Етикети

, , , ,

Бабяшкият говор е говорът на българите от южните склонове на Западните Родопи. Бабячаните са се за­селили в тукашните гори на височина от 800-1800 мет­ра надморска височина. Те живеят в тринадесет сели­ща – Дагоново, Юруково, Гольово, Лютово, Орцево, Кузьово, Кьорово, Нова махла, Аврамови колиби, Бел камък, Иланско и Конярско – които административно са придадени към централното село Бабяк.

Наричат се бабячани, защото всички произлизат от родове, живели в далечно минало в старото селище Бабяк. По-късно поради разрастване на населението и липса на поминък за всички се разселват наоколо на 15-25 км в Родопите. Всички стари хора твърдят, че околните селища са издънки от Бабяк.

Две трети от родовите имена у бабячаните са от славянски произход, български. Същото е и с имена­та на местности. Насилственото помохамеданчване и многовековното турско робство не са могли да заличат един от най-съществените национални белези – майчи­ният език.

А ето някои от славянските родови имена:

Бъскови – от глагола бъскам – светя в нощта (чо­век със светли очи). Интересно е, че всички от този род са с блестящи очи; Орцев – води името си от умали­телното (х)орце – преданието говори, че прапрадядото на този род обичал да играе хоро; Перошински – лек като перо бил родоначалникът; Тупев — от набит, объл, трътлест; Црънгалов – от црън (черен); Вехов от глагола вея; Ме(х)ов – от мех; Ревански – от рева; Пльосков – от плосък (бабячаните и сега на ка­менна плоча казват пльоска); Бичков – от бик (биковит); Рогльов – от рог; Калчов – от кал; Чукови – от чук (Чукови и днес са ковашки род); Тачеви – от гла­гола тача (уважавам).

Към тях би трябвало да се прибавят: Пиронкови – от пирон (гвоздей), ше рече желязо нажежено чрез огън; Аргацьови – (от аргатин) ратай, работник; Левентски – левент, юначага, храбър; Аврамови.

В района на Бабяк има много местности, чиито име­на са български: Мерата, Мечкарска ливада, Лъката. Лютовото, Чешмите, Студен чучур, Усойната, Крайно­то блато, Горната ливада, Връ(х)о, Дъбевата чешма, Ориевото, Письовото блато, Кривото бръце, Либино бръце, Пожарето, Валевичко дере; Църквата, Св. Петка, Кесарьовото; Палатик – от палат; Яковица; Митреш – от Димитър; Шарковица и др.

Даже в наименования, появили се след помохамеданчването, ясно личи, че са дадени от българи. Не го ли доказват: Берберска могила, Пашови ели, Узуновото овезише, Ваизов (х)арман, Каурски връх, Качакско дере и др.?

Тъй като от векове скотовъдството е било главен поминък на бабячани, те до днес дават на някои овце от стадата си имена като Китка, Сирма, Кито, Белуше, Садефо, Гриво и др.


Автор: Камен Р. РУЖКОВ, с. Бабяк.

Извор: сп. Родопи, 1972 г., кн. 5, с. 40.