Етикети

, , , , , , , , ,

Старо село, разположено в Голишкия Балкан, само с българско население, което се родее с това на Еркеч и също като него счита себе си за потомци на „хан-Крумовите българи“. Името му се обяснява с голите върхове Голешите, които се извисяват край него. В някои ранни писмени документи от османския период то се споменава като Суджулук и Суджилар, но това име не е било използвано в говоримия език на българското население. С това си име то е­ отбелязано u в дневника на Джорджич през 1595 г. В османо-турски данъчни регистри от XVII и XVIII в. то е записано като Игулджа в каза Mucuвpu. Преди години с. Голица е било на по-високо място, наричано и днес Стара Гyлица или Старо селище. В землището на Голица на две места има праисторически селища. За това говори находка от каменна брадва-чук, изработена от сиво-зелена вулканична скала с много добре полирана повърхност и дължина 9 см. Друга каменна брадва е намерена в местността Сини вир. В землището му са разкопани погребения от римско време. В него е открита тракийска керамика, оброчна плочка с изображение на тракийския конник, стари водопроводни тръби и други археологически материали. През селото минава стар път. В местността Бурун градище има останки от късноантична крепост.

Известно е, че един от пътищата, чрез които Марционопол се свързвал с морето, бил тоя, който минавал през Голица и част от който е запазена в отсечката между това село и Белево. В този район се търси и римската станция Скатре (Scatrae). Пресичащия селото стар път местните жители наричат „Римския път“. Следи от калдъръмен път с посока запад-изток личали ясно до края на XIX в. в двора на селския свещеник. Този път имал каменна настилка и в запазената отсечка бил с посока изток-запад. Близо до Голица се намират споменаваните и в средновековните извори Хемски порти. Името на селото се споменава в османо-mypcкu регистър от 1676 г. Било е дервенджийско село, което е охранявало Гулишкия проход. Каниц го нарича „важно крайпътно село“, каквато е оценката му и за другото родствено му и също така стратегическо село Еркеч. Османският пътешественик Хаджи Калфа споменава Голица под името Суджилар като село, през което в 1672 г. минал Мохамед IV по време на похода му срещу Полша. Народната култура на населението на Голица притежава много общи белези с това от Козичено. То е едно от селата с най-големи разселвания към Североизточна България. Пострадва силно след Руско-турската война 1828-1829 г. Голяма част от голичани се изселват при изтеглянето на руските войски след подписването на Одринския мирен договор от 1829 г. към Северна Добруджа и Южна Бесарабия, където основават село със същото име Голица, съществуващо и днес. През 1832 г. бесарабското село Голица има 167 семейства, а три години по-късно, през 1835 г., в него се установяват нови 42 български семейства, вероятно също преселници от старата Гулица, които междувременно са живели на други места в Южна Русия. Една голяма част от преселилите се в Русия голичани след няколко години тръгват обратно към родното си село, едни от тях остават по селата по обратния път, друга част достигат старата Гулица.

В това чисто българско селище имало стари заселници и от западните български земи. Така например предците на Атанас Георгиев от Голица, който сътрудничи на консула Рачински при събирането на сведения за българите и служи като преводач към руската войска по време на кампанията 1828-1829 г., са били някогашни преселници от Призрен.

Виден деятел на българското националноосвободително движение е и неговият баща Георги, който заедно с други първенци от Голица и Еркеч е бил арестуван и осъден на смърт заради участието му в Гръцката завера от 1820-1821 г. Спасен бил по чудо. Когато избили вече повечето от осъдените при Копаран (Порой), където турският паша бил разположил своя лагер с войската си, внезапно се надигнала силна буря с дъжд, светкавици и гръмотевици, която отнесла палатката на пашата. Той счел това за знамение и казал: Харизвам душите на останалите християни.“

От първата половина на XIX в. в Голица има килийно училище. Църквата „Св. Димитър“ е построена през 1857 г., а читалището „Христо Ботев“ е основано чак след Освобождението през 1925 г. Голица, подобно на с. Козичено, е дала много разселвания към Добруджа и Варненско. След Руско-турската война 1877-1878 г. голичани населяват селата Джефер, Белибе, Кованлък, Кюпри къой, Шеремет и др., някои опразнени от напусналите ги и заминали на юг мюсюлмани. През 1914 г. група семейства от Голица образува нова махала Бърдарево на около 2,5 км източно от старото село, но в същото землище, която махала се разраства и се обособява като самостоятелно село с указ от 8 април 1933 г.

ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГОЛИЦА:

Адъма, Азмаците, Ак бабадалъ, Армера, Баба Райка, Бабдемара, Байнов рът, Батакя, Батакя сенокос, Баю Златевата нива, Бекирска чука, Белия голеш, Белчов път, Бера, Бибие, Богданов бустан, Божурец, Бойкин камък, Бойкина пътека, Бойков рът. Братов кладенец, Бръдата, Бука, Бурун градище, Буруня, Бърдото, Бяло градище, Геров рът, В Корията, В Налов дол, Власатия, Влахов дол, Воденични камък, Вълков дол, Вълчанов преход, Гергьов кладенец, Гермето, Говедарски проход, Големия Голеш, Голешите, Голишката планина, Голишката река, Голищата, Голишките лозя, Голия камик, Голям камик, Голямата река, Горно градище, Гредата, Гроза, Грънчов рът, Гулишка ряка, Гулишкия балкан, Гулишкия гребен, Гулишкия рид, Гьрбелите, Гьрбените, Гюров рът, Далаков кладенец, Данаков кладенец, Денче, Димо Патроновата нива, До Новите лозя, Добрева чешма, Добрева чука, Добри Неделчевата нива, Добри Стояновата нива, Дойков рът, Доклите, Докните, Долни турлуци, Долня тополя, Драганови орехи, Драгневи орехи, Дражеви орехи, Друми Неделковата нива, Дулю Добревата нива, Дряновете, Дюкните, Дюлюма, Дюлята, Дюс тарла. Дядов трабиш, Дядов трап, Дядов требиш, Дядова локва, Дядова могила. Дядови локви, Дядова чука, Дянкова поляна, Еркечка стока, Еркешки път, Злати Калиевата нива, Златин Тодоровата нива, Игулджа, Илия Добревата нива, Инджекъойеки път, Кайряка, Калдъръма, Кантарве, Кантарската стока, Келеми, Келемя. Ковачова бурун, Ковачова могила, Козарница, Козарници, Кокала, Коклите, Колибите, Конарниците, Конски голеш, Краищата, Краището, Лефтер Иванова нива, Лефтерова нива, Ликарница, Лозята, Локвите, Лясков дол, Малкото Герме, Малкуюлу, Манджо Тодоровата нива, Мандрата, Мандрите, Марен лещак, Марин лещак, Маркова нива, Мелницата, Мерджан, Месемврийски път, Мечата стока, Мингишев чукар, Минчов чокар, Мирови лещак, Мирчев бурун, Мирчов бурун, Митевата нива, Михалевата нива, Митю Велковата нива, Могилата, Могилката, Могилите, Могилките, Мъртвината, Над бука, Наков дол, Нанови келеми, Недев трап, Неделчо Михалевата нива, Недкова могила, Ненковата келемя, Ненова нива, Ненови келемета, Ненови келеми, Ненови ниви, Неяза, Ниазлар, Ниазларско герме, Ниски дол, Новите лозя, Оретица чука, Орехов дол, Орешка, Острия голеш, Пенови келеми, Пеновски ниви, Перчанлик, Перчанлик кайра, Петкова могила, Петкови келеми, Петкови могили, Пею Мариновата нива, Пиздица, Плавито, Под Големия Голеш, Под лозята, Под локвите, Под смрадликата, Поленито, Поляна, Полянето, Поп Дойчевата нива, Попов трап, Прелеза, Пресенокоп, Преслапо, Пръчките, Пясъка, Радев гроб, Радов рът, Рамаданова река, Рая, Римския път, Ряката, Савова крива, Светия кладенец, Селишка чука, Селище, Селската могила, Селски голеш, Селски дол, Сенкова поляна, Сенокос, Сини вир, Скрипката, Смрадлешката, Смрадликата, Смърдеша, Солена вода, Средня поляна, Станкова чука. Стара Гулица, Стовения кладенец, Стойкова чука, Стойнова чука, Стоката, Стоката гурул, Стоян кладенец, Стоянова чука, Стублица, Студен кладенец, Сувала, Суджулу балкан, Съблица, Сянкова поляна, Терзиева чешма, Тома Златевата нива, Томов рът, Томови добри турници, Тополата, Тополите, Тополов път, Тополов рът, Тополска чука, Тополята, Топрак герме, Торица, Торница, Трака, Трапа, Турлата, Турниците, Туфлата, Узунов мост, Фатма чука, Хадъма, Хадъма бурун, Хайдушка стока, Хайдушки кладенец, Хармана, Ходима, Циганска могила, Цигански голеш, Цигански могилки, Чакъров мост, Чалиев мочор, Черковица, Черковището, Юнчев чукар, Юнчева чука, Яза, Язмаците, Янчева чука.


Автор: Стоян РАЙЧЕВСКИ

Извор: Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними, София, 2007, с. 34-37.