Етикети

, , , , , , , ,

По спомени на старци, записани от Илия Блъсков в края на 19-и, началото на 20-и век, село Рижъ възниква в периода 1695-1700 г. Основано е от българин овчар от Котел и деветимата му сина. Около 1700 година синовете на този овчар стават свидетели на грабеж на султанската хазна. Оказало се, че разбойниците са българи (говорели на български) и синовете на овчаря ги причакали, избили ги и отнесли хазната с тях. След пристигането на турска потеря да търси хазната, овчарят ги завел на мястото, където синовете му скрили хазната. В друг случай не след дълго някакъв паша води група еничари от Одрин към Шумен. Случва се по време на много тежка зимна буря с обилен снеговалеж. Очевидно трудно са минали прохода и са попаднали в землището на овчаря, който им оказал помощ с топла храна и ги упътил към най-близкото турско село. Този случай, както и случаят с хазната стават известни в Истанбул. Според разказа, овчарят от Котел бил извикан при султана, вероятно Мустафа II (в края на царуването му) или Aхмед III Хан (в началото на царуването му). Султанът му благодарил за сторените добрини и му връчил „буйрултия” (султанска височайша заповед).

Според заповедта султанът възлагал на овчаря заедно със своите синове да основе (!) село Чалъ кавак (Сiali kavak), което ще е под специалната закрила на този султански ферман. Селото е било освободено от „всякаква царска давнина” (султански данъци) и от „ангария” (вид данък под формата на безвъзмезден труд от страна на българското население). Разрешава се и строежът на българско училище (!) и църква (!). Както самият Илия Р. Блъсков подчертава, по това време дори големите села в близост до Шумен не са имали правото да си строят църква и училище.

Най-старите засега писмени сведения за село Чалъ кавак са от 80-те години на 15-и век. По това време селото е тимар на Мустафа, син на Али бей. Отбелязано е, че той владее селото и не участва във военни походи, според берат на Искендер паша, поради службата по охрана на прохода. В същия документ е отбелязано, че жителите на селото пазят прохода към село Добрал (дн. Прилеп) на две места и притежават (за това) султанска заповед и са освободени от всички авариз-и (дивание) и текялиф-и ьорфие – основни извънредни данъци в империята. Населението на селото по това време е съставлявало 140 домакинства, 63 неженени. Селото е давало приход от 4570 акчета (Ковачев 1997: 163).

В тези безспорни исторически сведения прозират някои от ключовите елементи, разказани на Илия Блъсков. Изглежда повече от невероятно султана да привиква някакъв селянин и да го прави дервентджия или някакво привилегировано население, освободено от данъци. Типично дервентджийски български селища Ченге (Овчага, днес с нелепото име Аспарухово) и Тича също имат османски имена и са освободени от някои данъци, поради функциите, които изпълняват в полза на Османската държава. Особеният дервентджийски статут на тия селища им е позволявал да имат църква и училище по-рано от много други полски села.

Както се вижда от сведенията, Риш е много старо, голямо село още в 15-и век. Според възприетия метод за изчисление на населението едно домакинство се брои между 5 и 10 души. Това означава, че Риш е брояло над 700 души – огромно число за ония времена. Предвид броя жители и местоположението, селото ще да е възникнало още преди Османското нашествие по време на Втората българска държава, а както ще видим дори и по-рано. Все пак планинските проходи са стратегически обекти от най-стари времена.

Луиджи Майер, „Входът към село Чалъ Кавак“ (Извор: Уикипедия)

Благодарение на езиковата археология може да се направи приблизителен, достатъчно достоверен извод за старинността на селото. Селищното име Риш се разтълкува преди време от именития наш ономаст проф. Йордан Заимов. Според него в основата на името стои прилагателното рис ‘див бозайник от рода на котката, Felix lynx‘. За да покаже подобни по значение имена той изрежда местните имена Рисов дол (Шишковци, Кюстендилско), Рѝсовица (Босилеградско), Рисювене (Асеновградско) (Заимов 1973: 153-54).

Освен това Заимов споменава структурно еднаквото местно име Риша – западен дял на Коньовска планина (Заимов 1971: 44). Тъй като при името Риш липсва притежателен формант (напр. –ов, вж. по-горе успоредиците) или топонимичен суфикс (напр. –ица) то селищното име ще да е притежателно-прилагателно на –jь (Риша е такова на –ja). Наставката -јь е образувала прилагателни притежателни в българския език до към 13-и век. Тя е била твърде разпространена и краят на продуктивността й е благоприятно обстоятелство за откриване на старинни имена (топоними) (Заимов 1973: 5). Според К. Мирчев и Ст. Младенов наставката е била деятелна до 10-и век (Историческа граматика на българския език, С., 1963, с. 99; Ст. Младенов, История на българския език, С., 1979, с. 120 и сл.). За старинността на селото освен името и големия брой население говорят и някои от местните имена – Градище, Калето и Хисаря – останки от стари укрепления, а Селището – от старо поселище в селското землище. Последното може да е старото място на Риш, преди да бъде преместено на днешното си място. Едно преместване би могло да обясни появата на успоредното име Чалъ кавак, ползвано от османската администрация.


Ползвана литература:

Заимов 1971 – Заимов, Йордан. Имената на планините в българската топонимия, Сф., 1971.

Заимов 1973 – Заимов, Йордан. Български географски имена с –јь, Сф., 1973.

Ковачев 1997 – Ковачев, Румен. Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV-и век, Сф., 1997.