Етикети

, , , , ,

„Както в приказките“ – под това заглавие в сп. „Родопи“, кн. 7, 1977, са отпечатани спомените на Сава Савов, предадени от Ю. Коджейкова. Очевидно фактите от тези споме­ни със своето загадъчно историческо звучене са дали повод за избо­ра на заглавието.

Ще се опитаме поне малко да раз­булим тяхната тайна въз основа на ономастиката (науката за имената) и етимологията (науката за про­изхода на думите) и така да отго­ворим на въпроса на Сава Савов: „Често се питам: какъв ли ще да е бил далечният произход на моите прадеди?“

Но първо да обобщим изложените факти. В много старото по предание село Кара Курджалии, Гюмюрджинско, разположено в южните склонове на Родопите, са живеели два главни рода – Угър Карамани и Севари, и клонките от тях – Лахини, Каракалпаковци, Кукурешовци, Балевци, Батуровци, Кукудевци, Порлантовци и др. Селото се определя като чисто българско. Описаните съ­бития са станали към края на XVII или началото на XVIII век. Мъже­те българи са носили косите си във вид на чумбас – дълги перчеми, спуснати по гърбовете им и заплетепи понякога в плитки. Селяните не са били много религиозни. Те са имали някаква вяра, но тяхна, особена. Епидемиите от чума и холера са наричани каран. Участници в съвета на стареите са дядо Сефтьо, дядо Кордю, дядо Марон, дядо Секу, дядо Байн; кандидати за кмет са Вакилов Кормю и Куртьо; кандидати за пъдар – Токтю и Лахню.

Три от личните и родовите имена са точни или близки съответствия на зарегистрирани имена на истори­чески личности от Първата българ­ска държава:

Токтю – това име може да бъ де съответствие на името на хан Токту.

Севар – това родово име е точно съответствие ма името на хан Севар. По данни на Ст. Илчев името Севар е засвидетелствувано и като име на среднобългарски владетел. Едно село в Разградски окръг носи името Севар, но то е наречено така поради преименуване с указ през 1934 г. в чест на същия хан.

Кормю – коренът корм- може да се крие в имената на хан Кормисош и хан Крум. Началната форма на Крум е Курмос, Кормос в гръцко предаване. Следователно Кормьо може да бъде запазена народна форма в пълен или съкратен вид на едно от тези хански имена или като късно тюркско име от тюркоезичните племена от Втората българска държава да бъде тяхно родствено съответствие.

Караман – името е общотюркско. Среща се в много от тюркските езици, включиташо и в турски. Поради значението си „едър, снажен, силен; мургав“ се дава като прякор на човек или на домашно животно. От спомените (описанието на борбата с турчина Хасан ага) се разбира, че тъкмо такъв вид е имал и прапрадядото Угър. Трудно може да се реши дали прякорът Караман се носи в рода по наследство или е даден ат жителите на съседното турско село. В първия случай той може да бъде от печенежки или кумански произход.

Угър – в този си вид това име се среща за пръв път. Явно от него са производни имената Угрил, Угрен, Угрин, Угърче, Угърчо, Угърчин. Според Ст. Илчев в името Угрин се крие старинно название угрин „унгарец“, подобно на Куман, Латин, Роман. Началната форма Угър би могла да бъде и пряка форма от тюркски произход, която от своя страна може да има някаква връзка с народностното название угър, угри въз основа на прабългарско-унгарската (тюркско-унгарската) общност в Азия.

Личното име Куртьо има също общотюркски характер – произлиза от думата курт „вълк“ и отговаря на българското име Вълчо. Очевидно при това разграничение на населението на българско и турско името Куртьо не може да бъде заето от турски – османски имена (по начало те са от арабски произход) се дават само на помохамеданчеии българи, но не и на българи християни. Следователно името Куртьо също може да бъде остатък от тюркоезичните племена, живяли по време на Втората българска държава.

За някои от личните имена Байн, Кордю, Лахню, Марон, Секу, Сефтьо, както и за фамилните имена Вакилов, Батуровци има основания да се предположи тюркски произход. Изискват се специални изследвания за всяко едно от тях. Предварително могат да се направят само отделни съпоставки. Така например Байн напомня прабългарската титла багаин, ако се прие възможното за тюркските езици отпадане на Г. Сравни прабългарската дума тояга (с отпаднало Г между О и Я) спрямо други тюркски форми – дегенек „сопа“, със запазено Г. Разбира се, Байн може да се свърже и с имената Байно, Байко, Байо, тълкувани като произлезли от бай, байо, байно, байк, бачо – гальовни съкратени форми от батьо, бате; от своя страна съкращение от обръщението брате.

Каракалпаковци – един от малките родове, съвпада с названието на племето каракалпаки, което по същество е също название на голям род, превърнал се в название на племе и след това на народност. И в диалекта на това българско село, и в каракалпакски език се среща не само едно и също родово название, но и една и съща дума – каран.

Думата каран със значение „епидемия от холера, чума“ по произход е тюркска. Засвидетелствана е в алтайски език, говорен от алтайци, телеути, теленгити, тобалари и др. В езиците (наречията) на тези племена тя е част от израза каран уру „скрита болест, зараза“. Тъкмо холерата и чумата са болести, които се отличават със своя скритопротичащ начален период и със силната си заразност. Самата дума каран в алтайски има значение „незабележим, неясен; предмет, който може да се види, но подробностите му поради отдалеченост трудно могат да се различат“. В каракалпакски език (говорен някога от племето, днес народът каракалпаки) каран има същото значение „неясни очертания на виждащ се в далечината предмет“.

Думата чумбас, разпространена и в Родопската област, по звуков строеж не може да бъде от славянски произход. Има основания да се предполага, че е от тюркски произход, но в този и́ вид засега не могат да бъдат открити съответствия в тюркските езици.

Специално изследване изисква и названието на това чисто българско село – Кара Курджалии. Доколкото по начало то е от турски произход, възниква въпросът защо е било наречено така от турска страна. Може би началното назваване на селото е станало още по-рано – XV-XVI век (описващите събития в спомените се отнасят за XVII, XVIII век). Възможно е съседното турско население или турска администрация от първите десетилетия на поробването да е имала предвид особеността на това населеиие – „побългарено, християнизирани тюркско население“ с особен външен вид (например чумбаси и обичаи) и затова селото да е наречено Кара Курджалии (т. е. черните курджалии). Курджали в такъв случай би означавало название на някакво родово племе от тюркски, но не турски, не османски произход, на което е напомняло в онова време българското население на селото.

Въз основа на доказването на разгледаните лични имена Токтю, Севар, Кормю, Куртю като тюркски и със съответствия в прабългарски, на думите каран, чумбас като тюркски със съответствия в езици от къпчашките подгрупи, може със сигурност да се заключи:     българите от село Кара Курджалии, Гюмюрджинско (Беломорска Тракия) по произход могат да бъдат наследници на група от едно от тюркските племена – печенеги, кумани, узи, играли особено важна роля (особено куманите и в политическо отношение) в историята на Втората българска държава. Заселването на тези племена в Югозападна България, в Южна България по поречието на Марица, в Беломорска Тракия е исторически доказано. С преминаването си към заседнал живот те постепенно са се побългарили, възприели са изцяло българския език и са се приобщили като неотменна част от българокия народ. При идването на османските нашественици те вече отдавна са имали българско народностно съзнание. От някогашните им езици са останали само отделни думи, лични, фамилни и родови имена, названия на местности, колиби, села. Дълг на нашата наука е да разграничи тези остатъци в езиково, фолклорно и етнографско отношение от османотурски. На чисто езикова основа за някои от разглежданите имена би могло да се мисли и за прабългарски произход, но липсват исторически и културни основания да се поддържа тезата – българите от това село да имат прабългарско потекло.


Автор: Моско МОСКОВ

Извор: сп. Родопи, кн. 8, 1978 г., с. 39-40