Етикети

, , , , ,

То е малко село. С къщите, нивите, ливадите и кориите си завзема двата склона, на Белутската долина (само една махала е в друга долина — Капиджина падина), която води своето начало изпод изворските махали Вуканци и Драйнци и се изтича в ресенската суходолина Сушичка река. Долината е плешива; само малка част от склоновете й имат редка дъбова гора, съвсем недостатъчна ни за строителен, ни за горивен материял. Разлатите места по склоновете на долината и дъното й са обърнати на ливади, а под тех и по върховете на ридовете се простират ливадите, чиято орна пръст, благодарение наведенността им, твърде лесно се смъква от поройните дъждове долу в дъното на долината. Нито изобилна и чиста вода, нито запазеност от ветровете, нито плодородна почва са били причината. за да се образува селище тука, защото всичко това липсва. Вода за пиене вземат от незначителни вирове и „лочици“, както и от единствената в синора на селото чешма, която се намира на северозапад от Велкова махала, срещу гробищата. Летно време селският добитък пие вода само от тая чешма; нарочно е направено за тая цел корито. Водата от тази чешма би могла да бъде доведена в центъра на махалите, дето било старото селище, но „стоката че изгине“ тогава, думат селяните, т.е. нема къде добитъкът вода да пие, понеже това место – старото селище – е заобиколено отвсекъде с ливади.

Поради особената оголеност на землището, тука духат доста силно северният и южният ветрове. Махалите Велкова, Присое (Шу̀кавци) и Дълга падина са изложени много и на северозападния ветър.

Селските ниви са пръснати навсекъде из землището, а ливадите са разположени главно в началото на долината, дето извира чешмата – тази местност носи име Вирове. Отделно место за пасбище селяните немат; добитъкът им пасе из тия ниви, които през летото и есента са незасети, стоят на прелог. Нивите, ливадите и кориите (гора немат) им се намират в места, които носят следните названия: ниви: Крайница, Циганско трънье, Булиница, Масарница, Зли дол, Грамагье, Белуток, Вейник, Джоневица, Гулевица, Мирин дол, Орлово гнездо, Бресйе, Лияч. Лепурица, Тегарски дол, Шаркино присое, Радковица, Прокарище, Урдин дол, Варнички дол, Локва, Котлинье и др.; ливади: Прудище, Селище, Кръс, Вирове, Раскръсйе, Изворщица, Мицева бара, Дойн дол, Мулина падина, Падинье и др.; кории: Щърба кория, Синявец, Лозанова чука, Чардак, Варни дол, Лисичо присое, Сушица, Ясенье и др.

 Село Белут е разбиен тип селище, образувано както разправят стари хора, от 4 фамилии, които никога живели в местността, която днес носи име Селище. На това место днес има два големи побити камъни, които били уж поставели никога на общата порта (врата). От тия 4 фамилии произлезли четирите махали Бузаджийска с 8 къщи, Вучинска 7 къщи, Шуковска 9 и Вуковци 7 къщи. Но и тия 4 махали не останали неразделени, защото условия за съществуване на махала с повече от 5-6 къщи нема. Тъй че днес селото брои 9 махали:

     1. Бучина махала – 1 къща.

  1. Селище махала (Падина махала) 2 къщи.
  1. Бузаджийска – 5 к.
  1. Голоу̀ковди 2 къщи. – Тия махали се намират от десна страна на Белутската долина, а от лева са следните:
  1. Велкова махала – 1 къща.
  1. Присòе (Шукавци) махала – 6 къщи и
  1. Длъга падина – 4 къщи.
  1. Долня махала – 7 къщи. Тази махала се намира в средата на дола.
  1. Капиджина махала с 2 къщи се намира откъм суходолината Изворщица.

Всички сгради за добитъка, като кошари, тръли́ и плевници с яхъри, се намират близу до къщите за живение и не са заградени с общ двор, най-вече поради туй, че липсва какъвто и да е материял за градеж.

За основатели на селото се сочат следните четирима души, дошли неизвестно отде: Марко Бузаджи, Мита Вуча, който получил този прякор, защото удушил с ръцете си вълк, Джока Шу́кар и дедо Буко́. А селището пък получило името си от върха Белуток (той се намира на север от селото и е покрит с бели кремъци).

В землището на с. Белут нема никаква старина. Като оброчище сметат местото, дето било старото купно село (само от 4 къщи), но то нема име. Излизат на Гьоргьовден и други празници с курбан на селска служба.

Поминъкът на селяните е много тежък. Излезло им е даже име – „белутски гладници“. Земеделието им е малко, скотовъдството още по-малко, а гори почти немат. Затова са принудени да търсят прехраната си с „торбата“: ходят като дюлгери в Дупнишко, Софийско и Загорие и то много повече души отколкото из други села. Додето в други села овощарството все нещо допринася за по-лесния поминък, тука и то липсва. На всичко това отгоре там липсват почти абсолютно дърва за горене. „Мука и неволя е нашето“ говорят самите, „но къде да се денеме?“


Извор: Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. Kнига XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., с. 445-447.