Етикети

, , , , , , , , ,

Хотàнца е селище, разположено на 26 км югоизточно от Русе. Проследени от север на юг то гранични със селищата Юделник, Тетово, Ново село, Долно Абланово и Просена. В руската триверстова карта от 1878 г. е записано Отанцьi и Хотанец.

Обяснение на името. По-рано името на селото ще да е гласяло Хотаница, но на някакъв етап неудареното –и- е претърпяло елизия (изпаднало е). Подобни случаи се наблюдават при селищните имена Паламарца <Паламарица, Кошарна <Кошарина, Koшарно <Кошарино (Сърбия), Коларца <Коларица в Костурско. Доколкото познаваме явлението, то е типично за западните български говори в Македония. Тъй като пълни исторически и археологически изследвания за селото засега не са известни, а съседно село е Тетово (каквото има в Македония) – тези две села може да са създадени от преселници от тия краища. В османските документи тия села са известни от XV век, макар и Тетово да е отъждествено с Татково (ТИБИ 2, 193). В тази връзка добро четиво е статията от 1932 г. на Димитър Яранов „Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през XV до XIX век, виж.

Името на село Хотанца е изследвано от Л. Минева-Ковачева в една нейна студия в съавторство с проф. Николай Ковачев. Там съавторите пишат, че името на селото до 1892 г. се изписва Хотанец, след 1900 г. – Хотанца. В османски извор от 1694 г. се изписва Хотанджа, което позволява да се възстанови първоначално Хотаница/Хотеница или Хотенец/Хотенец, което е старинно име с корен хот-, който се крие в имената Хото, Хотеслав, Хотемир, Хотебор. В такъв случай името на село Хотанца се родее с Хотница, Търновско (Минева/Ковачев 1969, 226-7).

Все пак със сигурност в основата на името е собствено име *Хотан/Хотен, което от словообразувателно гледище се дели на Хот-ан, подобно на имена като Мил-ан, Рад-ан, Първ-ан или, според второто предположение, Млад-ен, Мил-ен и т.н. Лично име Хотàн е включено в известния именник на Й. Заимов, с бележка, че засега най-рано е забелязано в XV-XVI в. Според Заимов строежът му е от Хото и –àн, като Хото се обяснява като съкратена форма на Хоти-мир ‘да има големи желания, стремежи‘ или от Хоти-слав ‘да бъде славен с желанията си, със стремежите си‘. Тоя тип имена ще да са отпреди XII век (Заимов 1994: 233).

Семантична успоредица на селищното име Хотанца е село Отиловичи, разположено източно от град Плевля, Черна гора. Отново имаме лично име *(Х)отил, което е успоредно на Хоталич в тур. запис и Хотел в запис от Батошевския манастир, от стб. хотити ‘желая‘, в случая може ‘желано дете‘ или според обяснението на Заимов. Тук спада и старото име на кв. Подем – Хотàл на село Съединение, Карнобатско. Среща се Хотàл през 1687-8 г. Неубедително е изведено от хòтул, хоту̀л ‘покрит с дървена коруба извор‘ (МИК 228, 754), тъй като а>у  е незакономерен преход в завършека.

Селищното име Хоталич край Севлиево – днес изчезнало, е занимливо, но то вече  е разглеждано през 60-те години от Николай Ковачев, затова накратко ще предадем сведенията, известни за него:

За първи писмен източник относно историята на Севлиевския край трябва да считаме строителния надпис от църквата на средновековния Батошевски манастир. Каменната плоча с този надпис е открита случайно от батошевци при изкопни работи в района на сегашния манастир. Историкът Кацев-Бурски е снел препис от нея, от който се разбира, че църквата в манастира е строена от двама майстори – Петър от Търнов и Гено от Хотел. Фактът, че редом с майстора от столицата Търновград е работил майстор от Хòтел – предполага да е град т.е. Хòтел да е имал значимо място в структурата на Втората българска държава. Лично име Хòтел не е включено в именника на проф. Заимов. За Хотàл и Хòтел може да се добави, че поради липса на допълнителен топонимичен формант или суфикс (наставка), е доста вероятно тия имена да са възникнали до 10-13 век, тъй като се обясняват добре с притежателно-прилагателната наставка –jь, заменена след посочения период от –ов, –ев.

Това се потвърждава и от каменния надпис на цар Михаил-Асен (1246-1256 г.), намерен също в района на Батошевския манастир и съхраняван в Археологическия институт с музей при БАН. В този сравнително добре запазен надпис е казано, че по времето на цар Михаил-Асен, син на Иван Асеня и внук на великия цар Асен е построен в горите Маториеви (Стара планина) манастир на името на Пресвета Богородица и царят дарява на този манастир селата Витен, Рибаре и Батошево за издръжка на монасите.
В османски данъчни регистри от ХV, XVI, и XVII в. наименованието на града Хотел, трансформирано от езиковите закони на арабския език достига до нас като Хоталич. В „Кратък регистър на джизието от неверниците във вилаета (окръга) Търново“, от 22 август 1618 г. четем: „Каза (околия) Хоталич: с. Селви – 9 къщи …“ В „Регистър на джизието от неверниците във вилаета Търново“ за 1638-39 г. – „Каза Хоталич: с. Селви 12 къщи…“, в „Кратък регистър на джизието от неверниците от вилаета Търново“, отнасящ се за 1643-44 г. „.. Каза Хоталич с друго име Серви… с. Серви – 9 къщи“.


ЛИТЕРАТУРА:

Минева/Ковачев 1969 – Минева-Ковачева, Лиляна. Ковачев, Николай. Названия на селищата в Русенско. / / В: Известия на Института за български език, кн. 18, с. 217-242, Сф., 1969.

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.

МИК – Момчилов, Димчо. Чакърова-Кръстева, Наташа. Местните имена в Карнобатско. Материали за български топонимичен речник. В. Търново, 2013.

ТИБИ 2 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 1966.


ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хоталич