Етикети

, , , , , , , , , , ,

Село Мърковица се намира на 30 км по пряка линия югоизточно от общинския център Лесковец, на 20 км южно от Власотинци, на 11 км северно от Сурдулица и на 13 км североизточно от Владишки хан. Към 2002 г. има 14 жители, а към 1991 – 27. През 1963 г. са отбелязани 36 семейства.

Мърковица е пръснато село, състоящо се от 5 заселки – Знеполска, Сиджина, Ридарска, Беличова, Лютичинска и Стошинска, всяка от които е обитавана от един род. Разположено е в западните склонове на планината Чемерник, между реките Мутница от север и Лебетска от юг. През 19-и век Мърковица е било най-важното рударско село в района на Гърделичка клисура, за което свидетелства името на местността Самоков, както и намираната в околностите шлака от топене на руда. В местността Три буке или Пешиница селяните смятат, че се намират останки от „римска“ църква. В Рамнище пък се открива старо гробище – също смятано за „римско“.

До 1934 г. селото се нарича Гузевье, като след това взема името на една местност в източния край на землището – Мъркова поляна или Мърковица. Най-стар род са Лютичинци, заселили се тук в края на 18-и век. За отбелязване е, че западно от Мърковица две села носят имената Бричевлье и Сушевлье – тоест представляват събирателни.

Някои от по-личните местности и извори носят имената Величкова чесма, Китина нога, Кладенац, Самоковище, Милкина орница, Дворишка вода. Нивите се наричат с имената: Маркова поляна или Мърковица, Самоков, Три буке или Пешиница, Мртвица, Големи рид, Качаревец, Орница, Површица, Дворишка долина, Вучляк, Камен, Рамниште и Крстатица.[1] Други места са назовани Рангьелова гарина, Репушник, Чука, Старчевица, Суварье, Лиляч, Свинярник, Равняк, Репище, Влаиница, Преслап.

Местност със съвсем същото име Мърковица намираме в околината на село Подвис, Карнобатско, където се откриват следи от старо селище[2]. В основата на селищното име е личното име *Мърко, произлизащо от диал. мърк ‘възтъмен (за брашно, сол)‘. Подобни географски названия със същата основа са Мърчàнска река (Пробищипско), Мръ̀кица (Котленско) и Мърчàнски глог (Самоковско). Според мнението на Й. Заимов те са  с възможен произход от изчезнало лично име (ЛИ) *Мърчàн (Заимов 2012б: 412, 413). В подкрепа на това становище е и мнението на А. Чолева, за която селищното име Мърчаево, край нашата столица с документирани стари форми Мирчава (1453 г.),  Мърчааво (1454), Мирчайва, Мирчайева (1576), Мирчай (1732), е от изчезнало лично име Мърчай, производно от ЛИ Мърчо (Чолева-Димитрова 2002: 149). В срхр. език мрк ‘черен, тъмен‘, диалектно ‘слънчево затъмнение‘, в слов. мrk ‘затъмнение, тъмнина‘ (БЕР 4: 411). В Сърбия жителското име на село Мърчаевци, а под формата Мърчаевац, се споменава писмено през 1528 г (виж). По всяка вероятност местните имена Мърчаница и Мърченица в Провадийско съшо са производни на собствено име чрез същата основа мърк. Днес в езика се пази лексемата мръквам, претърпяла премет (метатеза). Но това не е всичко, тъй като тя е напълно сравнима с английската дума murky ‘тъмен‘’ (Желязков 2008: 130). Тези две думи ще да имат общ прародител, който езиковедите определят като индоевропейски език.

Накрая, въпреки липсата на писмени сведения за възникването на селото, поради наличието на старо рударско поселение, старо гробище и самото изчезнало вече старинно лично име Мърко приемаме, че селище е същестувало по-преди и разрушено или изоставено, доста преди заселването на най-стария род от днешното село – Лютичинци през 18-и век. Най-старото име на селото Гузевье е сметнато за подигравателно и заменено.


Ползвана литература:

БЕР – Български етимологичен речник, 1971- .

Желязков 2008 – Желязков, Диян. Шифърът на Диян, Сф., 2008.

Заимов 2012 – Заимов, Й. Български водопис, а – том 1, б – том 2, В. Търново, 2012.

Чернев 1972 – Чернев, Христо. Кратка история на село Черковна, Сф., 1972.

Чолева-Димитрова 2002 – Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена от Югозападна България, София, 2002.


[1] Др. Ј. Ф. Трифуновски, Грделичка Клисура, Лесковац, 1964, 122-124 с.

[2] http://rodpamet.blog.bg/history/2011/12/24/dolinata-na-zlatniia-lych-chast-4-koi-planini-ograjdat-sungu.871559

Advertisements