Етикети

, , , , , , , , ,

Варварин се нарича селище край река  Морава в Сърбия. През XVIII-XIX век е било известно и с името Бела черква. Има две легенди за името Варварин, свързани с идването на османците по тези земи. В едната се казва, че любимата на някой си Тодор, защитник на близката крепост Сталач била заловена и съсечена от османците. Покрай варварската постъпка възникнало името на селото. Другата легенда разказва за някаква баба Варвара, която упътила османците към Сталач. Археологическите разкопки в околността показват следи от живот през Римската епоха до около 4000 г. назад във времето. Селото се дели на три дяла – Горна, Средна и Долна махала. Последната е наричана и Бугарска махала. Към 1905 г. при преброяване се установява: староседелци са седем фамилии с 75 къщи. От Косово/Метохия са 8 фамилии, обитаващи 98 къщи. От областта на Алексинац са 6 фамилии в 67 къщи; от Нишко – 1 и 29 къщи; от Лесковецко – 1 фамилия и 15 къщи; от Ягодинско – 1 и 10 съответно. От Стара Сърбия (Новопазарско) – 1 фамилия с 6 къщи, от Чичевец – 1 и 5. От тези данни се вижда, че около 1/3 от населението в селото идва от територии обитавани от българи. Един род е известен с името Бугарчичи (Бугарчићи) и за него се знае, че се е преселил от Кнез село край Ниш.

Откъслек от топографска карта, мярка 1: 100 000. Извор: интернет

Името на селото едва ли се обяснява с народните предания. Често те са наивен опит за осмисляне на някакво непонятно име. Всъщност името е свързано със света Варвара – християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Има два версии за произхода й – родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия. В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница, Разложко, което в древността се е наричало Илиопол.

Закономерно е селищните названия да се образуват от мъжки лични имена като глави на семейство или род, основал дадено селище. В този случай село Варварин ще да е назовано по някой си *Варвар. Такова лично име досега не сме забелязали в антропонимичните справочници.

В подкрепа съществуването на такова мъжко лично име е и успоредното наименование Варварицасело в община Василево на Македония и местностно име край село Сетина (днес Скопос) в Беломорска Македония, при което също се възстановява изходно име *Варвар, доразвито с топонимичния суфикс –ица.

В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това се състои битката между българският цар Иван Владислав, който се опълчва на византийците, но е разбит. В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине за 1626-1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства). В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи. Вижда се, че селото е много старо, а изглежда и теренното име Варварица, тъй като подобни имена освен застинали в топоними не се намират..

Варварица срещаме още при селата Войнягово (Карловско), Бачково (Асеновградско), Ковачево (Сандански). При Нова Камена (Тервелско) е Варварината нива (РГН).

Оттук преминаваме към село Вава, община Бабушница. Името на селото би могло да е гальовно-умалителна форма на Варвар. За сравнение даваме руските производни Вара (Варя), Вава, както и фамилните Варварович, Варваровна.


Извори:

РГН – Регистър на географските наименования.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сетина

https://dveri.bg/kfa48

http://gramota.ru

https://bg.wikipedia.org/ Варвара_(светица)

Advertisements