Етикети

, , , , ,

Името Потрошан днес не се намира на повечето карти, защото селото, което е назовано по тоя начин е било присъединено към друго, чието по-старо име също е сменено, и днес се нарича Цонево. В сегашния си вид селото е образувано от с. Потрошан и с. Ракла. Цонево е село в Североизточна България. То се намира в община Дългопол, област Варна.

През османската епоха село Яворово е отбелязано под името Потрошан (1731) в данъчен опис. По-късно през 1873-74 г. е записано Потрашан. След Освобождението в селищни регистри името на селото се изписва Петрушан, Потрушан. Краеведът Илия Темелков (роден тук) твърди, че това е старо славянско име. Проф. Александър Кузев и Николай Панайотов са на мнение, че имената Петрушан, Потрушан нямат никакво значение на езиците, ползвани в българските земи. Веселин Иванов отбелязва: „На говора на маджурите (преселници, в случая от Източна Тракия, б.а.) Потрошан значи „съборено, разрушено, сринато“.

Селище с име Петрушани (българите го споменават като Петрушан) има в Румъния, северно от дунавския остров Батин. През 1868 г., край Петрушан, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и се отправя към Стара планина.

Със Заповед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве № 1966/ обн. 16 ноември 1935 г. село Потрушан е наречено Яворово. Името е дадено случайно – заради портрета на Пейо Яворов, поставен в кабинета на пълномощника на селото. Село Яворово има още в общ. Черноочене, Кърджалийско и в общ. Чирпан, Старозагорско. През април 1975 г. селото административно е причислено като квартал на село Цонево (Аджемлерски 2012, 161-62).

Potreshan_RTK1878

Откъслек от топографска карта, 1878 г. (Извор: kade.si)

Видно е, че името е преиначено от населението или администрацията и след 1878 г. записвано Петрушан < от Петър, като няма основание за промяната му освен неясното му значение, тъй като подобно лично име или прякор е било изчезнало отдавна. На РТК 1878 изписано Потрешанъ, което е близко до разчетеното най-старо и заслужаващо доверие име – Потрошан. Изглежда, че Илия Темелков е бил най-близо до действителността. Името е старинно и славянско, доколкото под този политико-исторически термин се разбира българско.

Подобни имена имат селищата Потраш в Босна (в общ. Лупаре и Тузла, виж).

Сходно по образуването на Потрош-ан са още имената Битоше (Лерин), Витош (Пирот), Другош валог (Самоков), Житоше (Прилеп), Любош (Скопие) и др. (Заимов 1973, 38). Селищното име Потрошан е развито от основа Потрош и наставка –ан, която придава уголемителност или подигравка (сравни грамадан, цървулан и др.). Тогава остава да се мисли, че Потрошан е възникнало по прякор. Географските имена на -ан са чести: Братан (Средна гора), Витàн дол (София), Гаган (Рила), Драган кладенец (Габровско) и др. (Заимов 1973, 33), а ойконимите от прякори не толкова често срещано явление.

Смисълът на ойконима Потрошан може би е във връзка с лично име Трош (например Трошево, квартал на гр. Варна), Трошан  и подобни с неизвестно значение. Някои предполагат, че името е свързано с глагола троша, но засега тази версия не е защитена добре.

petrushan_1944

Откъслек от карта, издание на ГЩ на Великобритания, 1943 г. Извор: mapster.pl


КНИЖНИНА И ИЗТОЧНИЦИ:

Аджемлерски 2012 – Аджемлерски, Светослав. Справочник на селищните имена във Варненска област, В. Търново, 2012.

Заимов 1973 – Заимов, Йордан. Български географски имена с –јь, Сф., 1973.

РТК 1878 – Руска тривествова карта, издание 1878 г. Мярка 1: 126.000.