Етикети

, , , , ,

Във връзка с публикацията „Град Девин“ в нашия блог от 15 септември 2018 г., със съавтор Николай Хайтов и посветена на годишнина от рождението му, доц. Пело Михайлов от Аграрния университет в Пловдив ни предостави речникова статия, посветена на селищното име Девин. Тя е част от по-голямо негово изследване, посветено на имената на курортните места в България, затова и следва конкретен алгоритъм за представяне на информацията.

Благодарим на доц. Пело Михайлов за уважението към блога „Топонимио“, засвидетелствано с предоставянето на непубликуван негов текст, засягащ тема на наша публикация. Ще очакваме и други негови материали, както и статии и бележки и от други топонимисти и антропонимисти.

Откъслек от топографска карта, издание 1933 г. (извор: kade.si)

Дèвин, общински център, обл. Смолян

Курортен статут: Признат за курорт със Списък 1946/19471, категоризиран като II-класен с Наредба на МНЗ от 1947 г.2 В „Справочник на българските курорти“ (1955)3 и „Справочник на българските курорти“ (1959)4: подпланински климатичен курорт от местно значение. Обявен за балнеолечебен курорт от местно значение със Заповед № 2620 на министъра на народното здраве и социалните грижи от 1963 г. (Държ. вестник, № 54, 12 юли 1963).

Селищен статут: град, присъединени: от 1971 до 1991 г. и от 1998 г. насам с. Настан, 1986 г. махала Катранци.

Население:

1934 г. – 1803 ж.

1965 г. – 4477 ж.

1985 г. – 7994 ж.

2011 г. – 7060 ж.

Преименувания: до 1912 Селиме, след това Дьовлен, преименуван на Девин със Заповед № 2820 на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 9 авг. 1934 г. (Държ. вестник, № 109, 14 авг. 1934, с. 1751).

Име: Девин. Легенда за произхода на името е публикувана още през 1886 г. Вацлав Добруски разказва, че старото име Дьовлен произлиза от Дѣвино село заради подвига на две моми (дѣви). В Дьовлен се прочули две моми сестри с постоянството във вярата си. Цялото село вече било потурчено, само те се осмелили да се противят. Те смекчили турския паша и увардили вярата си. За тази милост едната от тях построила джамията в Дьовлен, а другата – мост на онова място на реката, което се казва Забрал, защото там се събират реките, които образуват р. Въча. По тази причина селото се нарекло Дьовлен (т.е. Дѣвино село, ѣ се произнася в местното наречие като йо)5. Според Стефан Младенов град Дьовлен е наречен по името на реката, край която е разположен. Това е старотракийска успоредица на речните имена Девня, Девина, Дѣвол, Девица. Тези имена произлизат от индоевропейския корен *dhēu-: *dhōu-: dhū: „тека“, в староиндийски dhavatē, dhāvati „тече, тича“, dhautí-š „източник, извор“. Основното значение на Дьовлен е „река“6 ’голяма водна маса, течаща в определено естествено корито’7.

За продължаването на живота на народно-етимологичната версия с девите обаче помага Йордан Заимов, според когото Девин и Дьовлен са от начално *Девляне, с епентетично л8, от един произход с Дèвене, а то – прил. от дѣва ’мома, девица’9. Така при следващите предания момите вече стават три. Три девойки дали името на днешния град, като сплели русите си коси и се хвърлили в мътните води на реката, за да запазят вярата си българска. Или, че Девин е орисан от три орисници – на водата, дълголетието и красотата10. Павел Делирадев критикува преименуването от 1934 година с мотив, че „турци и българи живяха петстотин години заедно и не си опознаха езиците. [Навремето] турската власт взела решение да се преименува на Селиме, защото Дьовлен било гяурско име. След три десетилетия стана Девино, защото Дьовлен било турско име. Недоумяваме защо трябваше да пожертваме запазеното тракийско име на живо още селище като Дьовлен?“11. За нуждите на класификацията се приема, че Девин е административно поставено име, вариант на старото Дьовлен и се тълкува според хипотезата на Стефан Младенов със значение ’Река’. – Земеписно географско название от географски термин.

Автор: Пело МИХАЙЛОВ


Бележки:

1 Списък на курортите в България. Обявен в Наредба № ХI–1376 на МНЗ от 5 окт. 1946 г. // Държ. вестник, № 231, 9 окт. 1946, с. 2; Поправка. // Държ. вестник, № 18, 24 ян. 1947).

2 Наредба на Министерство на народното здраве. // Държ. вестник, № 109, 14 май 1947, с. 4.

3 Справочник за българските курорти с показания и противопоказания за лечение в тях. Под ред. на К. Кирчев. София: Наука и изкуство, 1955, с. 90.

4 Справочник за българските курорти с показания и противопоказания за лечение в тях. 2. прераб. и доп. изд. Под ред. на К. Кирчев. София: Медицина и физкултура, 1959, с. 120.

5 Младенов, Ст. По въпросът (sic) за етимологичното обяснение на някои местни имена в Родопската област. // Известия на Българското географско дружество, № 1, 1933 (= Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му професорска дейност. София: Държ. печ.), с. 262–263.

6 Пак там, с. 263.

7 Български етимологичен речник. Т. 6. Пускам–словар. Под ред. на Мария Рачева, Тодор Ат. Тодоров. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2002, с. 215.

8 Прилагателно от епентеза. В старобългарския език, когато след устнена (лабиална) съгласна (п, б, м, в) стояла й или йотувана гласна се вмъквало едно меко , напр. сабля (от сабйа). Това се нарича вметнато или епентетично -л-.

9 Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. София: БАН, 1967, с. 124.

10 Василева, Елена. Девин – минало, настояще и бъдеще. Асеновград: Екобелан, 2002, с. 8.

11 Делирадев, Павел. Няколко промени на древни селищни имена. // Архив за поселищни проучвания, I, 1938, № 3, с. 105–106.