Етикети

, , , , , , ,

Село Овчарци се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат две реки – Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш мандра (каменна мандра), от няколко извора (Конски кладенец) и се влива в река Джерман.

Точни дани за възникването на селото няма. Носят се предания, че по време на турско потисничество селото е носело името Селище. В турските архиви е отбелязано, поради близостта му със Сапарева баня. Знае се неговото местоположение в полето и до днес има местност, която носи името Друмчето, защото има остатък от римски път. Селото е било разположено на кръстопът – оттам е минавал пътят за Пауталия (днешен Кюстендил) и Македония.

Поради честите набези, част от населението се преселва в подножието на планината. И до днес има неголямо пространство, което наричат Поляната. Там сега има черква от 19-и век, а има предположения и за по-ранна датировка.

Река Горица с нейните 7 водопада, най-високият от които – Овчарченски водопад, е 39 м. Тя извира от връх Кабул, попадащ в границите на Национален парк Рила. Името на реката идва от една легенда. По турско време в селото живеела една красива девойка на име Горица, която местният бей харесал. Изплашено за себе си, момичето побягнало към планината. Вече на предела на силите си стигнала висока скала и озовала се на ръба на пропаст, от която скочила, за да запази честта си. Оттогава реката носи нейното име.

Река Горица води началото си от два потока вдълбани в северното подножие на връх Кабул и подхранва своя дебит през по-голямата част от годината от многото преспи и най-вече от целогодишната преспа на връх Крива соспа. До навлизането си в гористия пояс тя тече на североизток, а след това на северозапад, под малък наклон в най-голямото ни високопланинско пасище между връх Каменна мандра и връх Крива соспа.

Между връх Венеца и връх Голямата Сиврия, реката завива почти на север и тече под голям наклон. При изхода на реката от планината над село Овчарци тя преминава през почти отвесен разсед и образува седем водопада, предпоследния от които 39 м. на 900 м.н.в.

Друга забележителност е черквата, строена през 1881 г. от майсторите строители Кирияку и Малце от село Крушево, Дебърско, и от боголюбивите жители на селото. Черквата е шедьовър на възрожденската архитектура. Нейните майстори са представители на Дебълската художествена школа от 18-19 век.

Селото е известно с фолклорната група „Горнополски глас“, основана през 1962 г., която представя шопското двугласно пеене, изпълнявайки местните народни песни. Групата взема участия в много фестивали в страната и има издаден албум. През 2006 г. групата взе участие в третия международен фолклорен фестивал „Софийска пролет“, където се представи наред с участници от цялата страна и чужбина.В селото също така функционират и две традиционни тепавици /валявици, в които местните хора от край време използват силата на чистата течащата вода за пране, като напоследък след изграждането на еко пътеката клиентите им се увеличиха.

*

Неофициална история на селото, предадена от дядо Величко Ювичин:

Въ начало Село Овчарци не го е имало. На същото селище е било село Горица, цялото село е било заобиколена с гора, съществуващо ооще от езическо време в което са населявали славяни, християни с малка чаркво Св. Йоан Богослов, същото село е загинало, когато турците са опожарили гр. Германея, тогава са избити и монасите , при манастира Св. Богородица, който е бил подведомствен на Рилския манастир. А селото Фудиня е било при черквата Св. Троица. При второто избиване на Българите при Султан Мурад, тогава всички българи на Гр. Германея са избити, тогава са избити жителитет на с. Фудиня, и монасите на манастирчето Св. ап. Петър и Павел, до реката Джерман, тогава е изгорено селището на Дядо (Гале?) само няколко семейства са се спасили се заселили на върха Св. Никола където са направили храм на Св. Никола, селото се нарекло Ново Селище. При тия страшни избивания на всякъде в България, българите са останали по балканите и чираци на турците. Тогава се вдигнал в Дупнишката кааза Мирчо Войвода, родом от с. Шипочен, той е охранявал Рилския Манастир. А Радомирската кааза се е вдигнал Чавдар Войвода на когото гроба се намира край селото Кърпук (не се чете – б.а.).
При едно нападение от много турци са избити чонасите в Рилския Манастир, разрушени са всички килии, само е останала църквата здрава и манастира е стоял 50 години пуст без монаси. При това нападение Мирчо Войвода е избягал от село Шипочан с неговите другари заедно със семействата си  Дедо Тодор, Дедо Лозан, Дедо Тренчо, Дедо Станке, Дедо Славе и Дедо Боне и се заселват в Гъста гора, където е било село Горица. Мирчо Войвода е бил вече в напреднала възраст, остава да живее в селото при семействата и колибите на Овчарите. А тези Овчари са си поделили Балкана на собствени части. Високото в балкана с хубавите пасища е владеян от турци наричани Юруци. Мирчо войвода е бил страшилище за турците и за това не са нападани негови овчари. При убийството на турчина Мола клечка който е бил гавазин Расим бей, сега село Ресилово. Турчина Расим бей оскърбен за неговия гавазин и взима кръвнина Балкана от Влай дол до реката Горица и събира Баш бозук турци и напада село Селище и разрушава храма Св. Никола и всички къщи в селото, пленява всички жители на с. Селище и ги закарват в Македония, където сега е село Селище, да работят имотите на Расим бей. А селото Овчарци се е населило от други села избягали от турците. Шиковият, Лазевият и Пиперковите родове са от с. Тополница. Синове на Дядо Милош, наречен Ниджип. Иван е наричан Шарко, Христо наричан Пиперко, Лазо се е наричал Хаджи Иван, тия имена са им били поставени, за да се укрият от турците. Мантарците са от село Муси бей (Печуркови). А рода Кацарски е от с. Цапарево (преди), а сега Сапарево, Филибевите рода им е от Пловдив, Динините и Раковите са от с. Ресилово. Дине и Рако са били чираци на Бекир Ефенди, а всички други са от овчарите на Мирчо Войвода.
При убийството на хрътката на главния мухтия в село Сап. баня е взет балкана на Овчарчани от Водни дол до река Фудиня.
15 години преди освобожденитео на България е имало кръчма (хан) посред селото. Дядо Величко казваше че в тая кръчма е нощувал три вечери Васил Левски и е събирал пари за да закупи Библий от Русия казано му от Дядо Джандар
През турското робство, един турчин от Сап. баня влиза в черквата на Св. Богородица ина Проскомицията изважда очите на Св. Богородица, тръгва си и пада на Светия храм. Турците от село Баня пойскват от овчарите да дадат 100 лири на семейството на умрелия турчин. Тогава Дядо Тодор и Дядо Ламбо отиват в с. Баня и се оплакват на турския големец Бегчете ) да дойде и да види съде е умрял турчина, той дохожда и като вижда що е извършил турчина и казал що е търсил това е намерил. Освобождава селото Овчарци да не дава 100 лири, а хората от Овчарци от благодарност му подаряват черковната ливада край реката която сега се нарича Беговица.

Написал всичко в черковния двор изказано от Певеца Дядо Величко, аз неговия ученик Михаил Апостолов.


извор

извор

Advertisements