Етикети

, , , , , , , , , , ,


Под името Шерба съществува едно от първите ловни стопанства в България, създадено скоро след Освобождението, простиращо се в Камчийска планина – разклонение на Стара планина, което достига до бреговете на Черно море. То се намира на около 7 км югозападно от с. Гроздьово, чието старо име е Раковец, в сърцето на Камчийската планина сред  огромен горски масив. На север той граничи с Камчия и Лонгоза, а на юг – със село Голица. Горската площ, затворена в триъгълника Гроздьово – Цонево – Голица, заема 73 600 декара от тази част на Стара планина. Към 2018 площта е нарастнала до 38 894 хектара (виж снимката в края на статията). Това е Шерба.

Произходът на това странно име, от което лъха екзотика, все още не е напълно установен. Може би то е възникнало през Средновековието, когато из нашата страна са кръстосвали западноевропейските рицари, и е образувано от двете френски думи „шер“ (мил, скъп, драг) и „боа“ (гора).

Този най-източен дял на Стара планина е обрасъл с дъб, бук, габър, цер, клен, липа, ясен, брест, дива леска, топола, върба, дива круша, дрян, глог и др. Срещат се и единични брези. Множество къпинови и бръшлянови храсталаци правят някои участъци от гората непроходими за човека, но те са много удобни за денуване на животните. Богатата и разнообразна тревна растителност осигурява неизчерпаема фуражна база за дивеча, който обитава тук: благороден елен, сърни, глигани, зайци, фазани и други.

Откъслек от топографска карта, М 1: 25000

В центъра на горския масив се намира заграденото стопанство, което днес се нарича Държавно дивечовъдно стопанство Шерба[1]. Оградата, висока около два и половина метра, скована от дебели дъски, обгръща около 10 600 дка. Заграждането на тази площ е започнало през 1933 г. и е завършено през 1937 г. Българските трудоваци са издигнали тази здрава дъсчена ограда, чиято дължина е около 16 км. При затварянето на оградата вътре в стопанството са останали около 30 елена и кошути. Оттогава с помощта на човека числото на елените непрекъснато расте (Иванов 1963: 3-4).

Топонимът Шерба обхваща няколко обекта в сърцето на ловното стопанство – Шербенски дол (ТК5), в северното подножие на гористия рът Шерба (ТК5, ТК25), десен приток на река Доделен. По този начин е назован и извор край р. Доделен на територията на горското стопанство, така че последния може да е вторично именуван. Названието е непонятно, непрозрачно като значение и произход, видно от горното предложено обяснение. Поради това битува народна етимология, че названието произлиза от френски език и означава хубава гора. Тази версия се основава на звуково съвпадение – cher ‘хубав, красив‘ и bois ‘горичка, храсталак‘ и по всяка вероятност е въведена в употреба от служители в ловна станция Шерба в началото на миналия век, когато лесовъдите ни са получавали образованието си във Франция, а някои от тях са били разпределени на работа в стопанството. Етимологията от френски език, разбира се, е неправдоподобна.

Географските имена обикновено се образуват от земеписно нарицателно или от лично име и наставка (суфикс) с топонимични функции. Тъй като земеписен термин би присъствал при един двусъставен топоним може да се мисли за прилагателно окончаващо на –jь/-jа от лично име *Шерба и вода, река или друг съгласуван втори компонент, който е отпаднал. Че се касае за лично име подсказва Шербенски дол, образуван със суфикс –ьскъ. Той е прибавян към съществителни имена, образувайки прилагателни. Службата му е да придава значение „който се отнася към, който е характерен или принадлежи на назованото“ (Йорданов 2010: 141).

Вельо Велев е регистрирал теренните названия Шèрбино орнѝце и Шèрбин рид, които обяснява чрез изчезнало лично име, което реконструира *Шерба. (Велев 2009: 467).

При Чолева, друг наш ономаст, географското име Шèрбовец, представляващ дол, десен приток на река Струма при селата Радибош и Пчелинци в Радомирско краище, е изтълкувано като прилагателно от лично име Шèрбо, чрез документираното име Șerban, а то от рум.[2] șerb ‘крепостен селянин, роб‘. В писмения извор името е записано Шербъ, Шербан.  Като успоредица тя добавя Шербодол в Разложко. Семантични успоредици на това собствено име са Раб(о), Рабуш, Робин и др. По-подробно за тия имена е писано тук.

Освен възстановени (реконструирани) от топоними имена, ние успахме да издирим и един от писмен документ, където мъжкото лично име Шерба Стефан, глава на семейство изселници от Североизточна България, е едно от записаните в молба на група преселници, настанени в село Кадъна ла Тоня, окръг Яломица, желаещи разрешение да напуснат Влашко. Писмото е от 28 май 1831 г., а преселниците са навлезли във Влашко в началото на същата година (Велики/Трайков 1980: 362).  Няма съмнение, че името е носено от българин, тъй като всички лица в списъка са заявили, че желаят да се върнат по родните си места оттатък Дунав (днешна Североизточна България) поради несвикване с условията.

Други разновидности на лично име от тоя тип срещаме в речникова статия за селищното име Ширбàново в Петричко, където е посочено, че с името Ширбан селото е записано през 1664 г. в османски данъчни описи. Насетне, през 1891 г., е дадено като Ширбаново (Чолева 2002: 181).

Други успоредици открихме в следните краища на страната – в Троянско: по името на основателя си – Шербàн – заселка с 40 домакинства.  Шарбаница, Шербан вода са примери за посесивни географски наименования от Румъния (Ковачев 1969: 239). Шарбанци е название на обработваема земя при с. Стефаново, Ловечко. Името е изведено от родово име в селото (Ковачев 2013: 814). Шарбаница е нива в землището на село Косово, общ. Трекляно (тук).

На запад в Сърбия се откриват успоредиците Шарбановац – три села с това име в община Бор, Княжевац и Соко(л) баня в Сърбия. Шарбане – в община Уб, Западна Сърбия. Шарбан – бивше село, сега част от Прищина, Косово.

Подобно на Шерба географско название представлява извлеченото от сведение за 1530 г. в нахията Аштин (Оштин, Иштин) – село Ширяд, което е било с 2 пълни мюсулмански и 65 пълни християнски домакинства, 16 непълни християнски домакинства и 2 вдовици. Плащало е 8500 акчета данъци в държавната хазна. Според тези данни селото  в началото на 16-и век е брояло между 300 и 600 души, което означава, че е възникнало преди Османското нашествие и е сравнително старо. През 1568/1569 г. в Хрупишка нахия под името Ширбад, селото се състои се от 6 пълни мюсюлмански и 44 пълни християнски домакинства, 6 непълни домакинства, две от които са мюсюлмански. Признати са 4 бащини. 7000 акчета за държавната хазна. В края на XIX век Шербадес е гръцко село в северната част на Населишката каза на Османската империя до данни на Васил Кънчов. Според гръцка статистика от 1904 година в Σαρμπάδες живеят 150 гърци християни. На Австро-Унгарска топографска карта (1910) името на селището е изписано Šerbazes (АТК).

Откъслек от Австро-Унгарска карта, издание 1910 г.

До 1927 г. официалното име на селището в Кралство Гърция е Σταρμπάδες, когато е променено на Веланидия[3] (има едноименно село в Пелопонес). От тия записи се вижда безсилието на гръцката писменост при предаване на нехарактерните й звуци ш и б – нещо, което е добре известно. Според нас тук се крие старинна разновидност на лично име с основа Шерб и наставка –àт, която е сравнително рядка. Гръцкият суфикс –ес за множествено число е отстранен. Днес наставката –ат се среща предимно съхранена в селищни имена (например Богатово, Грознатовци, Коматево) и по-рядко в прилагателни като брадат, зъбат, окат ‘който вижда добре‘, ръкат ‘сръчен‘, качулат, пластинчат и др. Службата й е да придава качество. В посочените по-горе Влашки документи с името Шерба от 1831 г. попаднахме на четири от тоя тип – Бузат х2, Мушат, Курбат, Чернат (Велики/ Трайков 1980: 217, 227, 254, 355, 361).

Накрая съобразно липсата на каквито и да е примери за изпадане на краен сонор –н, името трябва да се приеме в първоначална форма *Шерб. Допълнителен довод е фактът, че консонантите са носители на смисъла на една дума (семантиката) и много рядко се наблюдава загубата им, а за бълг. език е характерно, че л и н са най-силните сонори и никога не изпадат[4]. По този начин остава разглежданото местно име е било притежателно прилагателно с наставка ја <*Шербја и е притежавало втори елемент вода, река и под., който е изпаднал (елипса). Приемането на тези доводи означава, че името Шерба е създадено на българска езикова почва до към 10-и век, след което тази наставка е станала непроизводителна. Шербенски дол е име, възникнало по-късно, тъй като е образувано със суфикс –ьскъ и е производно на основното име Шерба. Формата подкрепя предложеното изходно лично име Шерб, тъй като в противен случай бихме имали *Шербански дол.

sherba_sp_gora_08_2018

Факсимиле от сп. Гора, бр. 8, 2018 г.

Литература:

АТК – Топографска карта на Генералния щаб на Австро-Унгарската империя, ок. 1900-1910 г., интернет версия.

Велики/Трайков 1980 – Велики, Константин; Трайков, Веселин. Българската емиграция във Влахия след Руско-турската война 1828-1829 г., Сф.

Велев 2009 – Велев, В. Местните имена в Брезнишко, В. Търново.

Заимов 2012а – Заимов, Й. Български водопис, В. Търново, т. I.

Иванов 1963 – Иванов, Веселин. Шерба, Сф.

Ковачев 1969 –  Ковачев, Николай. Топонимията на Троянско, София.

Ковачев 2013 – Местните имена в Ловешки окръг, В. Търново.

Йорданов 2010 – Йорданов, Стефан. Из етническата история на древна Тракия, В. Търново.

Симеонов 1971 – Симеонов, Борис. Произход на селищните названия от Западнософийския район  (Сливнишко) – Български език, год. XXI, кн. 1.

Чолева 2002 – Чолева-Димитрова, А. Селищни имена от югозападна България. Изследване. Речник, София.

Чолева 2009 – Чолева-Димитрова, А. Местните имена в Радомирско, София.

ТК 05, ТК25 – Топографска карта, мярка 1:5000 (л. К-35-44-(17)), К-35-44-(17)), 1:25000 (л. K-7-56-4).


[1] http://dlssherba.sidp.bg/ < 11.09.2018 >

[2] По-скоро влахо-български – административен език оттатък Дунава, във Влашко, официален до към 17-и век.

[3] http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170748 < 11.09.2018 >

[4] http://www.rodina-bg.org/2-nachalo/813-prof-todor-balkanski-predstavi-izsledvaniyata-si-v-stara-zagora-chast-2 <11.09.2018> , ~ 3-4 мин.