Етикети

, , , , ,

Търън (у населението Тарън, Тарон) е общински център на 12 махали. Пръснат тип селище, разположено на слънчев склон край шосето Смолян – Средногорци – Мадан по течението на Черна река. От север се загражда с почти голи ридове, в течение на времето прорязани от пороища, обрасли тук там с шубраци и келяви широколистни гори. През последните 15-20 години голяма част от тези площи са засадени с борчета и обликът на терена постепенно се променя. На юг, отвъд реката, се издига един рид, обрасъл с висока гора.

Далечната история на селото не е известна. Не се знае кога е заселено и откъде са дошли първите заселници. Името му се свързва с нарицателното трън, произнасяно от турците като Търън, който облик се е запазил в книжовния език, но населението го произнася Тарон, по-рядко Тарън. Според преданието името е дадено още в старо време от основателите му. Над селото от север се спуща един малък поток, в дясно от който сега се намира общината. В самата долчинка е имало извор с хубава вода, а над него се е извисявал трън, който засенчвал водата. Сега изворът е превърнат в чешма. Тук именно са спрели първите заселници и свързали името със споменатия трън. Според друго предание, в разклонения трън дошлите първи заселници по обичай сложили да пренощува пита хляб, конто през нощта е бил наяден и това е било признак, че мястото е благодатно и годно за заселване. Така по тръна е назовано селото, а изворът (сега чешма) и днес се нарича Питан по името на питата (хляба), поставена в дървото.

Жителите са българи с мохамеданина вяра. Самото Търън се състои от следните махали: Горен край, Долен край, Кейванска махала, Агупска махала, Лещище (под село), Ражище и Равнище (над село по шосето). То наброява 118 къщи. Има предание, че преди появата на чумата селото е било голямо, с около 700 къщи, и че тук ставал голям пазар.

Към Търън спадат административно и следните махали, отдалечени по на 2-3 км: мах. Еленска (Ухловица), Остри пазлак, Подвис, Река, Турчиново, Речица, Ровина, Селище и Требище. За възникването на тези махали съществува следната легенда: преди около 200 години в Търън се е появила чума, която вземала много човешки жертви. Тогава населението потърсило спасение в близката околност, а самото Търън е било опожарено, за да се пресече болестта. След стихването на чумата първи се върнали в Търън оцелели потомци от родовете Кейванщи, Санковци, Шеренци, Дервишевцн и др., от които селото отново се е възродило. Други останали в махалите. Според друго предание някои от махалите са възникнали по време на масовото помохаменданчване на Търън, когато някои търънчани са избягали в горите и впоследствие заседнали в махалите близо до своите имоти. По-късно и те са били принудени да приемат мохамеданството. Че някои от заселниците на тези махали са били от Търън, се потвърждава от местните имена в района им, които представят притежателни прилагателни от стари търънски родове: Ратайско в мах. Селище по род. име Ратайски с корен в Търън, Рахманско в Требище по род. име Рахманови, Мусинково в мах. Остри пазлак по род. име Мусинкови, Падниково в Подвис по род. име Падникови.

Според преданието помохамеданчването в Търън е станало масово заедно с първенците и по-голямата част от населението е приело новата вяра. Само някои по-упорити селяни – избягали. Някои от тях са се заселили в Устово. Един от избягалите е бил от големия род Кейванци, чиито потомци се предполага да са днешните Кенанци от Устово.

По-стари родове в отделните махали са: в Търън и Лещище – Беделеви, Бекярови, Прошеви, Имамеви. Караасанови, Караджендемови; в същите махали имаме родове с български имена: Бозови, Драмалиеви, Изворови, Кавалови, Кейванови (от Кехая Иван), Майсторови, Нейкови, Тенкини, Шаренски (в Търън); Дралеви, Кисьови, Луканови, Пуфтеви, Ратайчеви, Шинкови, Щарбанови (в Лещище); в махала Ражище: Анадоллиеви, Халважиеви, Чаушевн; в махала Равнище: Кафеджиеви, Мусабашови, Палазлиеви, Сарачеви, с български родови имена Ежкови, Петковски, Ратайчеви, Тенкини, Уйчеви.

В махала Требище има местно име Чорквище и се предполага, че тук е имало църква, която е обслужвала самото Требище и махаличката му Долйе. На юг от махала Лещище се намира връх Еленка (наричан още Аленка), където има останки от параклис Св. Елена. Северно от Търън на 1 км в м. Курбанище има изоставено гробище. Стари хора твърдят, че това са гробищата на измрелите масово от чума.

Търън е едно от малкото селища в окръга, което дава малка емиграция и населението му е сравнително устойчиво: в 1934 г. Търън (с махалите Лещище, Равнище и Ражище) е имало 432 жители, в 1946 година – 422 жители, в 1956 година – 536 жители; в 1965 година – 657 жители.

В района на селото съм записал 210 местни имена, 190 от които са български, 18 от турски заемки и 2 oт гръцки заемки. Според строежа си имената се разпределят както следва: 117 от готови нарицателни, 12 с топонимични наставки -ица, -ово, -ево, -ник, 41 двуосновни, 31 от притежателни прилагателни на -ово, -ево, -ски, -ин. Старинни и редки диалектни нарицателни лежат в основата на местни имена като: Валтата, Зайва, Засека, Лесота, Лома, Льотви дол, Ропата, Рупите и Стоката.

Като се има предвид, че Търън е чисто мохамеданско село, особен интерес представляват местните имена Атанасово, Барчинково, Малечево, Малковско, Марчево, Момчнлово, Морзово и др., в основата на които лежат български родови имена. За някои от тях може да се приеме, че са отпреди помохамеданчването, защото липсва друго приемливо обяснение за тяхната поява.

От поместените тук топонимични и антропонимични данни следва изводът, че и Търън някога е бил населен от чисто християнско българско население, което насилствено било помохаменданчено.

Тази статия е продължение по темата – „Търново – истинското име на село Търън, Смолянско“.


Автор: д-р Анастас САЛАМБАШЕВ

Извор: сп. Родопи, 1970, кн. 11, с. 25.