Етикети

, , , , , , ,

Книгата-справочник „Селища и селищни имена в Плевенския край от античността до наши дни“ на Деян Белчев е издадена през 2015 г. като съдържанието й запълва поредното бяло петно в ойконимната карта на България. Темата за произхода и значението, както и историята на селищните имена в България е цялостно разработена чрез издаването на първия труд по тази тема – „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ на Никола Намерански през отдалечената във времето 1991 г. Към края на 90-те излиза и твърде трудната за откриване „Селищни имена в Пернишки регион“ на Иван Ерулски. В новото хилядолетиe, през 2002 г. излиза от печат „Селищни имена в Югозападна България“ с автор Анна Чолева-Димитрова. След пауза от едно десетилетие следват изследванията за Варненско на Светослав Аджемлерски – „Справочник на селищните имена във Варненска област“, 2012 г., а през 2015 г. освен проучването на Белчев излиза от печат и книжката „Селищни имена от Смолянско“. Авторският колектив, ръководен от Елена Каневска-Николова се е обединил около идеята да проучи от къде произлизат имената на част от селищата в общините Смолян, Мадан и Рудозем.

В своя труд Деян Белчев – сам краевед, историк и филолог по образование, е включил сведения за 123 съществуващи днес селища в Плевенско, а за изчезналите е отделил параграф, където се изброяват известните селища, повечето запазени днес като имена на местности из селските землища. В начинанието си авторът е бил подпомогнат от богатата краеведска литература за Плевенско – над 100 селищни истории, събирани и издавани през годините от съмишленици на Белчев, краеведи от Плевенско, както и преведени османски фискални документи, археологическа литература и др.

Книгата е организирана в две части – Възникване и развитие на селищата и селищната мрежа, където се дават подробни физико-географски, исторически и археологически сведения за населените места от древността до наши дни. Впечатление правят глава 3 и 4 – Семантична и структурна подредба на имената, с което се следва модела на подобни четива, наченат през 1991 г. в книгата на Никола Намерански.

Втората част – справочникът на селищните названия е действителният бисер в книгата на Д. Белчев. В отделни параграфи, под азбучен ред са представени отделните селища чрез сбита географска информация за местоположението им спрямо областния град Плевен, кратки исторически и археологически бележки, сведения за името, в някои случаи и преименуване в различни години, най-вече след Освобождението. Ценни сведения получаваме и от приведените предания за произхода на селищните имена, които представляват народния опит за обяснение на непонятните му названия. Често пъти селищния параграф завършва с обяснение на името, съобразно всички налични сведения (някои наименования са оставени без бележка като изцяло прозрачни – напр. Асеново) или коментар-разбор на автора при имена в няколко различни, понякога противоречиви мнения, натрупали се през годините. При трудните за тълкуване имена авторът е представил максимално пълно всички известни версии, които биха могли да са отправна точка за проучвания на бъдещи изследователи на ойконимията в България. Такива са например имената на селищата Одърне, Пелишат, Пордим, Сомовит и др., които се нуждаят от допълнителни проучвания поради многото и разнопосочни тълкувания.

В сравнение със съседна Сърбия например, ономастиката в България е добре развита, и съоветно литературата по темата е значителна по обем. Има какво да се добави към обяснението на името Брегаре, изглежда убягнало от вниманието на Деян Белчев. Според автора името се обяснява по мястото на възникване на селото – на брега на реката. Макар и рядко в нашата топонимия са запазени имена на –ар, които са изследвани от Ивaн Дуриданов в една негова работа  „Един непознат свобообразувателен тип в български: жителски имена на –ар (с успоредици в другите южнославянски езици)“ (Изв. на Инстутута за български език, XIX, 1972). Дуриданов установява, че се касае за особен вид жителски имена, които обозначават ‘обитаващи местност‘, чиито вид се определя чрез съотвената основа – долина, колиба, папрат, ясика > Долинаре, Колибари (с. в Македония), Папратарè, Ясикарè. По-натам споделя, че това е непродуктивен тип в българския език, който се среща и в най-близкия в езиково отношение балкански ареал – сръбския, но отново непродуктивен. Приведеният от автора материал показва, че общославянският суфикс –арь, който по начало е служил за образуване на деятелни имена се е обогатил в южнославянските езици с една нова функция, непозната за останалите славянски езици. Относно въпроса за хронологията се натъква на липса на писмени сведения. Дуриданов предпазливо предполага, че подобни названия са се появили доста рано, доколкото може да се съди от две местни названия от Гърция и Албания – Драгари (извеждано от драга ‘долина‘). Другото име е от областта Малакастра, Южна Албания – Кременаре, което обозначава жители на местност с кременлива почва (ИИБЕ XIX: 864-9).

Оставаме в очакване и други родолюбиви краеведи за продължат начитанията, подобно на Деян Белчев и останалите наши автори, и да извършат проучвания на селищните имена в останалите райони на България. Това би било една нелека задача след като микротопонимията на цяла североизточна България не е проучена, а тя спомага за установяване местоположението на изчезнали селища, миграция на население и т.н.


http://kraeznanie-pleven.com