Етикети

, , , , , , , ,

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Барчиловата речка – гористо суходолие в земл. на с. Цонево. Съхранено е изчезнало лично име *Барчил, неупоменато при Илчев (1969). При него Барчо е тълкувано като умалително от Баро, а то от цигански баро ‘големец‘, което е наивно и несъстоятелно. Името е разпространено по цялата наша езикова територия, чак до днешна Македония (МО 1990: 152). Две села в Македония носят името Барово (в общ. Демирхисар и Сопище), по едно в Беларус и в Московска област. Едно село в днешна Гърция е носело името Ба̀ровица (днес Кастанерѝ).  Илчев изброява и ФИ Барчов и Барчовски. При микротопонимите откриваме Бàрчов герàн в Никополско, Барчови нѝве (Пирдопско), наред с Баровица. Всички свързани с лични имена Баро, Барчо (Заимов 2012а: 77-78) В нашия случай се касае за разширение на деминутивно име Барч(о) с наставка –ил, подобно на Вранил, Станил и др.


Ползвана литература:

Заимов 2012 – Заимов, Й. Български водопис, а – том 1, б – том 2, В. Търново, 2012.

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.

МО 1990 – Стаматоски, Траjко. Македонска ономастика, Скопjе, 1990.