Етикети

, , , , , , , ,

Врапово е име на разрушена крепост, намираща се на конусообразен връх, който е разположен на левия бряг на река Малка Арда между селата Оряховец и Малка Арда, а на един-два километра северно от него е село Кръстатица. Възвишението е естествено укрепено от три страни със стръмно спускащи се склонове и е сравнително достъпно само от западна посока. Самият връх представлява равно място с площ от няколкостотин квадратни метра и точно тук в миналото е било построено градището Врапово, което по всяка вероятност е пазело стария друм, който от Беломорието през Света Неделя, Давидково и Гордьова чука (Каракулас) е водел за Пловдив. От тази крепост днес почти нищо не е останало с изключение на незначителни останки от крепостната стена в северната й част. Крепостните стени са доразрушени от водените през Балканската война (1912-1913 г.) боеве и от пакостната дейност на иманярите. Всички тези твърде полезни сведения за Врапово черпим от една кратка статия на Георги Дамянов, печатана в сп. „Родопи“, и от книгата на д-р Георги Ташев за село Петково (вж. Г. Дамянов, Крепостта Врапово, сп. Родопи, год. V, кн. 4, София, 1970, стр. 22, Г. Ташев, Село Петково, София, 1966, стр. 134). Същите сведения е използувала и Недялка Петрова в една своя статия за някои тракийски крепости в Смолянски окръг (вж. Н. Петрова. За проучването на тракийските крепости в Смолянски окръг. Известия на музеите от Южна България, т. I, Пловдив, 1975, стр. 96).

Местното име Врапово не може да се обясни с помощта нито на гръцкия, нито на турския език, а и нямаме никакви особени основания да го смятаме за тракийско по потекло. Остава да проверим дали то не е от славянски произход, което би било най-естествено, след като околното население е българско.

От словообразувателно гледище името Врапово е образувано от основа Врап- и съвсем обикновената наставка -ово, с която в български много често се образуват имена на местности и селища, срв. например Райково, Устово, Борово, Петково, Димово, Елово и мн. др. Какво представлява обаче първата част Врап-? За жалост, в нито един речник на съвременния български език не откриваме такава дума или производни от нея. Местност с подобно име липсва и в печатаните вече трудове за местните имена в България. Но в черковнославянски книжовни трудове, които имат старобългарска основа, т. е. преписани са от старобългарски, откриваме думата ВРАПЪ със значение „насилие; сила“ и производните от нея облици – НАВРАПЪ „грабеж“, плячка“, ВРАПѢТИ, „укрепвам, заздравявам, усилвам“ и НАВРАПИТИ „нахлувам, нападам“ (вж. Фр. Миклошич, Старословенско-гръцко-латински речник (на латински език), Виена, 1862-1865, стр. 75, 399; А. В. Старчевский, Словарь древнего славянското язьiка составленьiй по Остромировому евангелию, С. Петербург, 1899, стр. 81). От това следва, че тези думи са съществували в стария български език, при което са имали определено „военно“ значение, което се подкрепя и от подобни староруски облици като ВОРОПЪ „нападение, пристъп“. НАВОРОПЪ (известен от XII в.) „военен отред, изпращан на разузнаване или стражева охрана, т. е. разезд, кавалерийски патрул НАВОРОПНИКЪ, „войник от разезда, конен разузнавач“ (вж. Ф. П. Сороколетов, История военной лексики в русском язьiке (XI-XVII в.), Академия Haук СССР, Ленинград, 1970, стр. 117, 128, 129). Дума вòроп съществува и в днешния руски език, като я откриваме в известния речник на Владимир Дал, съставен в края на миналия век, с бележка, че вече е остаряла и че има следните две значения: I) „пристъп, натиск, нападение, грабеж“ и 2) „макара, рудан, скрипец за теглене, издърпване, издигане на нещо“ (вж. Вл. Даль, Толковьiй словарь живого великорускаго язьiка, Второе издание, С. Петербург-Москва т. I, 1880, стр. 246).

След всичко казано по-горе можем да приемем, че името на крепостта Врапово е образувано от една изчезнала вече стара българска дума врап, на която съответствува староруската и съвременната руска дума вòроп, при което и двете славянски думи са свързани с военното дело и в такъв случай Врапово би означавало укрепено място, предназначено за отблъскване на вражески нападения, т. е. име, съвсем подходящо за една крепост.

Разликата в гласежа на бълг. врап и рус. вороп не трябва да ни смущава, защото и двете родствена думи произлизат закономерно от един общ праславянски, научно възстановен облик ворпъ така, както на пример от праславянските думи гордъ и порхъ имаме съответно в българския град и прах, а в руски гòрод и пòрох.

В споменатата бележка на Г. Дамянов обаче се да ва и още една твърде важна подробност, свързана с Врапово, а именно, че на 150-200 метра под върха има извор, от който крепостта според местното предание се била снабдявала с вода чрез подземен тунел, по който съдовете с вода били издърпвани подобно на днешните въжени линии. Според автора по продължение на някогашния тунел мястото било хлътнало и това доказвало верността на народното предание. Това любопитно сведение ни дава възможност да дадем и друго обяснение на значението на думата врап, което би съвпаднало с второто, което е записал Вл. Дал, а именно, че в руски вòроп значи и „макара, скрипец за теглене или издърпване на нещо“. В такъв случай Врапово би означавало мястото, където с макара, скрипец се издърпват съдове, в случая пълни с вода, за нуждите на крепостта при обсада. По-нататъшните издирвания биха помогнали да изберем по приемливото обяснение, но засега все пак би трябвало да дадем предпочитание на първото тълкуване.

След като стана ясно, че Врапово е старо българо-славянско местно име, остава да си зададем въпроса, кой и кога е нарекъл градището по този начин. Няма съмнение, че името е дадено от дедите на жителите на днешните села Оряховец, Малка Арда и Кръстатица, и то май-късно по време на Втората българска държава (XII-XIV век), т. е. името на средновековната българска крепост Врапово е най-малко на 600-800 години. По всяка вероятност крепостта е била разрушена в края на XIV век от турския нашественик след героична и продължителна отбрана, но името й е останало до днес, за да възкреси една забравена вече българска дума и да ни напомни за юнашките битки, които са водили родопските българи за защита на своята свобода.

Както се каза вече, старобългарската дума врап има съответствие единствено в руския облик вороп. Това е едно прекрасно свидетелство за славянобългарския произход на родопското население и за изключително старите българо-руски езикови връзки, които водят началото си още от славянската прародина, когато бъдещите български и руски славяни са били съседи и са развили много общи езикови черти, запазени до ден днешен.


Автор: Момчил ЧАЛЪКОВ

Извор: сп. Родопи, 1976, кн. 11, с. 14.