Етикети

, , , , ,

В статия за развоя на българската ономастика към 1985 г. проф. Йордан Заимов набелязва насоките „на бъдещото неотложно проучване на българското именно наследство, където в миналото е живяло или пък живее днес българско население, а именно в Унгария, Румъния, Албания, Гърция, Турция (Източна Тракия), както и в Югославия (Вардарска Македония и Източна Сърбия). От земите, от които има преселници в България, ще се използуват и данни, събрани от тях, а от другите области ще се събират исторически данни от наши и главно чужди извори.“[1]

Тук са представени наименования на местности в землището на село Присян, разположено на 10 километра южно от град Пирот, в северните склонове на Сува планина. Селото е купно, през него тече Присянска река. Извлечени са от краеведския труд „Присjан” от Часлав Спасич, издание 2001 г. Малка част от имената са извлечени от географски и топографски карти (ГИСр). Село Присян е присъединено към Сърбия още по време на войната от 1877-8 г. и след това остава в състава й. Принадлежало е на България само през военните години 1914-18 и 1941-44 г. След като прочетете ономастичните сведения в тази публикация сами може да си направите изводи за езиковата принадлежност на имената (лични и географски), а оттам и етническия характер на населението.

Най-старите писмени сведения за селото са в османски джелепкешански регистър от 1576-1577 г., в който то е отбелязано като Пиресион с 8 домакинства. В 1606 година селото е вписано като Персиян във войнушки списък. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Изнебол (Знеполе) от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Присяни-и-кючюк с 5 джизие ханета (домакинства). Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Присян има 46 къщи, 422 жители (203 мъже и 219 жени).

Още в първите редове на книгата си Часлав Спасич пише, че селото е разположено на присойно, слънчево место и оттам името му. Ако не се пренебрегват писмените историческите сведения, името очевидно е езиково свързано с името, което се носи от българския владетел Пресиян през 9-и век и от Пресиян II – последният владетел от Първото българско царство (11-и век). Показателно е, че към 20-и век в селото е запазено женското име Перса, което отразява факта, че селищното име е образувано на основа лично име, чиито мъжки вариант не е запазен. Известно е, че женските лични имена са по-консервативни от мъжките.

В турска тапия (нотариален акт) от юли 1862 г. е споменат имот с площ 23 дюнюма[2] – гора и ливади край село Присян, находящ се в место наричано Кукузово – Луково, чиито граници са Базов вртоп, път, Луково и Станкова ливада. В докъмента се упоменава, че след смъртта на законния собственик Станко Николин, имотът остава на синовете му Ранча, Пейчу, Ману, Живка и Петра (имената са в падежни форми).

Извор: loadmap.net

Списък на местностите:

Ан – покрай пътя за Цариград, лозя, ниви и пасище;

Бабина ижа – пещера при пролома на Камичка река;

Базов вртоп – гора;

Балабанове оранице – ливади и гора;

Беговица – гора;

Бели шанац – останки от военно укрепление, пасище;

Божурат – военно укрепеление, пасище;

Бостаниште – зеленчукови и овощни градини;

Брегови – гора и лозя;

Брес – ниви и пасище;

Бунавица – ниви, ливади и пасище;

Вейник – ниви;

Викач – височина на СЗ от селото, кота 665;

Воинова падина – ливади и пасище;

Врбица – ниви и ливади;

Врбичко шумйе – ниви и пасище;

Врла драка;

Габар – пасище;

Голи камик – неплодородно место;

Горни Детков дол – ниви, ливади и пасища;

Градиште – останки от старо селище, гора и пасище;

Грчка страна – пасище;

Грчки в’р – останки от укрепление, гора и пасище, височина с кота 1003;

Гургуль – пасище;

Гурков дол – дол между Забел и Костол, в северното подножие на височината Костол (ГИСр);

Гуштерица – ливади и пасище;

Гушчи вртоп – ливаде и пасище

Джокьина бара (Џоћина бара) – ниви и градини. В речника на Н. Геров диал. джокам (се) ‘карам се, не живея добре с някого; джавкам се‘. Джокини е един от основните родове в селото;

Дисаг – гора;

Д’лбока падина – ниви;

Длга рудина – пасище;

Добри дел – ниви и пасище;

Долни Детков дол – ниви, ливади, гора и пасище;

Дренска падина – пасище;

Дувке – ниви и гора;

Дунгьер – ливади и пасище;

Дупна стена – гора и ливади;

Забел – остатъци от укрепления, пасище, кота 676;

Здравчи в’р – гора и пасище;

Здравчи врх – кота 895, в Сува планина;

Илиина падина – пасище;

Јазбинье – гора и пасище;

Кyкe – лозя и пасище;

Каладжиски камик – гора;

Кале – останки от укрепление, гора и пасище, кота 678;

Каменити вртоп – пасище в Сува планина, кота 974;

Камички пут – ниви и ливади към село Камик;

Катичина огреня – овощни градини и ливади;

Киселяк – лозя, овощни градини и гора;

Китеста круша – ниви;

Кнежева локва – гота и пасище;

Ковачев вртоп – ниви и пасище;

Коларница – гора;

Ком – ливади и пасище;

Конярник – гора;

Копиларкьина падина – гора;

Костол – ливади и пасище;

Криви пут – гора;

Крст – стар оброчен кръст, ниви и лозя;

Крушйе – ниви;

Кутуци – ниви, лозя и гора;

Лаина падина – ливади, лозя и пасище. Има спомен, че наследниците на Лея (така е в оригинала) са живели в заселката Ан. Един от старите родове е Леинци;

Лесков вртоп – ниви и пасище;

Лиляк – пасище;

Локва – ниви;

Мали црни в’р – пасище;

Манастир – останки от манастир, ниви, ливади и пасище;

Манчин рид – ниви и пасище;

Масак – гора;

Мердатовац – ливади, гора и пасище;

Меча падина – пасище;

Мильин камик – пасище;

Младенова дупка – пещера;

Мука – лозя и гора;

Нециста-бол – стара чешма, гора;

Нешиница – ниви;

Николчина бара – нива;

Орешье – ниви;

Орла – гора;

Орлова плоча – при пролома на Камичка река, преди е гнездял орел по стъмните места;

Палашки рид – кота 695, в Сува планина. Среща се и  като Поласки рид (ГИСр);

Пеиница – ниви;

Подграге – откриват се основи на жилища, от дясно до пролома на Камичка река;

Поклеповац – местност в Сува планина (ГИСр).

Попов кочак – гора;

Попова ньива – ниви;

Попова огрсња – овощна градина;

Попова падина – ливада;

Припор – ливада и гора;

Пропас – гора;

Раскрсье – пасище;

Рашин вртоп – овощна градина;

Река – ниви;

Рид – ниви;

Риньина огреня – овощни градини и лозя. По родово име в селото Риньинци;

Роб – ниви и чешма;

Ропатово – ливада и шума. Ропатски врх – 904 м в Сува планина. Срещат се и формите Ропотово, Ропадски врх (ГИСр). В ГИСр има множество грешки, затова приемливо е Ропатово, както го дава автора. Обаче в Македония има село Ропотово (виж); село Ропот в Годечко. Ропотово в Македония се извежда от ропот ‘приглушен шум’;

Ропчева падина – ливади и гора. Дали не е Робчева?;

Росуля – ниви;

Роянова долина – гора. Среща се и като Раянова долина (ГИСр). Напомня на селищното име Раяновци, Трънско, което е от лично име Раян, тук *Роян. Има Раяница в землището на село Студена, община Бабушница (ГИСр). Вероятна печатна грешка;

Рудине – пасища в Сува планина (ГИСр).

Садина – лозя и ниви;

Светена вода – извор насред пасище;

Селичке орнице – местност, южно от селото (ГИСр);

Селище – ниви, ливади и лозя;

Слатина – ниви;

Станоин гроб – запазена стара гора;

Тарякове пояте –

Татинска падина – ниви и ливади;

Тодорова ливада – гора;

Трлине – пасище;

Церак – гора;

Црни в’р – ниви и пасище, височина с кота 823;

Човечя глава – гора;

Чука – югоизточно от селото в близост до м. Роб, кота 614;

Чурков дол – ниви, ливади и пасище;

Шарбан – ниви;

Шумье – ниви, гора и пасище;

Ягнило – ниви.

Полезни са сведенията за основните родове с селото: Арнаутовци, Ватовци, Долдашевци, Джокинци, Катичинци, Леинци, Риста-Живкович Молов, Николчинци, Панджинци, Паунковци, Поповци, Риньинци, Талинци, Чарпановци, Чолинци.

Най-чести имена в селото (до 1900 г.), мъжки: Алекса, Антоние, Арсение, Велко, Витан, Владимир, Голуб, Денча, Димитрие, Душан, Джордже,  Живко, Живойин, Игнат, Еврем, Йеленко, Йован, Камен, Коста, Крета, Лазар, Лила, Любомир, Маринко, Мана, Милош, Младен, Милан, Милорад, Мина, Ми(х)алко, Мита, Найден, Никола, Пейча, Петър, Радисав, Радован, Радоня, Риста, Светомир, Спас, Станое, Стеван, Стоимен, Стоян, Тоша, Чира, Филип.

Женска имена: Ангелия, Божана, Вела, Велика, Даринка, Живана, Зорка, Йелена, Йевда (Севда?), Йерина, Йона, Йорда, Ката, Лепосава, Любица, Мария, Мага, Милева, Милена, Милица, Милка, Найда, Наста, Наталия, Heгa, Николия, Перса, Рада, Ранча, Савета, Слободанка, Спаса, Стамена, Стана, Стевана, Стоянка, Суса, Таска, Цана, Цвета.


Извори:

http://www.digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Zbirka_knjiga_Narodne_biblioteke_u_Pirotu/NBPI_knjige_057#page/0/mode/1up

https://bg.wikipedia.org/wiki/Присян


[1] Заимов, Йордан. / / В: сп. Български език, 1985 г., кн. 1., с. 12-15.

[2] Един дюнюм = 919,3 m².