Етикети

, , , , , , ,

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски народ, образувал се в степите на Азия и нахлул в Европа през 10-и век. Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава под ярема на Византия), като периодично нападат Унгария и Киевска Рус.

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация.

Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население като при това оставят значими следи в българската култура и топонимия.

Някои учени споделят становището, че наставката –ман е проникнала в нашата именна система чрез куманите. Примери за топоними – Коман (направо от етнонима),  Куманица, Куманите, Калиманица, Коломан и др. Типични кумански лични имена са Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Последното е понякога считано за видоизменено от Козма (т.е Св. Козма и Дамян). При фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски. Също от кумански произход е фамилията Котоманов, разпространена основно във Варненско (от куман. kotoman ‘големец‘). Тук някъде други изследвачи са открили, че –ман е увеличителна наставка. От кумански произход са и трите български династии на Второто Българско царство (Асеневци, за Асен се знае че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от куман. bilge ‘мъдър‘, Тертеровци, от terter ‘орел‘ и Шишмановци, от şişman ‘възпълен, дебел‘). Имената се откриват в райони на страната ни, където влиянието на тюркския език е нищожно – Западна България, където топонимията е най-чиста откъм чужди елементи, в случая тюркски.

         Списък на местни имена с вероятен кумански произход:

Талашман дере, сега Самовила, общ. Крумовград;

Талашманлии, сега Генерал Тошево, общ. Тунджа (Ямболско);

Талашманлии, сега Стрелец, общ. Стара Загора;

Талашманци, със запазено име в общ. Кратово (БЮРМ). През 1637 г. е записано като Талишманче с 5 ханета (ТИБИ 2001: 54);

Хаджи Талашман – село, на около 20 км от Одрин (тук).

Сред микротопонимите:

Талашман дере – м. в земл. на село Славянци, Карнобатско (МИК: 713);

Талашман – м. и  име на река  в земл. на с. Студена, край Свиленград. Извира край Пет могили и е ляв приток на Фишера, която е десен приток на Тунджа;

Талашман тарла – м. в земл. на село Кирово, общ.  Средец (РГН).

Първоначалният опит за разкодиране на тези имена е на изтъкнатия наш ономаст Йордан Заимов. Той приема, че името тип Талашман е с произход от тур. talişman ‘щурец‘ (Заимов 1967: 211). Едно друго значение на тези селищни имена почерпихме от Б. Симеонов в неговата монография „Топонимията на Плисковско-Мадарския регион“. Позовавайки се на Ресенен, финландски изследовател на тюркските езици, той тълкува местни имена с основа като посочените по-горе от куманското талашман ‘учен, уважаван човек‘ (Симеонов 2010: 285). Трудът на Ресенен е издаден през 1969 г., две години след публикацията на проф. Заимов, за която той е нямало как да знае.

Във връзка с научното изучаване на един много важен документ за историята и езика на куманите от Средновековието – т.нар. Codex Cumanicus още през 1949 г. излиза кратка статия на Ананиаш Зайончковски върху термина „талашман“, срещан в текста на една християнска проповед от Кодекса. Зайончковски определя, че този текст е бил написан в стихове, а самата дума превежда чрез ползкото talaszman ‘мюсюлмански проповедник‘. Тази интерпретация е възприета от Омелян Прицак, но отхвърлена впоследствие от Владимир Дримба, за когото talašman означавало по-скоро ‘борец; кавгаджия‘. През 1985 г. българската турколожка Мефкюре Моллова в студия на немски език се опитва да съчетае двете тълкувания. Според нея в религиозния текст думата talašman се употребява в по-различен, метафоричен смисъл и може да значи ‘този, който настървено проповядва своята религия‘. Наличието на тази дума позволява на авторката да допусне, че през XIV век (Кодексът е датиран като изготвен между 1292-1325 г., най-често се приема 1303 г.) е съществувала остра конкуренция между християнски (католически) и мюсюлманските мисионери, всеки от които се борел за привличането към своята вяра на куманите езичници от Източна Европа (Стоянов 2000: 89-90, 120-121).

Наставката li  е за етнически имена, обозначаваща обитатели на дадено място (Стаматоски 1990: 176). Тогава семантично част от приложените селищни имена означават места, обитавани или притежавани от талашмани (Талашманлии -2, Талашманци -1).

В обобщение – селищни имена с основа талашман са с произход от езика на куманите – племе, оставило трайна следа в нашата история и в частност топонимия. Поради липса на повече информация останалите топоними могат да са получени и по прякор Щуреца или според местната фауна – наличие на много щурци. Все пак е малко вероятно толкова често да се среща подобен прякор и той да е останал отразен в ойконимията.


Литература:

Заимов 1967 – Заимов, Й. Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967.

МИК – Момчилов, Димчо. Чакърова-Кръстева, Наташа. Местните имена в Карнобатско. Материали за български топонимичен речник. В. Търново, 2013.

Симеонов 2010 – Симеонов, Б., Иванова, Е. Топонимията на Плисковско-Мадарския регион, В. Търново, 2010.

Стаматоски 1990 – Стаматоски, Трајко. Македонска ономастика, Скопје, 1990.

Стоянов 2000 – Стоянов, Валери. История на изучаването на Codex Cumanicus. Кумано-печенежки антропоними в българия през XV век, Сф., 2000.

РГН – Регистър на географските наименования, онлайн.