Етикети

, , , , , ,

Сърбия е страна с преобладаващ планински релеф. Границите на страната с Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Република Македония и България са предимно заети от планини, равнинните места са покрай реки.

          Масивите по протежение на реките Българска и Велика Морава, т.е. по основното течение на Морава според физико-географското си деление спадат към Рило-Родопския масив (Родопски планини). Това са (по-значимите) планините Дукат, Кочура, Мусул, Варденик, Чемерник, Руй, Селичевица, Сталачко бърдо, Буковик, Острозуб и Ресавска хума, разположени от дясната страна по течението на реката, а Радан, Кукавица, Видоевица, Ястребац, Ухор, Гледачките планини и Азанската планина (Азаня) са по лявата страна на реката.

Карпатско-балкански планини според сръбското деление са Хомолие, Беланица, Кучево (Кучевска планина), Дели Йован и редица по-малки, които се намират между Дунава и Църна река (ляв приток на Тимок). Към балканските спадат Рътан, Озрен, Девица, Суха планина и Стара планина.

Следват кратки географски и етимологични бележки за тия планини, подредени по азбучен ред.

Азанската планина (Азаня) – ниска планина, по-скоро хълмист район, в Северна Сърбия, близо до Смедерево, което е при брега на Дунав. Има градче със същото име, чието име се извежда от араб. hazain/hazna ‘плевник, хамбар‘, което е име напълно неподходящо за селищно име (или за планина).

Беланица – южно продължение на Хомолие покрай източния бряг на Морава в източна Сърбия. Планината разплита ридовете си южно от общинския център Жагубица. Първенец е вр. Велика капа (Беланица) – 1339 м. Името на планината произлиза от лично име Белан и извънредно продуктивния суфикс –ица. Й. Заимов е регистрирал ЛИ Белàн през 17 век, и според него то е образувано от Бèло, Бя̀ло и –ан (Заимов 1994: 17).

Буковик – Името на планината се съпоставя с Буковик – планина между Бистра и Суха гора в Западна Македония, между Гостивар и Кичево. От изчезнала вече дума буковик ‘букова гора‘, производна на бук. Често се среща в планински места (Заимов 1971: 18).

Варденик – намира се югозападно от Власинското езеро в Западните покрайнини или югоизтока на Сърбия. Най-висок връх е Велики Стрешер (1876 м), следван от Мали Стрешер (1757 м) и Големи врх (1753 м) (тук, с. 54). Името е прозрачно – от варда ‘място, където пази стража; стражеви пост‘ и събирателна наставка –ик, подобно на Буковик и др. Името се съпоставя с това на Вàрденик – дял от планината Мраморица (Боз даг) в Драмско (Заимов 1971: 18).

Видоевица – сравнително ниска планина в югоизтока на Сърбия, в близост до град Прокопие (Прокупле). Спада към Рило-Родопския масив. Най-висок  връх е Бандера – 1155 м. По-изявени върхове са Крушково брдо (1006 м), Чука (985м), Миладински вис (909 м), Коловоз (851 м), Троглав (808 м). Името е прозрачно – по името на някой си Видо(й)е, който е имал имот тук или по някаква случка. Структурата на личното име е подобно Радой, Милой и др.

Гледачки планини (ср. Гледић, Гледићке планине) е ниска планина в Централна Сърбия, разделяща района на Поморавието от Шумадия. Етимологията на името им идва от глагола гледа/гледам, тъй като от билото им се открива широка панорама към Шумадия на запад, и Поморавието на изток. Изявени височини – Самар (922 м), Ясеновита глава (907 м), Цръни връх (897 м), Шилята страна (867 м). Дължината им е около 40 км от северозапад-югоизток/север-юг, а ширината около 20 км, като се ограничават на север от река Лепеница, на запад от река Гружа, на изток от района на Левоч, и от Западна Морава на юг. Площта им е близо 800 km². Значим град в околностите е Крагуевац.

Девица – планина в източната част на Сърбия. Представлява част от Карпатско-балканските планини, продължение на Озрен от запад. В северното подножие на планината е средновековния български град Соко(л) баня. В подножието на Девица, където извира река Моравица се намира Маркова пещера – легендата разказва, че на входа й коня на Крали Марко Шарац е оставил отпечатък от лявото си копито. Най-личен връх е Чаплиньац – 1187 м (тук, с. 20). В някои карти е означен Момин камен. Според някои името е ново – планината е посветена на Дева Мария. Според нас името е старо. Наличието на топоним Момин камен и легенда, свързана с Крали Марко идва да рече, че името е дадено на сестрата на Крали Марко – девица с неизвестно име. За името сравни Девича могила в Еленския Балкан и също легенда за брат й Крали Марко.

Дели Йован – намира се в северната част на източна Сърбия в района на градовете Неготин и Бор. Спада към Балкано-карпатската верига. Най-висока точка е Църни връх – 1141 м. Някои от по-забележителните височини имат имена от смесен произход – Велика Тилва (703 м), Тилва Медведжа (636 м), Шегет (603 м) и др. Тилва е дума от местния влашки диалект със значение ‘рът, бърдо‘.

Дукат – средновисока планина в Западните покрайнини. Има заоблено било със средна надморска височина от 1400 м. Най-високият ѝ връх е Църноок (1881 м). Съществува и село Дукат, спадащо към Босилиградска община. Според предание селото носи името си тъй като през землището му някога минавали турци, които пренасяли златни монети дукàти. Според същото предание селяните са намирали дукàти, укривани от турците (Кацарова-Папа 2013: 64). По метонимия името се е пренесло и на планината.

Преданието си е народно тълкувание, защото срещаме Дукатино – село в общ. Василево, Македония; Дукат – село в общ. Гаджин хан; Дукатѝн дол – рекичка в района на Сливница; Дукатѝнец – рекичка, извираща ЮИ от Клисура и Берковица. Тия примери показват, че в основата е изчезнало лично име *Дукат, запазено само в топоними и народната песен за Крали Марко и дете Дукатинче от разни краища на страната – Брезнишко, Валовишко и Новопазарско (Заимов 2012а: 455). От тоя тип лични имена (на –ат) са и ойконимите (имена на селища) Грознатовци, Любата (Горна и Долна) – все в същата община Босилиград. За правилността на разсъжденията е османският запис на село Дукатино – Дукадине в документ от 1642 г. (ТИБИ 8: 103). Все пак е възможно последния вариант да е от жителско име Дукадини, подобно Казичене и др., но все пак – от личноименна основа.

Кокура – планина в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг. Част е от най-западния дял на Рило-Родопския масив. Най-висока точка е връх Кокурац с надморска височина от 1568 м. Други върхове са Гаринче (1460 м), Поляна (1 421 м) и Гиздаво дърво (906 м). Село със същото име днес е в състава на общ. Враня. През 1902 г. името се записано Кочуро, по-късно, през 1917 г. се среща и формата Кокюра (Koćura) (Сп. 1917: 28). Името е неясно.

Кукавица – обрасла предимно с буки планина в Южна Сърбия, на територията на Ябланишки и Пчински окръг (Вранско). На запад е ограничена от планините отделящи Косово поле от Моравско, посредством река Ветерница. Северно от Кукавица е Лесковац, а южно – Враня. Долината на Голема река разделя масива ѝ на две – северен (пуст) и южен. Най-високата ѝ част между двата ѝ дяла е заета от венец от върхове – Влайна (1442 м), Вальовска чука (1207 м), Тумба (1192 м), Фурниште (1370 м), Тиква (1405 м), Безименен (1327 м), Буковска чука (1386 м) и Орлова чука (1306 м). Двата ѝ върха в южната ѝ част – Облик (1310 м) и Грот (1327 м), често са вземани за самостоятелен планински масив. Името е прозрачно – от името на птицата кукувица, Cuculus canorus.

Кучево (Кучевска планина) – планина в източна Сърбия, обградена от реките Ресава, Злотска и Црн Тимок. Спада към Карпато-балканските планини. Дължината й изток-запад е приблизително 40 км. Дели се на три дяла – ридовете Копривно брдо, Яворище и Малиник. Най-висок връх Велика Треста (1284 м), следва Велики Малиник (1158 м).

Мусу̀ль – Нарича се още Бесна кобила. Намира се в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг. Разположена е на вододела между басейна на Българска Морава и Струма. Най-високият връх на планината е Бесна кобила (1923 м). Други високи върхове са Шупля пад (1862 м), Мусул (1777 м), Мечит (1587 м), Бела вода и Модрика. На юг планината минава в планината Доганица, а на север във Варденик (вж.). В южното подножие на вр. Бесна кобила е разположено селото Мусу̀ль. Според месни хора името си е получило поради случка с една подплашена от музиканти на събор в с. Плоча кобила, избягала връз планината, която после нарекли Бесна кобила. Когато настигнали кобилата селяните опитали да я примамят ‘му̀се, му̀се…‘ (по този начин тук мамели добитъка). Видно е, че обяснението е слабо – най-малко има разлика в акцента. Според Йордан Захариев, автор на „Кюстендилкото краище“ – първото поселищно изследване в България, селото носи името Мусу̀ль по името на един турчин – Муса, който успял  да заграби пасището, а после притиснал селяните и ги направил кесимджии (Кацарова-Папа 2013: 84, 85).

Озрен – планина в югоизточна Сърбия между Алексинац (Алексинци) и Соко(л) баня. Най-висок връх е Лесковик – 1178 м. Озрен е най-гъсто залесена планина на Сърбия и неизчерпаем източник на кислород. Голяма част от планината е обявена за природен парк, а Рипалка – най-високият водопад в страната. Името е прозрачно – от стб. зрѣть ‘гледа‘ т.е това е обгледна планина, с добрa гледка, видимост. Успоредиците са множество – Озрен планина в северна Босна и Херцеговина; О̀зрен – връх над село Неокази, Македония и др. (Иванова 1999: 56). На изток Озрен преминава в Девица планина (виж по-горе).

Острозуб – планина в юга на Сърбия, край градеца Църна Трава. Заедно с Чемертник от изток образува общ масив. Острозубска чука е най-високият връх с кота 1546  м, в чието подножие е и едноименното село. Името е прозрачно.

Радан – обхваща площ от около 466 km2 в южносръбските общини Бойник, Куршумлия, Лебане, Медведжа и Прокупле. От север се ограничава от р. Топлица, а Ябланица е от юг. Най-висок е връх Шопот/Сопот (1409 м). Соколовац е 1260 м, Павлов под – 1227 м (тук, с. 52). На връх Велики Петровац (1150 м) се намира църквата Св. Петър. В южните поли се намират развалините на Царичин град/Юстиниана Прима, Иван кула (тук) и природния феномен Дяволски град, подобен на Мелнишките пирамиди. Името е ясно – от ЛИ Радан <*Раданјь планина, т.е Раданова планина (Заимов 1973: 146).

Ресавски хумови (=Ресавски хълмове) – ниска планина покрай десния бряг на Морава в района на Деспотовац, Източна Сърбия. Велики връх е 670 м, Велики Църни връх е 566 м. По името на река Ресава – най-значимият десен приток на Морава.

Руй – планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица. Северна ограда на Трънската котловина. Според Васил Миков името на планината идва от латинското наименование на растението смрадлика (Rhus cotinus), което тук е широко разпространено. Най-високата ѝ точка е едноименният връх Руй (1705,6 м), разположен на българо-сръбската граница, при гранична пирамида № 210.

Ртан (Рътан) – планината се издига от долината на Църна река (приток на Тимок) и завършва със симетрична пирамида на надморска височина от 1570 метра. Попада в групата на Карпатско-Балканските планини в източна Сърбия (тук, с. 20). Северната страна на планината е покрита с гори и пасища, обрасли с автохтонни растения и изобилства от източници на питейна вода. Най-висок връх е Шиляк (1566 м). Относно произхода на името – от Рът-ан, като рът ‘издължен, стръмен рид, бърдо‘ (Иванова 1988: 297). Наставката –ан придава увеличителност – грамадан, мецан, цървулан, и др.

Селичевица – планински масив, южно от Ниш. Възвишава се около три котловини – Нишка, Лесковачка и Заплане. В направление изток-запад дължината й е 15 км, в направление север-юг само 5-6 км. Най-висока точка – Ибровица (среща се и Велика Тумба) – 902 м, следва Тумба (872 м) и Цветкова ябука (831 м) (тук). По предание името си планината е добила по големия брой селища в пазвите й. Името ще да е по изчезнало лично име *Селич или подобно и топонимична наставка –ица. Има успоредица в името на село Селичев, Украйна (тук).

Сталачко бърдо – рид южно от водослива на Западна (Сръбска) Морава и Южна (Българска) Морава, североизточно от Крушевац.

Сува планина – издига се югоизточно от Ниш. Представлява зъбериста верига с форма подобна на вила. По-старо име – Куновица. Явява се продължение на Селичевица в посока югоизток до гр. Бабушница. Дължина – около 45 км и ширина към 15 км. Най-високите ѝ върхове се издигат на 1810 (Трем) и 1735 (Джорджина чука/Костадиница) метра надморска височина, а трети в класацията е Големо стражище с 1714. От личните върхове – Соколов камен (1523 м) (тук, с. 53). Сува планина е наречена така поради наличието на малко извори в недрата й. От по-значителните като дебит е Боянине воде в подножието на Соколов камен. През древността покрай нея е минавал важния път Вия Милитарис от Белград към Константинопол. Другото й име – Куновица е свързано с кун ‘шестил, млечен явор, Acer platanoides‘. Успоредно название е Кунова планина в Албания (Селишчев 1931: 232). Малко вероятно е да е свързано с куна ‘белка, Martes foina‘.

Юхор (Ухор) – малка планина между долини, западно от Морава. От северозапад се ограничава от историческата област и река Белица. Областта Бела  и река Лева (Левач) е откъм югоизток с център гр. Варварин. От юг е Темнич. Най-висок връх е Велики Ветрен – 775 м. Имената разширени с наставка –ор са много редки и старинни. Например Драгор – река в Македония; Ходор – лично име от 13-14 в., в два отделни случая – управител на крепостта Кранея (край Кранево) и болярин от Средец (дн. София). Тук конкретно вероятно се касае за лично име подобно на Чагор, Бихор и др.

Хомолие – намира се в общините Жагубица и Кучево в Източна Сърбия. Част е от Карпато-балканската верига планини. Сравнително ниска планина – първенецът й вр. Штубе(л)ь е висок само 940 м. На следващо място е Купинова глава – 923 м.

Чемерник – планина, източно от Гърделичката клисура на река Българска Морава. Най-личен връх е Велики Чемерник (1638 м). Следват височините Кула (1622 м), Мали Чемерник (1596 м), Преслап (1583 м) и Големи шумак (1507 м). Етимологично името е прозрачно – от името на отровната билка чемерика (Veratrum), обрасла навред из планината.

Ястребац – планина в Южна Сърбия, разположена между Ниш, Алексинац, Крушевац, Блаце и Прокупле и съставлява част от вододела между Южна Морава (Българска Морава) и Западна Морава (Сръбска Морава). Състои се от два масива – Велики и Мали Ястребац. От планината Копаоник е отделена чрез Янкова клисура на река Блатешница. Най-високите върхове са Велика Кулица (1492 м), Поглед (1481 м), Мала Кулица (1429 м),Страцимир (1394 м), Змеевац (1381 м) и Бела стена (1257 м).


Литература:

Заимов 1971 – Заимов, Йордан. Имената на планините в българската топонимия, Сф., 1971.

Заимов 1973 – Заимов, Йордан. Български географски имена с –јь, Сф., 1973.

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, Сф., 1994.

Иванова 1988 – Иванова, Олга. Исчезнатите месни имиња во областа по сливот на Брегалница, Прилеп, 1988.

Иванова 1999 – Иванова, Олга. Студии од топонимијата и антропонимијата, Скопје, 1999.

Кацарова-Папа 2013 – Кацарова-Папa, Гергана. Местните имена в Босилеградско: принос към историческото езикознание на Западните покрайнини, В. Търново, 2013.

Ликовски 2011 – Ликовски, Николай. Топонимията на Софийско, Сф., 2011.

Миков 1943 – Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, Сф., 1943.

Райчевски  2001 – Райчевски, Стоян. Крайбрежна Странджа. Топоними и хидроними, Сф., 2001.

Селишчев 1931 – Селишчев, Афанасий. Славянское население в Албании, Сф., 1931.

Симеонов 1966 – Симеонов, Борис.  Етимологичен речник на местните названия в Годечко, Годишник на Софийския университет, 1966.

Сп. 17 – Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Сф., 1917.

Стоянов 2000 – Стоянов, Валери. История на изучаването на Codex Cumanicus, Сф., 2000.

ТИБИ 8 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 2001.


Интернет източници:

http://www.planinari.org.rs/PDFFormat/VrhoviSrbije.pdf

http://www.zaplanje.com/planine.html

http://www.planinari.org.rs/PDFFormat/VrhoviSrbije.pdf

https://bg.wikipedia.org/wiki/ Гледачки_планини