Етикети

, , , , , ,

Причина за начеването на тази работа стана срещата с особеното наименование на географски обект Улца, находящ се в крайното югозападно българско езиково землище, обозначен на топографска карта като височина (TK25, виж по-долу). За другото наименованието, обект на проучване – Ланище разполагаме с бележки от Йордан Заимов в „Български водопис“, където възможните значения са обяснени обстойно, без автора да заема категорична позиция. За Улица(та) – топоними, срещани у нас и в други страни на Балканския полуостров, у посочения автор те са пределно кратки. Проучената литература по въпроса ни позволява да си изясним етимологичните и семантични връзки между Ланище и Улца, названия свързания с пчеларския занаят, поради което си позволихме обединяване на материала.

Пчеларството е един от най-древните занаяти на човека. Според археолози и палеонтолози хората започнали да добиват мед преди около 10 хил. години. Археологични доказателства за това са скални рисунки, фрески по стените на храма в Чатал Хюйюк, Анадол, датирани към 7000 г. пр.н.е. Най-старите известни на човечеството данни за пчелите се отнасят към неолитната епоха. В пещерата Паука, край Валенсия (Испания) е открита скална рисунка от преди 12 хил. години, изобразяваща събиране на мед от пчели, гнездящи в скални пукнатини (подобно гнездене на пчели в тази област на Испания се среща до днес). При естествени условия пчелното семейство строи гнездо в хралупи на дървета, скални пукнатини, пещери и други места, където то е защитено от атмосферните условия, студ и врагове.

Според летописеца Йоан Екзарх през IX в. пчеларството е било добре развито в България. Чужди историци (например Абу Хамид) споменават, че България поддържала оживена търговия с Генуа, Венеция, Дубровник, Византия. Между стоките, които изнасяли нашите предшественици, имало големи количества мед и восък. Основната полза от пчеларството обаче не е медът, а опрашването на диворастящата и най-вече културната растителност, с което добивите се увеличават многократно.

По нашите земи до началото на 20-ти век кошерите имали конусовидна форма. Наричали ги кошерища, тръвни, павит – по името на растението, което най-често използвали за направата им. Павит или повит (Clematis vitalba) е многогодишно увивно растение, „пълзящ” храст, чиито стебла са подходящи за изплитане на кошници, кошери и пр. По този начин се удължавал живота на приспособлението и се осигурявала добра изолация от промените в атмосферните условия. Описани са и още един вид пчелни жилища, наричани стубли, които употребявало старото местно население на Североизточна България. Представляват кухи дънери, високи около 50-60 см, покрити отгоре с дъски и керемиди. В Родопите намирали приложение кошерища, направени от елови кори, увити конусовидно.[1]

А. Ланище

Село Ломница се намира на около 5 км северно от общинския център Трън в Западна България. Селището е от разпръснат тип, съставено от заселки (махали): Ждрело, Калинкова, Карчина, Ланище, Манчина, Маринкова, Стръмна и Сливе. У нас внимание предвизвика заселката Ланище. Тя е разположена на около 1100 м надморска височина, под граничния вр. Сип (гранична пирамида 223).

Йордан Заимов обяснява местното име и дава няколко успоредици: Ланѝшки дол при Стайчовци, ЮЗ Трън (БД). Географското име той обяснява „като прилагателно, изпърво [от] местно име (МИ) *Ланѝще, Ланѝща или Лънѝще (в говора ь > ъ). Основата *лан-, продължава той, може да се обясни различно: може да се мисли за *лан ’(голяма) нива’, известно в северните славянски езици (примери с -ище, както нѝв-ище, ливàд-ище и др.); от друга страна може да се излезе от *ланище ’място, където е имало пчелин’, развито от  лан-ѝк ’пчелин’, срв. па улèзе у ланьѝка,/та изтрèсе сто кòшере (Кожинци, Трънско, СбНУ 21/2, 44), старо уля̀ники, ля̀ник, я̀ник, произв. от ул ’кошер’. От (у)ланик ’пчелин’ в Средните Родопи е развито значение ’присое, припек; средгорска поляна’ поради това, че пчелините се правят на тихи, заветни и припечни места, срв. напр. местните имена (МИ) Калажѝцка лàника при Батанци, Маданско, при Ерма река, Митовска махала и Равно нивище в Маданско, Ланѝците при Бачковски манастир, Лàничката до Славеино, СИИ Смолян, Ланѝчките СЗ Златоград, още може би и МИ Лàнцки рид С Годлево, С Разлог. Най-сетне може да се обясни, но с по-малка вероятност, от стб. ланишь ’млада сърна; еленче’, алънишь 11 в., тъй като този тип думи са изчезнали твърде рано в историята на езика ни. Във всеки случай тук спадат МИ Ланѝща при Осиково, Врачанско, Ланѝще при Ломница, Ляник в Трънско и др.“ (Заимов 2012б: 252). Последното МИ се среща и като Янѝк в землището на село Стрезимировци[2] (Цветкова 2016: 106).

Обяснението на Ланище с пчелин е най-правдоподобно, както ще се убедим впоследствие. Към горните примери на проф. Заимов ще добавим предимно ойконими (селищни имена), известни като по-устойчиви във времето названия. Примерно:

Ляник – село (на сръбски: Љаник, Ljanik) се намира в крайната сръбска община Прешево, досами границата с Македония.

Уланци – село в общ. Градско, БЮРМ. През 1905 г. е записано като Улапци (Oulaptzi). Последната форма ще да е изкривена. Според Заимов 1967: 200, ойконимът произлиза от *ул ‘пчелен кошер‘, а днешната форма е получена чрез затвърдяване на л от Улянци. Още виж Младенов 1941: 651.

Улари (Улерово, Улеро) – горист рид и височина югоизточно от село Кутретино, общ. Демир Хисар. Уљари е запис от землището на съседното село Загориче, отнасящо се до същата местност.

Уларци – село в общ. Чешиново-Облешево. Името на селището се споменава в грамота от 1378 г. като Улияри. Според Олга Иванова произлиза от стб. улиярь ‘пчелар‘ и от улий ‘дупка (обично во дрво), каде што се пчелите‘ (Иванова 1999: 334). Жителско селищно име, създадено по занаят – пчелари.

Уляник (Уяник) – село в Албания, източно от Белград (дн. Берат) (Селишчев 1933: 217). Споменава се още в 1431 г.

Улянци (Уљанци) – височина, източно от село Оздолени, общ. Дебърца, Охридско с кота 1249,7.

Улянчище лjанчиште) – местност в земл. на с. Бистрица, общ. Чашка, недалеч от р. Бабуна. Според предание в местността Улянчище е имало село, днес изчезнало (Трифуноски  1968: 234).

В една работа на Йордан Заимов се споменават и вариантите Олани, Трявна и Uleni, Питещ и др. (Заимов 1967: 68).

Б. УЛИЦА

Топоними от този тип се срещат по-рядко. Ето някои, открити на Балканите:

Улине (Улинье, Горно и Долно) села, разположени СИ от гр. Гацко, БиХ;

Улица – заселка на село Гривин (общ. Рудо) в Босна. Вероятно изписването е пригодено към книжовен руски език или е така поради недоглеждане (ТК100). Според друг източник – Улице (ТК25);

Улица – равнинна местност, южно от гр. Богданци, Македония;

Улице – заселка на с. Мангуричи, общ. Соколац, Реп. Сръбска;

Улице местност и заселка край с. Маови и с. Забладже[3], общ. Шабац. Името е засвителствано върху карта на Австро-Унгарската империя от 1608 г. и в езиков ареал, където отсъства задпоставения член.

Улице – село в общ. Бръчко, Босна и Херцеговина. Следва да уточним, че Ланище – село в същата община, се намира на 3 км северно от предходното. Последното в срхр. би могло да се изведе и от лан ‘лен, Linum‘.

Уличка – река, течаща северно от село Костурино, общ. Струмица, Македония.

Друга подгрупа са микротопонимите:

Герàчини улици – ниви, ливади в земл. на Банско. В местния говор излазите на заградени с камъни и почистени ливади се наричат улици (Попов 1979: 94).

Тъмната улица – дълбок дол Ю от Панагюрище, в северните ребра на Грàждене, с път към Русалин.

Улица – прав буков дол, С 10 от Панагюрище. Името е дадено поради теснотата му (като улица) (Заимов 1977: 174).

У̀лицата – голина в земл. на Драгиново (Балкански 1998: 240).

Улицата – м. край с. Подгоре, общ. Макреш; южно от с. Въбел, общ. Никопол; с. Петрич, общ. Златица (РГН) и др.

У̀лиците – южно от Банско, прорез, улей по който тече вода. Тук Попов препраща към Тодòрини у̀лици, отново в Банско, което обаче липсва в речника (Попов 1979: 163).

У̀личките – три реда скали с проходи между тях като улички край кв. Каменица на Велинград (Балкански 1998: 240).

Ulice_web

Откъслек от Австро-Унгарска карта, 1868-1887, мащаб 1: 25 000, района на гр. Шабац (извор: mapire.eu)

Всички изброени са разположени извън населени места и представляват пътеки между скали, стари пътища и подобни. Поради пълния член старинността на тези названия става съмнителна. Поради това приемаме възможността поне част от тях да са били сближени по народна етимология.

Все пак примери за съхранени названия има – наименованието Улцата – пещера край село Читирци, общ. Невестино. Среща се и като Уске. Пак в Родопите, край село Могилица, Смолянско е още една пещера – Улцата (с друго име Ухловица). Към тия названия ще добавим Улца – височина южно от бившето село Слимница (Сливница), дн. Трилофон, Костурско, край река Белица, което породи интереса към тези названия. За българските диалекти в Родопите и Гърция отдавна е известно, че са съхранили старинни явления в езика, немалко от тях съхранени единствено в топоними.

Отсечка от топографска карта 1: 25 000 (извор: kade.si)

 За Улцата в Родопи Момчил Чалъков между другото ни съобщава, че в родопските говори отпадане на неударена гласна е нормално явление (Стоянов 1990: 45). Така името на пещерата би звучало Улца < *Улица (срв. Белца < *Белица), което по-късно е членувано. Каква е тогава семантичната връзка между примерите за открити местности и пещери? Дали както една хралупа, кухина в дърво се е наричала ул, така и пещера ‘вид земна кухина‘ би могла да има същата семантична връзка?

Днешното значение на у̀лица ‘проход между паралелно построени дворове (къщи)‘ (Мурзаев 1984: 416) или ‘път за минаване между сгради и дворове в населено място‘ (БТР: 746) трудно се вписва в семантиката на едно селищно или теренно име.

За да е пълно изложението ще добавим, че улица е и със значение ‘оголено място на стръмен планински склон (поради струпване на паднали дървета)‘ (Григорян 1975: 229). Струва ни се допустимо сравнение с пространство, открито като улица сред заобикаляща я гора; подобно на засека, просека, които обаче са следствие на човешка дейност.

В кв. Каменица на Велинград е записана лексемата джулей ‘охлюв‘ (Балкански 1998: 30). В говора на с. Комарево, общ. Провадия са запазени уляшак ‘охлюв‘ и уляшки ‘охлюви‘ (Стоянов 2005: 43). Логично тези лексеми са счетени за родствени с рус. улитка ‘охлюв‘ и улей ‘кошер‘ (Мурзаев 1984: 416), тъй като кошери за били разполагани в кухи дънери, подобно черупката на охлюв. В съвременния бълг. език у́лей ‘дървена тръба за стичане на воденична вода; издълбано дърво за отвеждане на вода‘ (БТР: 746).

По мнение на Иван Дуриданов –ул– е стар индоевропейски корен, който не съществува в самостоятелен вид, и се съдържа също в гр. aulon        (-onos) ‘теснина, проход‘, èn-aul-os ‘улей, речно корито, ров‘, в арменски ul-i ‘път, пътуване‘ (Георгиев/Дуриданов 1978: 200). Това становище се подкрепя от работата на Йордан Заимов и местните имена тип Ланище. Същевременно основата е представена у нас с αὐλά (αὐλή) аула ‘голяма тържествена зала в университет’, но като заемка през латински. Предполага се първоначално значение двор, дом, храм, царски палат, в по-широко гледище – отделено пространство, оградено место.

Ако обобщим казаното до тук – Ланище и Ул(и)ца са старинни топоними,  чиято основа стои във фонемата ул с вероятно първоначално значение ‘пролука, процеп, жлеб; кухина‘, преминало после в ‘дълбано дърво, кошер; пчелин‘. От друга страна е интересен пътя на развитие на названията до днешните им форми. При имената тип Ланище началното у е схванато като предлог и по-късно е отпаднало. При тип Улица, началното у се е запазило и се среща повече в сърбохърватския езиков ареал, докато в бълг. език е по-рядко или е трудно доловимо (поради задпоставения член). Показателно е, че го открихме запазено в днешна Албания, Гърция и Родопи – известни езикови „резервати“, съхраняващи старинни особености и явления в българския език. Архаичното значение е семантично свързано със съвременното улица ‘открито, празно място между паралелно построени дворове‘. Наличието на диалектните лексеми – заулав ‘глупав‘ (Николов 1998: 191) и улав ‘побъркан, гламав, смахнат‘ (РБЕ),  улав ‘луд, блесав; ненормалан‘ и уљав ‘гуп, будала‘ (последните срещани в Моравските говори[4]), носители на същия корен уль говори за продуктивността и старинността му. Тогава може би първоначално улав е възникнало със значение ‘празноглав; кух‘.


Литература:

Балкански 1998 – Балкански, Тодор. Местните имена на Чепинското краище (Велинградско), В. Търново, 1998.

БТР – Рангелова, Василка и Станков, Георги. Български тълковен речник, София, 2004.

Георгиев/Дуриданов 1978 – Георгиев, Владимир и Дуриданов, Иван. Езикознание, Сф., 1978.

Григорян 1975 – Григорян, Эдуард. Словарь местных географических терминов болгарского и македонского языков, Ереван, 1975. http://www.promacedonia.org/gsmgn/index.htm

Заимов 1967 – Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967.

Заимов 1977 – Заимов, Йордан. Местните имена в Панагюрско, Сф., 1977.

Заимов 2012б – Заимов, Йордан. Български водопис, т. 2, В. Търново, 2012.

Иванова 1999 – Иванова, Олга. Студии од топонимијата и антропонимијата, Скопје, 1999.

Младенов 1941 – Младенов, Стефан. Етимологически речник на българския книжовен език, Сф., 1941.

Мурзаев 1984 – Мурзаев, Эдуард. Словарь народных географических терминов, Москва, 1984.

Николов 1998 – Николов, Богдан и др съавтори. Каменица, Сф., 1998.

РГН – Регистър на географските наименования в България (интернет).

РЧД – Филипова-Байрова, Мария и Бояджиев, Симеон. Речник на чуждите думи в българския език, Сф., 1982.

Селишчев 1931 – Селишчев, А. Славянское население в Албании, Сф., 1931.

Стоянов 1990 – Стоянов, Момчил. Потекло на селищното име Баблон. / / В: сп. Родопи, кн. 9, Сф., 1990.

Стоянов 2005 – Стоянов, Владимир. Село Комарево, Варненска област. Исторически очерк, Вн., 2005.

ТК100 – Топографска карта на ГЩ на СССР, мащаб 1:100 000.

ТК25 – Топографска карта на ГЩ на СФРЮ, мащаб 1: 25 000.

Трифуноски 1968 – Трифуноски, Ј. Област Бабуне и Тополке, Скопје, 1968.

Цветкова 2016 – Цветкова, Л. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016.


[1] http://pcheli.bg/istoriya-na-balgarskoto-pchelarstvo/ < 29.12.2017 >

[2] https://toponymio.wordpress.com/2017/01/20/8_sela_transko_strezimirovci/ < 12.01.2018 >

[3] http://www.poreklo.rs/2013/03/07/poreklo-prezimena-selo-zablaće-šabac/ < 09.12.2017 >

[4] За жалост тук сме пропуснали да отбележим извора на  сведенията си.