Етикети

, , , , , , , ,

Тук се разглеждат наличните исторически данни за селото от ономастично гледище и се тълкуват от етимологично такова. Статията е опит за изясняване на това забележително име. Село Чонгора се намира в турска Странджа, Лозенградско. Селото е известно с два записа на името си Чонгара: Чонгора. На гръцки е записвано като Τσόγκαρα.

Според османските архиви в санджак (окръг) Viziis (Виза) има 111 села. Едно от тези села е Чонгара. Преди основаването на селото около 1600 г. има само една църква и кервансарай (хан). Това е място за почивка за водачите и пешеходците, които минават оттам. През 1727 г. до хана са построени къщи и е създадено село на име Чонгара. Административно е принадлежало към областта на Лозенград (преди Киркклисе ’40-ет църкви‘). В края на 19 век и началото на 20 в селото има 600 гърци и 700 българи, 1 основно училище с 1 учител и 30 ученици и детска градина с 40 ученици. (От книгата K. Vakalopoulou, История на Тракия, Северна Гърция, с. 385, чрез този блог).

През 1867 година в селото започва работа български учител, който година и половина по-късно е принуден да напусне поради съпротивата на местни гъркомани. От 1871 година в Чонгара служи български свещеник. В 1872 година гръцкият учител отново е заменен с български. Според статистиката на мъжкото население от 1873 г., Чонгара (Tchongara) е село с 280 домакинства и 1460 жители българи.
Подобно име като това на селото в Одринско е местното име Чонгарово – пасище в Горно Райково. Според М. Москов то е дадено по родово име (РИ) Чонгаров. Това родово име се среща и на други места: фамилното Чонгар – Бостина, Смолянско; РИ Чонгарье Проглед, Асеновградско, както и при Бобораци, Радомирско. Москов се изказва за неговия тюркски произход, за възможността да бъде от печенежко-кумански произход, за засвидетелствуването му в чувашки и заемането му в унгарски. За повече виж тази препечатка.

Откъслек от руска топографска карта, 1877-8 г.

Името съвпада напълно с унгарското лично име Csongor, срещано и днес, чиято етимология е ловна птица (виж) или ястреб (виж). Предвид факта, че църква е съществувала преди създаването на Чонгора може да се предположи, че то или село с друго име, е съществувало преди 1727 г. около тази черква. Ако е било разрушено, интересно как църквата е оцеляла. Все пак сведенията са недостатъчни. Csenger, Csengersima, Csengerújfalu са три селища в югоизточна Унгария.

Освен връзка с маджарско лично име, т.е „прабългарско“, което засега не може да се докаже, а крайното –а не може да се обясни с членуване, трябва да се мисли и за географски термин. Такъв се открива в диалектната дума ченгур ‘дънер, пън‘ в Гоцеделчевско (Иванов 1996: 190). В диалектите се среща и формата чунгар ‘пън на дъбово дърво‘ (СъпЕзик., 1981, 3, с. 62).

Само за сведение Странджа планина от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 1/3. Основен дървесен вид тук е дъбът, наричан по народному лъжник.

Редуването гласните в разновидностите ченгур: чунгар са нещо обичайно. Все пак „основите“ (камъните) на думите съставляват съгласните, а гласните са „спойка, хоросан“ в градежа. Предполагаме, че въпреки неяснотата в значението на името на селото, населението го е свързвало с гора (Чонгора), затова обяснението с термин за място с изсечена гора ни се види по-правдоподобно. Форма Чонгора е узаконена административно като име на улица в квартал Аспарухово, Варна, където живеят наследници на бежанци от това село. В говора на Чонгора значението на името е било изгубено и след това е преосмислено. Освен след поява на османски кадастрални и данъчни документи, които биха хвърлили повече яснота, засега въпроса не може да се реши с еднозначен отговор.


Литература:

Иванов 1996 – Иванов, Йордан. Местните имена в Неврокопско, Сф., 1996.