Етикети

, , , ,

Всички предположения, че Котел в днешното си местоположение е старо селище, са опровергани от историческата истина.

В брой 1 на „Български орел“ от 20 април 1846 г. Иван Богоров отбелязва, че Котел отначало е бил съвсем малко селище. То се уголемило към 1545 г. с преселници от с. Новачка, които били пропъдени от един зъл кадия…

Константин Иречек в своята „Българска история“ (1876 г.) отново посочва, че Котел е основан към 1545 г. от бегълци от околността, при което на жителите били възложено да охраняват прохода. Сведенията за първите заселници на Котел Иречек събира от стари котленци по време на обиколката си в нашия край. Според чутото първите заселници на Котел са от с. Раково и от с. Новачка. „Най-старата част на града – пише той, – казват, е сегашната Колибарска улица… Че мястото във времето на българското царство едва ли е било видно селище, се вижда от липсата на всякакво средновековно укрепление.“

Действително в околностите на Котел се виждат развалини, споменавани от византийските хронисти като Диавена – Града, Козек, но Котел не се споменава никъде. В най-старите грамоти от 1709 г. се срещат прякорите „Харбалии“, „Войникови“. Това говори за някогашни привилегии на Котел. Между спомощество­вателите на стари книги се срещат имена на преселници от Тича, Върбица, Медвен, Раково, Жеравна, Катунище. Това потвърждава предположението, че Котел е сборно селище от пришълци из околните села.

В „Спомени за изгорелия Котел“ – 1898 г., Момчо Драганов привежда една легенда, свързана с първите заселници.

…Селяни от Новачка загубили конете си. Тръгнали в дирите им. Намерили ги в една хубава котловина, на припечна поляна до обилна изворова вода. Върнали се в селото, разказали на старец за новото място. И тъй като често Новачка като полско селище и кръстопътище е била обезпокоявана от нападения на поробителите хората се изселили оттам и се приютили в тази закътана котловина…

Първото заселване станало на Изворова поляна. Но тъй като змейовете от изворите отвлекли три котленски моми – Руска, Йовка и Радка, хората решили да се дръпнат от опасното място на изток, в котловината, обрасла с вековни дървета. Започнали да изсичат гората и от съборените дървета струпали първите си колиби. Така се създава махалата „Селище“ и „Колибарска“. Новите къщи, които изникнали помежду им, ги свързват и изниква вече голямо село Котел. Голяма част преселници дошли от с. Костел, Еленско. Оттам води потеклото си и Неофит Бозвели. А съществуващата диалектна общност между Елена и Котел говори за далечни връзки.

И тъй, богатият дървен материал сам подсказва на котленци какви да бъдат къщите им. Раковски в „Замечания горского пътника“ на език със силно влияние на черковнославянския стил и правопис говори за характера на старокотленските къщи: „В село Котел обретает ся еще къщи стари съзидани древесем отсеченамь от место истое, идежи съть сътворени, а здание их есть любопитное, от вещество древь богато, талпи дебели, заковани не гвоздами железними, но клечками древенами чюдесно.“

Раковски безпределно обича своя роден край и дава най-смели хипотези относно старинния му произход. Според него Котел е престаро селище, основано подобно на Сливен от първите български пришълци на Балканския полуостров. Тази хипотеза е несъстоятелна. Това, в което Раковски е напълно убедителен, е етимологическото обяснение на названието на града. А именно, че името му е дошло от местоположението, прилично на котел (турците наричат града Казан), и че се намира в котловина.

Към средата на миналия век Котел брои 6000 жители, има пет училища, две църкви и 12 попа…

Защитната стена е издигната от южната страна на града в началото на миналия век, по време на кърджалийските набези, „божилчорбаджиевото време“. А през 1825 г. се прави кале и водовод по него. Калето са го строили италиански инженери и майстори.

Пожарът през 1894 г. унищожава един цветущ град с дванайсет махали. Тогава Котел брои 12 000 жители. Това бедствие причинява огромни икономически щети на града. Но несравнимо по-тежки са щетите, причинени на нашата национална култура. Пламъците поглъщат богата книжнина, писмени паметници, стари училища, църкви, икони и родните домове на възрожденците.

Това обаче, което ни огън, ни време може да затрие, е славната история на Котел, която е надминала славата на много стари селища.


В-к „Сливенско дело“, №3, 9 ян. 1973 г.

Извлек от книгата „Мой дивен Котел“, автор Иванка ИКОВА, 2004, Варна, с. 11-13.