Етикети

, , , , , , ,

Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г.

За произхода на името Подуяне има няколко легенди. Научно обяснение дава проф. Йордан Заимов, през 1967 г. в монографията си „Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“. Според него името е жителско (по името на обитателите му, дадено от жители на съседни селища). Подобни жителски имена са Кокаляне, Поповяне и др. В основата на Подуяне е старинно прилагателно Подуй (такъв е строежът и на Волуяк), в чиято основа е думата под със старинно значение ‘високо равнище, местност равна като под; подножие на планина‘, срещана и в някои други славянски езици (сръбски, руски).

Кръстопътното положение на селото е било причина за един по-бурен живот. Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност. Неслучайно Васил Левски, когато идвал в София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Митър Данев (в началото на ул. Черковна). Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в Подуяне.

След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. – 500 души. Новата столица на Княжеството започнала да се разраства и като най-близко село до нея, Подуяне е едно от първите присъединили се села с Указ №1118 от 16.03.1881 година. Тогавашният подуянски кмет Стоян Величков, предал на Софийската община неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столицата имало фискален (финансов) характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.

След Първата световна война, когато идват заселниците от различни краища на страната. Те заселват нови големи части от подуянското землище (днешните „Хаджи Димитър“, „Стефан Караджа“ и кв. „Левски“).

Градските нрави са проникнали най-напред сред подуянските шопи. Въпреки това до Балканската война в Подуяне са носили своите китни шопски дрехи.

Дълги години след нея са се играли вити хора на старото хороигрище, а след това и пред черквата.

Води

Перловска река – една от известните дълги маловодни реки, които пресичат София, по протежение на булевард „Евлоги Георгиев”. Известна забележителност на Перловската река е Орлов мост, откъдето започва Цариградско шосе. Реката е и северна граница на кв. „Лозенец”. Перловската река пресича и един от големите паркове в София – Южния парк. Реката извира от торфищата между Черни връх и върховете Голям и Малък Резен и първоначално не се вижда – тече на запад под огромни каменни блокове (морени). В разговорния език на софиянци реката е известна и като „канала”.

Слатинска река – извира от северните склонове на планина Витоша. В горното си течение е известна под имената „Селска река”, „Аджибарица” и „Невачица”. След вливането на река „Въртопо” носи името „Слатинска река”. Общата дължина на реката е 18 км, а площта на водосборната й област е 56,25 км.

Владайската река – приток на р. Искър. Общата й дължина е 23 км. В миналото е била наричана Луда Елешница и Клисурска. Извира от северозападните склонове на Витоша, пресича местността Торфено бранище, преминава под Златните мостове и се спуска към село Владая, чието име носи. В София пресича квартал Княжево, кв. Карпузица, кв. Овча купел и промишлена зона „Средец”. Оттам навлиза в централната част на града по бул. „Инж. Иван Иванов” и после по бул. „Сливница”. След площад „Сточна гара” минава през промишлена зона „Хаджи Димитър”, през кв. Орландовци, на север от кв. Малашевци и на изток от кв. Бенковски. Под Обрадовския манастир в нея се влива Перловската река и няколко стотин метра по течението се влива в р. Искър. Нейни притоци са Горнобанската (в кв. Овча купел) и Суходолската (на изток от кв. Бенковски) реки.


извор

Advertisements