Етикети

, , , , , , ,

Кратка етимологична бележка за селищните имена Трубаревац (Сокол баня), Трубарево (Скопие), Трубарево (Чичевац). Два от топонимите имат връзка по между си – вероятно свързани с бежанци от юг, от Македония, на север към Белградски пашалък и Австро-Унгария, след  някоя от 11-те войни между последната и Османската империя. Други такива са Кочани (Македония) – Кочане (Прокупле) и Алакинци (Св. Никола) – Алакинце (Сурдулица).Трубаревац – село в общ. Соко(л) баня, Моравия; Трубарево – село в околността на Скопие; Трубарево – село в общ. Чичевац, Сърбия (тук), Трубар – село в общ. Бихач, БиХ (тук). Видно е, че в основата на всички тези названия стои: 1) собствено име (от прякор) Трубар или 2) нарицателно *трубар.  Откри се ФИ Трубар, Примож (тук). Наставката –ар често се ползва при деятелни имена, като например занаяти – зидар, свинар, седлар и т.н. Според Б. Голеч (тук) името най-вероятно е свързано с гл. trobiti ‘to trumpet‘ (запис по оригинала). Тук трябва да отдадем дължимото на една версия от интернет (тук), където се изказва мнение, че *труба ‘духов инструмент‘, а *трубар ‘свирач на духов инструмент’ т.е музикант. Бихме добавили и тръбач в армията. В редица съвременни езици труба ‘тромпет‘, а тя от своя страна родствена с днешното тръба. В старобългарски език съществува лексемата трѫба ‘тръба, музикален инструмент‘ (СтБР 2: 976). В Скопско и в Моравско закономерно рефлексът на големия юс е точно –у– (тук). От успоредиците се откриват Горня и Доня Трубина (1571 г. в нахия Бихор в Призренски санджак.[1] Трубине в Черна гора сочи жителско име *Трубяни < от лично име или прякор *Труб(о). Още фамилно име Трубачовци в Попщица, общ. Свърлиг.

Откъслек от съвременна карта с местоположение на въпросните селища. Извор: Гугъл мапс.


[1] Prizren-Sancagi-Mufassal-Defteri с. 61-2 във файла (с. 424-5).

СтБр = Старобългрски речник, том 2, интернет.