Етикети

, , , , , ,

Село Дедово е разположено по североизточния склон на масленозеления на цвят планински рид в За­падни Родопи – Чернатица. Край селото минават иг­ривите води на река Пепелашка, извираща от еднои­менна вековна букова гора. Тя е издълбала в планината дълбок живописен пролом, разделящ землището на селото. Само на 21-23 км южно от гр, Пловдив, то се намира на 1060 м надморска височина в територията на община Родопи. Сгушено в гънките на планината, на естествената граница между широколистна и иглолистна растителност, малкото родопско село е поч­ти незабележимо. То е уникално със своята природа. Местността край него е изключителна – тучни ливади обсипани с цветя се редуват със заоблени хребети по­крити с тъмни борови и букови гори. Автентичността на картината се допълва от обширно, кристално синьо небе и безграничен простор. Величествената планин­ска верига сякаш е замръзнала под четката на природ­ния художник.

Жилищните сгради на селото са съобразени с условията на терена. Разположени са компактно по стръмния склон на планинското било, почти без дво­рове. Болшинството са високи на 2 и 3 етажа с малки прозорчета. Очарование представляват високите бели комини, всички в различен архитектурен стил. Улици­те са тесни, криволичещи – стръмни или равни. Основ­ните артерии са асфалтирани. Други са с калдъръм или направо върху терена: каменисти и неравни. В центъра на селото е оформен малък площад с паметна чешма, изградена от младежка бригада на ЖП депо Пловдив. По кръстовищата на улиците се образуват по-широки места.

Историческата поява на селото не е изяснена окончателно. Съществуват няколко устно предавани и препредавани версии за основаването му, но при липса на литературни исторически данни е трудно да се даде точен отговор.

Неизяснен остава и произхода на някои старини край селото. На 3-4 километра на югоизток, в местността Градище (Калето) се намират останки от каменен зид широк и висок до два метра със запазен отвор за врата. Археологическо проучване не е правено и не се знае от кога датира тази малка крепостна старина – от римски или от тракийски времена. Легендите говорят, че по скалите над реката е минавал стар римски път от Пловдив за Беломорието, откъдето е дошло и името на местността – Друмът.

На няколко километра от Дедово се простира вековната гора Пепелаш. В нея преобладават стари букаци, но има участъци от черен бор. Тя заема грамадно пространство от около 50 декара. Това е „един горски океан, без край и брегове” – както я определя Ангел Вълчев. В царството на вечна сянка се намират древни каменни стени, които същият автор нарича – градище. „Из дебрите на нейните усои, на висока канара векува едно градище от време известно само нему. Добре скрито от гъстите букаци, то потъва в безмълвието на вечността”. Навред в тази гъста гора цари едно страховито, но велико мълчание. От дълбоките сенки на гората, от нейният сумрак води началото си Пепелашката река, която минава край с. Дедово. Поемайки своя път към равнината, се слива със Сотирската река. Над с. Първенец тя е каптирана и доведена до многохилядния град Пловдив.

Друга забележителност край селото е намиращата се на 2-3 километра над него планинска хижа „Равнища”. Разположена на 1240м. височина, сред изключително красива местност, с високи стройни елхови дървета, които разкъсват слънчевата светлина, тя за мнозина е предпочитан туристически обект. В този красив родопски кът, още от миналото столетие има построени десетки вили, които се пренаселват през летните месеци. От височината се разкрива прекрасна панорама към града и Долнотракийската низина – простор без край!

Възникване на селото. Население

За основаването на селото и неговото начало като селищна единица липсват литературни и исторически сведения. Възникването му е забулено в миналото. Съществуват различни легенди разказвани и преразказвани от уста на уста. За тяхната правдивост можем да правим само някои логични съждения.

Според едно предание, основите на селото поставя голяма българска фамилия водена от възрастен човек, наричан „дядото”, от където идва и името на селото – Дедево. Този българин, чието име е неизвестно е първият заселил се на това място към 1640-1660 г. Тук, сред планинските хребети, прикрито от гъсти гори, семейството намира сигурно убежище от турски преследвачи. Обширните ливади са били добра паша за стадата им, а многобройните планински извори създават условия за живот на добитък и хора.

Легендите говорят, че фамилията е имала девет сина, трима от които по старшинство – Бойко, Явор и Сотир се отделят със семействата си и се заселват в съседни места, с бащина заръка винаги да си помагат. Така са възникнали нови родопски села. Бойко се установява на 3-4 километра западно и поставя основите на днешното село Бойково. Явор се премества на десетина километра източно, където сега се намира с. Яворово[1]. Третият отлъчил се от големия дядов род син, наричан Сотир се заселва не далеч на север, в полите на планината и основава село Сотир (сега Храбрино). Бащата останал на мястото богато на планински води, по-точно до извора край голямо вековно дърво „Стария бук”. Така селото, скрито в планината, станало нещо като „спасителен остров” за много будни българи преследвани от турската власт. Както сполучливо се изразява Ангел Вълчев: „Било е в турско. Кой от де е избягал, кой как се откопчил – все в тези канари и пущинаци запирал. Тук, дето и пиле да не го открие”.

Най-много са били преселените от родопските села, където в периода 1660 – 1670г. се провежда масова ислямизация (смяна на религията). Всички заселили се тук до един са били бунтари, хайдути, непокорни, все навити глави.

За родоначалник също се приема неизвестен дядо с голямо семейство, но идващ конкретно от родопското село Ситово. Търсейки все по-добра паша за стадата си, тази фамилията е имала първоначални овчарски жилища в местността Крива река, където и днес се откриват белези от някогашно селище. После се установяват на северозапад в място с обширни поляни наречено Ливади. Там е имало към 20-30 малки къщи. Колко време са живяли в това селище не е известно, но то е било на открит и ветровит терен, а зиме изложено на виелици.

Привърженик на тази версия е и видният дедевчанин и някогашен кмет на селото – Георги Аврамов. Според него, четирима сина на този род, заедно със семействата си се пръснали в различни посоки. Освен споменатите Бойко, Явор и Сотир, четвъртият Драган се установил близо до вековната гора Пепелаш, където намерил условия за живот. Неизвестно кога и по какви причини това селище е изчезнало през вековете, но до днес личат останки от купища камъни и гробове, а местото се нарича Драганово село.

 Първите къщи са били малки, почти като колиби, строени около водните извори: Калена чешма и Свети Дух. До този водоизточник, по-късно е построен параклис с аязмо със същото име, действащ и до днес. На долния му край, дълбоко е впило корените си вековно дърво „Стария бук”, който е на няколко столетия и е природозащитен обект. Под неговите разклонени, сенчести клони се е спрял първият заселник на селото. Прогнилият му от едната страна дънер, показва, че едва ли някой знае неговите години. От корените му извира светената вода на аязмото.

Независимо от сказанията името на селото е записано в националния летопис. То се среща във всички официални държавни документи. Променено е само веднъж с държавен указ № 960 от 04. 01. 1966 г. от ДЕДЕВО в днешното име – ДЕДОВО. Високо в планината, далеч от турския поробител в него през вековете е горял свободолюбивият български дух. Жителите му винаги са били българи, съхранили чиста българска реч, български обичаи, нрави и православни религия, с будно национално съзнание.

Най-старите заселници в Родопите са траките и по-точно тяхното племе „беси”, за които историците пишат, че били „много войнствени и непокорни”. Именно тях заварват легионите на Филип и Александър Македонски, а по-късно и римляните. Траките остават в планината и се бунтуват срещу всеки завоевател. Край с.Дедово в местностите Калето, Бабин град се намират останки от дебели каменни крепостни стени, говорещи за древно присъствие по тези места. Оскъдните археологични находки ни връщат 2-3 хиляди години назад.

През 1831г. е извършено първото преброяване на населението в Османската империя целящо да установи броя на данъкоплатците и ресурсите за мобилизиране на войници от средата на мюсюлманите. Подобно второ преброяване е правено през 1884г.

Сведенията от преброяванията сочат, че населението на село Дедово е стабилно, достигало до 500 души. Демографските показатели показват започващо прогресивно намаление на неговите жители през 20 век (по Ангел Вълчев).

1884 г. – 537 жители   1920 г . – 463 жители

1892 г. – 503 жители   1926 г. – 394 жители

1900 г. – 506 жители   1946 г. – 347 жители

1905 г. – 486 жители   1956 г. – 111 жители

1910 г. – 464 жители   1965 г. – 30 жители

Родови имена:

Аврамови, Арамазови, Балджиеви, Бартучеви, Божилови, Витанови, Вълчанови, Ганчеви, Григорови, Даскалови, Динчови, Дафкови, Добричкови, Калоферови, Кънчеви, Кяфови, Ландови, Маджарови, Марини, Маркови, Милкини, Мишайкови, Палиеви, Паловурски, Папазови, Райчеви, Попови, Райчеви, Славови, Станчовски, Тахчиеви, Ташеви, Терзиеви, Туневи, Харизанови, Чалъмови, Чуркини, Широколъшки, Янчеви.

Някои други имена на местности и забележителности:

Гогова чешма

Докерица

Докюма

 

Калинови нивища

Милкина чешма

Св. Архангел Михаил – параклис до къщата на Ангел Мишайков.

Св. Атанасий – селската черква, строена през 1838 г.

Св. Влас – параклис в мястото на Иван Докев, по пътя от Ливади към местността. Докерица

Св. Георги – параклис и чешма.

Св. Дух – параклис с аязмо в центъра на селото.

Св. Неделя – параклис.

Св. Николай – параклис в землище на Арамазови и Славови.

Св. Петър – параклис до мястото на Спас Тянков.

Св. Троица – параклис.

Чиликовица


Извор: „Дедово – бисер в Родопите. Страници от историята“. Автор д-р Иван АВРАМОВ, Варна, 2016.


[1] Напомняме, че става дума за легенда, която не се съобразява с факта, че писмени известия за Яврово има от 12-и век!