Галата – от лично име!

Етикети

археология, варна, галата, етимология, значение, квартал, лично име, ойконим, произход, селищно име, село, топоним, траки, черно море

В статията накратко се разглеждат досега изказаните мнения за произхода на селищното име (ойконим) Галата, Варненско. Името е особено привлекателно поради неяснотите свързани с неговото значение. Мнения са изказали Петър Добрев, Иван Танев Иванов, Трифон Трифонов, Ал. Кузев, Ара Маргос, Кр. Кънчев и в най-ново време Васил Маринов. Техните мнения се заключват в следните значения: хълм; крепост; млекар; наблизо, отсреща. До едно неприемливи смислово (семантично). Все пак има какво ново да се добави и тук е представено нашето становище – една възможност, която досега не е изследвана.

Фауна и топонимия – докс ‘дива свиня’

Етикети

географско име, глиган, дива свиня, докс, доксат, егейска македония, микротопоним, ойконим, селищно име

Според твърде стара, забулена във времето традиция българския народ посреща Новата година с месо от домашна или дива свиня (глиган) на трапезата си. В древния български календар, обявен от ЮНЕСКО през 1976 г. за най-точен на планетата, първият месец от Новата година се нарича докс (свиня, глиган, Sus scrofa).

Сред българските исторически засвидетелстваните имена се срещат няколко носители на личното име Докс. Най-старото сведение за това име е от около I в., където Докс е български военачалник в Армения, вероятно брат на Вананд и Булхар. Следващият Докс е боил-чигот по времето на Аспарух (681–701).

Селища и селищни имена в Плевенско

Етикети

деян белчев, книга, ойконим, плевен, плевенски край, селище, селищно име, топоним

Книгата-справочник „Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни“ на Деян Белчев е издадена през 2015 г. като съдържанието й запълва поредното бяло петно в ойконимната карта на България. Темата за произхода и значението, както и историята на селищните имена в България е цялостно разработена чрез издаването на първия труд по тази тема – „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ на Никола Намерански през отдалечената във времето 1991 г.

Радиопредаване „За думите“ – Славянски имена на селища в Германия

Етикети

германия, за думите, проф. борис парашкевов, радиопредаване, славянски, топоними

Някои от големите градове в източната част на Германия носят славянски по произход имена. Част от тях лесно се разпознават, други са силно изменени в немския си вариант. От какви славянски думи идват Любек, Чортау, Росток, Шверин, Берлин, Лайпциг, Цитау, Гьорлиц, Грац и други селища, и откога се ползват по немскоезичните земи, разказва проф. Борис Парашкевов.

Радиопредаване „За думите“ – Българските имена през 15-19 век

Етикети

данъчни документи, за думите, османски регистри, проф. кендерова, радиопредаване

Османските регистри, щателно водени от имперската администрация, дават ценни сведения за именната система на българите, които са под властта на султана. Как са се именували предците ни в ония времена – заедно с проф. Стоянка Кендерова разлистваме османските регистри, пазени в Националната библиотека.

Значението на селищното име Талашманци

Етикети

географски имена, езикова археология, кумани, куманите, микротопоним, наследство, талашман, топоним

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски народ, образувал се в степите на Азия и нахлул в Европа през 10-и век. Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава под ярема на Византия), като периодично нападат Унгария и Киевска Рус.

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация.

Местни имена (топоними) от Бяла (Варненско)

Етикети

бяла, варненска област, варненско, местни имена, списък, топоними

Някои топоними от землището на Бяла, Варненска област.

АРВАНИТ РЕМА – Арнаутска река/дол. Може по местен род (?)

ГЛИКО – букв. сладък от гръцки ез. Може би извор (?).

ДЪБРАВА – означава гора, първоначално такава с дъбове.

КАЗАКУ – падеж от казак (?)

КАКАРА – кокар ‘миризлив’ (?). В РГН има Кокарата – поляна с храсти, заобиколена с гора, дол и два обработваеми земеделски блока.

КАНАВЕС

КАЧИ ВЕЛКО – = Хаджи Велко (?)

Към произхода на селищното име Коматево (Пловдивско)

Етикети

географско име, езеро, етимология, значение, италия, коматево, комо, комотини, местно име, пловдив, произход, селищно име, филибе

Коматево е село, днес квартал южно от Пловдив. Селото е известно документално още от 1477 г. като войнуганско. Руси Стойков разчита името Комат гиран, регистрирано през 1576-7 г. в опис на данъкоплатците джелепкешани в каза Филибе. В бележка под линия цитира сведение от П. Делирадев, че край селото са открити следи от римски водопроводи (виж). Според него Комат гиран означава част от водопровод и по този начин се е получило селищното име (Стойков 1960: 430). Всъщност геран означава ‘кладенец, чиято вода се вади с кобилица‘. През 1635 г. в османски документ името на селището е представено с формата Комад и 10 домакинства (ханета). По-късно, през 1651 г. отново е записано Комад с 15 домакинства (ТИБИ 8: 20, 215).

Бележки към изследването „Селищни имена от Смолянско“ (2015)

Етикети

баблон, бележки, етимология, значение, изследване, критика, палас, произход, рудозем, селищно име, село, семантика, смолян

Наскоро имахме възможността да се запознаем с изследването „Селищни имена от Смолянско“ с авторски колектив Елена Каневска-Николова, Ваня Кръстанова, Мария Петрова, Нина Томова, Мирослав Михайлов и Мариана Ламбова. В това ономастично четиво се преповтарят без критичен анализ по-стари етимологии, които поне от гледна точна на времето и натрупаните сведения, не са издържани и приемливи. В библиографията на изследването проличава, че авторите не са се запознали с цялата налична литература по разглежданата тема – имената на селища в три южнородопски общини (Смолян, Рудозем, Мадан). Подобни писания по същество не заслужават особено внимание, но поради популярно-справочната насоченост на изследването считаме, че грубите неточности и грешки следва да се посочат и по възможност изяснят и изправят. Причина за подобна промяна в отношението ни е възможността наличните сведения в книгата да станат част на бъдещи реферати и домашни работи на подрастващи, ученици и студенти. Не е желателно тези стари тези да се преповтарят и утвърждават в съзнанието на младите поколения, нанасяйки трудно поправими щети спрямо народностното им достойнство.

Бритовска чука – из топонимията на Варненско (3)

Етикети

варна, варненска област, голица, етимология, значение, местно име, местност, микротопоним, произход, село, топоним

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път, бидейки свързани с хората носят сведения за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.