Етикети

, , , , , , , ,

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Борчѝловата речка – гористо суходолие в земл. на с. Цонево. Съхранено е изчезнало лично име *Борчѝл, неупоменато при Илчев (1969). При него Бо̀рчо е умалително от Боро, свързано с дървото бор (сравни Калин, Ясен, Явор). Името не се среща разпространено по нашата езикова територия – това е засега единствената му регистрация. В нашия случай се касае за разширение на умалителното име Борч(о) с наставка –ѝл, подобно на Вранил, Дойчил, Станил и преместване на ударението (Заимов 2012а, 134). Йордан Заимов не е добавил това възстановено лично име в речника си на личните и фамилни имена у българите (1988 г., второ издание 1994 г.).


КНИЖНИНА:

Заимов 2012а – Заимов, Й. Български водопис, Т. I, В. Търново, 2012.

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.