Етикети

, , , , , , , , ,

Статията съдържа кратки исторически и географски сведения за село Ново Паничàрево, Бургаско, след което следва списък с географските имена (топоними) от землището. Списъкът е изготвен само по налични електронни материали (топографски карти и регистри), поради което е вероятно непълен. Повечето имена са без ударение, малка част от тях са с такова, поради щото са взети от топографска карта, издание 1933 г. (ТК33). Най-точен списък може да се открие в „Местните имена в Грудовско (Средецко)“ (1998) с автор Ничка Бечева.

1. Историческа справка

В края на XVII в. в Чанакчи идват голяма група бежанци от Източните Родопи. Там протичал жесток процес на помохамеданчване. Родопчани били сърдечно приети от местните, които също били от етническата група на рупците. А рупците са най-голямата, стара и компактна етнографска група, населяваща Източния и Средния дял на Странджа. Според изследователите те са коренното население на региона, живеещо тук от древни времена. Още византийските историци от VI и VII век споменават в хрониките си за две славянски племена, населяващи тези земи – рупци и смоляни.

След Руско-турската война през 1856 г. от Кавказ са изгонени над 200 хиляди черкези. Около Чанакчи възникват черкезки села. Пришълците се отдават на грабежи, изнасилвания и убийства, като тероризират християнското население. И жителите на Чанакчи се заселват на ново място, като именуват селото си Старо Паничарево.

Историята на село Ново Паничарево започва непосредствено след Освобождаването на България от османско иго – 1879 година.

Предполага се, че е основано от преселници от съществуващите по това време села Паничерево (Старо село) и Чанакчи (днешната местност Юртя, на 6 км южно от Ново Паничарево) До селото минава река Дуденска, а наблизо има красив язовир, заобиколен отвсякъде с гъста гора. Веднага след Освобождението някои семейства си направили къщи в лъка край река Ропотамо. Изселването продължило няколко години. Така през 1882 г. се поставя началото на ново село. Жителите му го нарекли Ново Паничарево, както се именува и до днес.

Според летописната книга на ОУ „Христо Ботев“, предадено от Горо Горов, първите данни за съществуване на училище в местността Старото село сочат годината 1873. „До черквата е имало една пристройка с две стаички, които служели за училище. До 1873 г. учението било на гръцки език.“ Църквата „Св. Троица“, построена през 1881 г., притежава изключително редки икони. Параклисът „Св. Марина“ е запазен и подържан до днес. Край параклиса „Св. св. Константин и Елена“ известната нестинарка Кера провеждала своите традиционни нестинарски игри и гадаела на хората.

Като стана въпрос за старата обредност, нека споменем, че и тук се среща характерният  за рупците в Странджа бял кукер. Само той е облечен в кожи и е с маска на лицето. Навсякъде другаде в България маскирани са всички участници в кукерската дружина.

2. Списък с местни имена:

Анастасова къшла – споделена от З местност със село Крушовица;

Арабаджиева лъка – ниви край извивка на р. Ропотамо, подобна на лък;

Асански юрт –

Ачмалъците – ниви, името казва, чепреди е  било гора (букв. Коренеж);

Батко Иваново кладенче – намира се СЗ от селото при м. Дамвето;

Батъклията

Бахчата – край голяма извивка на р. Ропотамо, досами селото;

Белите камъни

Биволарника

Биволарско дере

Биволът – м. с малки лозови  парцели, кьошкове над язовира;

Благата киселица

Бозаджиите

Бозалъка

Бужура (Бижура)

Бурилото

Бялата пръст – м., залята от яз. Ясна поляна;

Бялата пръст – друга местност, представлява гора край м. Гърмива земя и Дългия кайряк;

Висока поляна

Високата нива – бивша нива, прелог;

Високите ниви

Високото бърдо

Вонеща вода – височина, метонимично по някой извор;

Врачковия харман

Врътника (Врътките)

Гòлеш – обрасла само по темето височина;

Големия дол

Голямата нива

Голямото пладнище

Гореното дърво – гориста височина, южната страна на Праматарска кория;

Гочовия гечит – извор;

Градената нива – градена подпорна стена? Има следи от градеж?

Григоров лък

Гробището

Гърмиева земя (Гърмѝвата земя) – свлачище на камъни?

Дамвето

Делирашевско кале  – силно разрушена тракийска крепост се намира на едноименния връх, на 6 км южно от центъра на село Ново Паничарево. Има площ от около 2 дка. Крепостната стена е изградена от ломен камък без спойка.

Демира – гранична височина с Визица откъм ЮИ;

Дерменджиите – по родово име;

Джеремята

Дживизлията

Димов чукар (Дѝмова чука) – под гора;

Дойкимът

Докима – ляв приток на Дяволска р., горе в изворната й зона;

Драка поляна

Дренът

Ду̀деново – гориста местност, сега има ловна хижа на ДДС близо до Статиев дол. На австрийска карта от 1910-те е отбелязан чифлик Дуденово;

Ду̀денска река – тръгва от едноименната местност с ловна хижа. По-надолу името става Дяволска река;

Дългия кайряк

Дюлгеровски дол

Дюлгерски дол

Дядо Горовата бърчина – горист склон, вдясно от пътя за Заберново, преди седл. Уграш;

Дядоянов баир

Дядов стоюв врис – врис е извор (от гр.);

Дядостанкови турлуци – днес нива, близка гора, в съседство нива – Станкови турлуци. 1) по ЛИ на собственик 2) по място за правене на дърв. въглища. (Чалъков??). В същото землище вж. Турлуците;

Дялюв баир

Емирето (Имирето) – северозападно от селото, където някога имал чифлик един турски бей, в който са работили българи аргати;

Живак – силен извор, като жив;

Кàлина чука – височина, под гора;

Кабите (Кабиите)

Казан бунар

Калето – късноантична и средновековна крепост Калето се намира на едноименния връх, на 7 км югозападно от центъра на село Ново Паничарево. Крепостната стена е изградена от камък, споен с бял хоросан;

Калин гичит

Камбурова кория – по прякор *Камбура, от камбур ‘прегърбен‘;

Канарата – Ю от селото, ниви;

Кара еленина кория

Каратодор – в далечния южен край на землището, сега гора;

Каратодор дере – изтича изпод м. Каратодор;

Каратодоровата – изоставен склон с дребни дървета и храсти, южно от селото;

Каршиков баир

Катранджийския кладенец – извор на северен наклон, досами опашката на яз. Ясна поляна;

Катъров лък

Качеров кайряк – по прякор *Качера;

Кашлата

Керенина кория

Кидикляра – отдалечена на 1,5 км на север. В тази местностт има  следи от топене на медна руда. Оттук е докарана вода за пиене в Ново Паничарево;

Клоката

Кованлъка

Колото

Корията

Корубчето – извор, пригоден с дървена коруба?

Краварника – сега гора;

Краварско дере – дол, част от него потопена в яз. Ясна поляна;

Край село

Крива круша

Крушев баир

Куванлъка – западно от селото, близо до синора с Крушевец;

Кукулят – стара лат. заемка кукул ‘гугла‘, остра височина;

Ласкараки – името напомня ромейския род Ласкарис, дал двама императора на Византия през 12-13 век. Среща се из нашата топонимия;

Липата – оттичащ се на север извор в Праматарска кория, близо до Станковица;

Лисичарево

Лозята – западно от селото;

Луков гьол

Лъките

Ляската – С от Н. Паничарево, голина до бивши кошари;

Мавраганов врис – горски извор, по ЛИ;

Мавродиев баир

Малевско градище/Калето – представлява късноантична и средновековна крепост, находяща се на 2,2 км югозападно от центъра на село Ново Паничарево. Крепостната стена е изградена от камък, споен с бял хоросан;

Марков камък

Маркова страна

Меча канара

Милювица

Молдованова падина – от прякор *Молдован, някой ходил към Молдова;

Николов гроб

Николов гроб (Темния лъг)

Николова каба – изоставени ниви край Ропотамо; по тлъста почва?

Овчарова нива

Овчарова нива – нива на високо, кота 151;

Орана поляна

Осичево

Осичовска река

Османски юрт – сочи място със следи от предишно поселение, изоставени дворове. Известно време е съществувало успоредно с Паничарево, преди да се създаде Н. Паничарево;

Остра чука

Пèтров баиръ – От ТК33;

Падинкова поляна

Паничарска река

Петкопеевата лъка

Петкопееви кашли

Петрова поляна

Петървите : Петарите – разколебано име. Може би Петъровите?

Пожарище

Пожарско дере

Попова лъка

Поповия врис : Поповия кладенец – от гр. врис ‘извор‘;

Правèца

Правèцко дере

Праматарска кория – гората се намира южно от селото между Юрта и Старото село. Според едно предание, там са били убити две гърчета праматарчета. Източната й част днес е разорана, имало е и кошари. Намира се над северния бряг на яз. Ясна поляна. В подножието й (сега под вода) е имало кооперативната дъскорезна фабрика (дъскорезница) Рòшковецъ. Към 1985 г. мястото е залято от водите на язовира.

Преграденото бърдце –

Преслопа

Пробит камък

Пулева нива – по прякор или име Пульо;

Рòшковец – височина с кота 418;

Равно буче

Рашковица – височина. В подножието й се вие път и там е м. Харамиите;

Сарачът

Соватя

Средока

Станкови турлуци – сега ниви, правели дървени въглища

Станковица – ниви, заобиколени с Праматарска кория. Там и извор Липата;

Староселска река

Стратиев дол –

Студената вода – извор недалеч от Марков камък;

Сухия гьол

Телеграфната пътека – минавало телеграфно трасе оттам?

Толпан – връх с кота 377, вж. Тулпан;

Топалови каби – гора

Трънливо кладенче – намира се в местността Дамвето – СЗ от селото на границата със земята на Крушевец;

Тулпàн дере – дол между Правèца и височината Толпан. Друга местност Тълпан е старото място на село Заберново, 2 км Ю от днешното село Заберново;

Тумбата – височина над окръжаващия терен,  ЮЗ от селото. Малко ниви и горички.

Турлуците – показва, че въглищарството е било част от препитанието на селяните;

Тъмни лъг – гора край р. Дудевска;

Тъмния път

Тъмното кладенче – северно от селото, дава начало на дол;

Тънкия рът

Уграшкото кладенче – извор под седловината Уграш в най-южната част на землището. Уграш – старо лично име;

Хайдушка бърчина – вододел на р. Докума и главата на Дяволска река. Тук тя се зове Дуденска р.;

Харамиите – местност близо до м. Рошковец;

Харамиите – местност източно от селото. В близост до Хасарлъка – стръмна местност заобиколена от три страни от р. Ропотамо – са открити следи от праисторическо селище от каменния век и такива от периода на печените глинени съдове, работени на грънчарско колело. Особено много парчета са намерени от известните големи кюпове, характерни за епохата на римското владичество. Тия останки свидетелстват, че селището е просъществувало цели векове.

Хрисовия бент

Хулев бент – сочи родово име от прякор с родоначалник някой си Хульо;

Хумата

Церовска река

Циганската нива

Църквището

Чатала ряката – освен водослив тук е и параклиса „Свети Дух“, на брега на язовир „Ново Паничарево“;

Черквица

Черкезица – ниви, южно от селото;

Четирите брата

Чуплака – На РТК – Чаплакъ, произлиза от тур.  чиплак ‘голина‘. Сега е под гора;

Чучурката

Широка лъка

Широката бърчина

Шурелът – нетипично име с пълен член (!);

Юрта – старото село Чанакчи е били в тая местност;

Язлата – извор. Произлиза от тур. диал. yazla ‘високо лятно пасище‘.


Advertisements