Етикети

, , , , , , , ,

Костол – височина, няколко безлесни места; кота 622, западно от Расница (л. 584_3_3); кота 637, североизточно от Присян; местност край Модра стена, общ. Бабушница. Б. Симеонов описва местно название Кòстол при Долна Невля като наклон, дъбова гора. Обяснява го като произлязло от кост +ол, старинна и рядка наставка (Симеонов 1966: 172).

Допускаме, че става дума за друго. На тези места е имало селища или укрепления. Костол е друга форма (деформация?) на известносто днес кастел, т.е укрепено селище, градище. В нашите примери характера на местността позволява такова тълкуване. Виж БЕР 2: 264  за кастел.

Името е с успоредица в Костолац – село в Пожаревацко. Името на рум. Caştelu (виж) е пряко свързано с кастел ‘укрепено място, крепост‘. Останки от римски град от 68 г. пр. Хр, както и от средновековния български укрепен град Браничево (виж). Преходът о<а обикновено се обяснява с ранна латинска заемка (срв. altar>олтар) до около 9-и век т.е старинно име. Има и с. Костол срещу Турну Северин, на сръбския бряг на Дунав. Също така дн. Костелèво във Врачанско в османски тимарски регистри от средата на XV-и век е разчетено Костолево (ТИБИ 2: 265). Данни за тракийско присъствие са гробниците от ранна античност в местностите Орловец и Калапов връх, както и в пещерата на Маняшки връх. Има разрушена крепост в местността Градището северно от ловната хижа, както и данни от римския период на провинция Мизия за около 6000 войници. На юг, в долината, са намирани останки от воденични камъни, мъниста и сребърни монети (уики).

Съществува и топонима Под кòстел (Парамун, Трънско) – свързано с крепостта в полите на която се намира. Мястото е наричано и Градище (Цветкова 2016: 433), където се наблюдава промяна о>е. В тази връзка селищното име Костел в Еленско може да се свърже с останки от градище и село от римско време в местността Кулата. И тук съществува предание за клане по време на завладяването на района от османците, оттам и догадка за името с произход от лексемата кост (Станев 2005: 282). Не на последно място – Два костола – гориста местност СИ от Трънски Одоровци, чието название показва, че не може да става дума за кост. Заимов 1967: 20 дава Костелчаните и възстановява *Костелец (Еленско).

В речника на Франц Миклошич от 1850 г. (виж снимката) озаглавен „Речник на старите диалекти на славянския език“, в частта за добавки и корекции е дадена думата костелъ ‘castellum’. Миклошич проучва достъпните старобългарски паметници, за да подготви голям старобългарски речник. Специално внимание отделя на Супрасълския сборник, тъй като смята, че паметникът е много стар (11 в.) и е писан в родината на Кирилометодиевия език. Още през 1845 г. той издава една част от ръкописа, съпроводена с бележки, с гръцки и латински превод, а през 1847 г., излиза още една част. Цялостно паметникът е издаден през 1850 г. Речникът може да ползвате – тук.


Литература:

БЕР 2 – Колектив. Български етимологичен речник, том 2, Сф., 1979.

Заимов 1967 – Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967.

Симеонов 1966 – Симеонов, Борис.  Етимологичен речник на местните названия в Годечко, ГСУ, 1966.

Станев 2005 – Станев, Христо. Книга за Еленския край, В. Търново, 2005.

ТИБИ 2 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 1966.

Цветкова 2016 – Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016.

http://www.referati.org/franc-mikloshich/10376/ref < 17.09.2018 >