Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Село Българене е едно от 12-те населени места в Община Левски, разположено в Среднодунавската хълмиста равнина по средното течение на р. Осъм. Кръстопътно селище с много добра инфраструктура, създаваща условия за бърз достъп до всички градове и села в България. Българене е северозападната врата на Левченска община, със запазени паметници от Възраждането и Руско-турските войни.

От къде произлиза името Българене? Първото писмено споменаване на с. Българене е през 1430 г., когато селото е включено в Никополския санджак и е регистрирано в турски документи със същото име. Във фермана на Абдул Меджит от 1857 г. селото ни е записано с Булгари. В картата на България, направена от унгарски художник Феликс Каниц през 1860 г., селото е нанесено с името Българене. Наименованието на селото е свързано с името на жителите му.

Отначало жителите са се казвали (булгари) българи и от там Булгаре/ Българене. Етническият произход на селото се подчертава и от проф. Йордан Заимов в книгата му ,,Заселване на българските славяни на балканския полуостров от 1967 г. Думата Българене се състои от две части. Първата (българи) означава името на жителите, а втората част (–ене) е българска форма за образуване на жителски имена, обитатели на дадено място.

Водните ресурси в землището на с. Българене се състоят от подпочвени и повърхностни води. Река Осъм – корекция и запазените стари корита са истинско богатство за жителите.

Подпочвените води са проучени много добре. Такива има около старото корито на р. Осъм. Там, те са на малка дълбочина. В местностите Въртопа, Кючека, Червената могила, Кантона, Трапова чешма, Курвенец има извори. В дълбочина геотермалните води също са проучени. Според професор д-р инж. Константин Щерев, те имат температура 53-55 градуса по Целзий.

Наличието на силиций, бром и йод обуславя минералния характер, който до ден днешен не е използван и разработван. Българене е с преобразуващи черноземни и карнобатни почви.

Растителността и фауната е разнообразна. Стари дървесни видове, характерни за степната зона, се намират под закрила на държавата. Такава е трепетликовата топола, намираща се северно от селото, от лявата страна на шосето за гр. Свищов. Тя е над 100 години. Има обиколка над 6 м.и е висока над 20 м.

В с. Българене се намира единствения в Община Левски исторически паметник „Римския мост” (Горния мост), който бе реставриран от Общината и се запази за поколения. На територията на Българене има три паметника: Паметника на Георги Баджин – руски капитан от ІІ–ра артилерийска бригада, починал в Българене на 12.ІХ.1877 г., паметника на Владимир Романович-Хоменки – мл. лейтинант от 19 пехотен Комстрамански полк, починал на 11.VІІ.1877 г. в с. Българене и паметник на Българския воин в с. Българене в памет на загиналите в Сръбско-българската и Втората световна война.

Снимка: ranica.eu

Българенци са били будни и трудолюбиви хора. Още през 1850 г. е открито килийно училище. През 1870 г. в църковния двор се построява едноетажна училищна сграда. В нея са учили и ученици от селата Изгрев и Деляновци. Във вестник „ Източно време” от 9.ХІ.1874 г. в него четем: „Между всички села от Свищовска каза, най-будно е с. Българене. То има любознателни жители, които милеят за училището. В Свищовския край, туй е едничко село, което има таквоз училище“. Много по-късно с помощта на българенци се построява днешното училище, в което до ден днешен бие училищния звънец.


извор