Етикети

, , , , , , , , , , , , , ,

Обидим е село в община Банско, недалеч от р. Места. Селото е много старо – в околностите му се отриват или съществуват 13 религиозни обекта – черкви, иконостаси, параклиси, останки от манастир. Още в 15 век е регистирано от османските данъчни служители с 47 данъчно задължени домакинства. Приблизително 250 души е брояло тогава.

К. Попов в монографията си „Местните имена в Разложко“ (1979) предлага следната етимология: „Името на селото отразява особености на местоположението на селото. Обидим е на най-високия платовиден връх сред околните местности. От него може да се обглежда, обвижда всичко. В местния говор да обвидим означава да огледаме. Първоначалната форм е била обвидим. Имена на местности с подобна семантика има много: Погледец в разложкия Пирин; Виденица – родопски връх; Поглед – местност  земл. на село Гостун.“ (с. 41).

Вл. Георгиев е дефинирал следното:

„Сигурната етимология на едно име трябва да отговаря на следните три условия:

І. Значението на разглежданото име трябва да се установи приблизително по комбинаторен път, т.е. по комбинаторни съображения.

ІІ. Трябва да се намери точно или поне подходящо генетично съответствие  в други (индоевропейски) езици.

ІІІ. Трябва да се приведат подходящи типологични паралели (типологични съответствия).

         По важност тия три условия са подредени тук в низходяща градация, но и трите имат съответно значение, за да се установи сигурната етимология на дадено име“ (Българска етимология и ономастика?, 1960).

Имаме няколко съображения да не се съгласим – липва третото условие. То е най-маловажно и към онези времена (1979) може да е нямало достъп до успоредни названия. Думата обвлак е преминала в облак. Въз основа на това и народното обвидим ‘да огледаме’ е съставил етимологията си.

Според нас е възможно следното – Обидим е лично име. Названието е претърпяло фонетично изменение и крайното м<н – *Обидин. Лични имена на -ин – Костадин, Миладин и т.н. В Чехия и днес има село Обид, без прилагателна наставка -ин. И днес съществува лично име Обид в Узбекистан. В днешна Румъния се откриват подобни селищни имена – Обедин, окръг Долж, както и Обедени, окръг Джурджу. В Украйна е засвидетелствано лично име Обиден.

В Етрополско се намира едно подобно местно име – Обидèн, което представлява висок, скалист бряг. Според Д. Михайлова може да е дадено на огледно място, причастие от глагола об(в)ѝда, произлизащ от старобългарскоо об(в)идети ‘обикалям, обхождам, оглеждам’ и го сравнява с Обидим в Разложко (Михайлова 2008: 176).

Обидим звучи особено, но то е сходно със също изключително рядкото лично име  Породин (днес Пордим). Породин и въпросното Обидим са претърпели една и съща фонетична промяна (м<н). Семантиката на името *Обид-ин е неизвестна, може да се предположи чрез обида ‘несправедливо засягане, накърняване честолюбието на някого; оскърбление’ т.е защитно име – да не се оскърбява или пожелателно – да не е честолюбив.

И тъй, нашата версия изпълнява и трите условия. Времето ще покаже дали е издържана.

ДОБАВКА 30.08.2018 г.

Оказва се, че Й. Заимов в труда си „Български географски имена с –јь“, Сф., 1973 г. на с. 15, 40, 134 споменава и извежда селищното име Обидим от *Обидимjь от лично име Обидим, по-произход от Об-видимъ. За сравнение дава лично име Видим, чешките Obiden от 1167 г., Obid, Obyd от 1052 г., полските селищни имена Obidowa, Obidzino, както и руските водни имена Обидовка, Обижа, Обиже.


Литература:

Михайлова 2008 – Михайлова, Димитрина. Местните имена в Ботевградско, Сф., 2008.