Етикети

, , , , , , ,

  1. Физикогеографски и исторически бележки

Село Палици отстои на 13 километра източно от гр. Елена и северно от Елено-Tвърдишкия дял на планинската верига Стара планина и главната планинска верига на Предбалкана в Еленската хълмиста котловина. Тя е разсечена от притоците на Бебровската и Златаришката реки, а терена и се определя от две топографски нива-долно ниво до 400-500 м надморска височина и горно 650-750 м надморска височина. Палици се намира на Палишкия рът – на широко плато с дължина около 4000 метра и широчина 2000 м и надморска височина от 411 метра, което го определя в долното ниво на Еленската планинска котловина. То е разположено на смесето на Горнопалишката и Тумбевска реки, основни водоизточници на Брезовска река.

Горнопалишката река води началото си далеко на изток. Левият и приток Дрян дере извира от подножието на вр. Елчимеше (597 метра надморска височина), а десния приток от подножието на височината Узунтарла (551 м. н.в.). Недалеч от селото – на 500 м от Горно Палици през 1958-1959 година е изграден язовир с местно значение с цел водоосигуряване на подстъпите до долния стопански двор за водопой. Канализацията вече е разрушена, но язовирът и сега е добре поддържан.

Тумбевската река извира южно от селото – между връх Балтаджилъка (704 м н.в.) и вр. Бейкору (605 м н.в.). Реките имат голям водосбор и много често (особено в края на м. май – началото на м. юни) при проливни дъждове излизат от коритата си и заливат къщите в ниската част от селото и цялата котловина. В продължение на 2 километра на Брезовска река (Брезовица) е извършена корекция на коритото, така се избягват множеството завои и осигурява бърз отток на водите. Тава мероприятие (бързият отток), и изградения язовир намалиха в голяма степен възможността от разлив и предпазват ливадето от заливане и унищожаване на тревите за косене.

Землището на с. Палици на изток граничи със с. Константин, а на север с Беброво, на запад със с. Марян, с. Чакали и с. Костел на юг. В тия граници са включени махалите Брязово, Миневци, Тумбевци, Ковачи, Горска, Давери и с. Каменари (бивша махала) с техните землища.

На изток от селото се вижда вр. Тозлуджа – 591 м н.в., Юрта Брязово – 452 м н.в., Черковището – 471 м н.в. Далеч на север се синее вр. Кулата – 901 м н.в., в Алагьонът на Лиса планина. На запад вр. Острец – 821 м н.в.), Симаново – 972 м н.в и югозапад – в. Чумерна – 1536 м н.в.

Село Палици има умерено континентален климат. Зимата е снежна и студена. Разположението на селото го предпазва от тъй-наречените температурни инверсии, характерни за някои села в затворени котловини на Еленския край. Трайна снежна покривка се задържа от м. декември до м. март. Първите снежинки падат на 21 ноември и се топят в края на февруари, а в горите и след началото на март. Пролетта настъпва малко по-рано от останалите села, но е хладна. Лятото е прохладно, основаващо се на откритото плато, на което е разположено селото. Най-топъл месец е август. Тогава пресъхва в долната си част Брезовска река. Преобладаващите ветрове са западните и северозападните. Почвата на селото е дълбоко глинеста, светлосива горска почва на дебелина от 6-7 метра. Разположена е върху синя скала (леска), която оставена по-дълго на въздуха се лющи на лески (глинести лески). В нея се намират остатъците на амонити и други вкаменелости. Твърди скали няма в селото и в близост до него. Рядко в коритата на Горнопалишката и Тумбевска реки ще се намери някой плаващ камък.

Околностите на север и запад от селото, както и обширната котловина по р. Брезовска, са силно обезлесени. На изток и юг са разположени хълмисти ридове, покрити с широколистни и иглолистни гори. До 1955 година в района на с. Палици се намираха две площи, залесени с иглолистни видове на площ около 35 декара. Последва залесяване в годините 1955-1965 г. предимно с чер и бял бор, смърч и американски дъб. Горската растителност попада в двете зони – дъбова и букова. Горите са високостъблени. Сред дървесните видове преобладават габър, бук, дъб – червен и бял (меше и сладун), дива топола (трепетлика), клен, малко ясен (осен), бряст, дива череша. От нискостъблените видове се срещат нискостъблен габър (клечат), глог, шипка, джанка, трънкосливка. Горите и откритите площи са осеяни и от растителни видове като дилянка, мащерка, бял и жълт равнец, жълт кантарион, червен кантарион (самакитка), див чесън, див лук, иглика, лудо биле, подбел, маточина, коприва – билки с неоценимо значение; множество тревисти видове, диворастящи плодове – къпина, шипка, глог, круша, киселица и папрати. Те, както и наситеността от безброй извори и ручеи са добра основа за населяването им от голямо разнообразие влечуги, насекоми, бозайници. Най срещани от бозайниците са: сърна, елен, дива свиня, заек, лисица, катерица, язовец, бялка, пор. От влечугите – змиите: смок, пепелянка, усойница, водна змия; от гущерите – кафяв и зелен гущер; от пернатите в хралупите гнездят диви гълъби, летят врани, грабливия (сив) сокол, врабци. По поляните прехвъркват яребици и пъдпъдъци. В горите и поляните се берат гъби. Най-срещаните, са манатарки, булници, пачи крака, сърнели, млечници, сливовки, печурки. В Горнопалишката, Тумбевска и Брязовски реки плават кротушки, мряни, кефал (клен), раци, а в язовира шарани. През късната есен и зима през района минават прелетни птици, а водоемите се осяват от крякането на патици спрели да починат за нов полет. Пролетта се завръщат и гнездят лястовици и щъркели.

Палишкото землище обхваща около 18 464 дка. На изток то допира до Константинското, на юг до Костелското и Беленско (Сливенска област), на север Бебровското, на запад Марянското и Чакалското землища. От тях около 7300 дка (1977) обработваеми земи и останалите пасища и гори. За злата участ на бащи и деди и за наш срам сега всички (без 20-30 дка) земи не се обработват, горите безпощадно се унищожават, не се залесява, а ерозията върши своята работа и превръща голяма част в пущинак. Местностите носят имена с голямо разнообразие. Някои от тях носят имената на стопаните, притежавали там имот: Чобанова кашла, Геновото, Аптиска нива, Чобановото, Драганово, Хиндани. Други произлизат от името на природна област – Елчимеш (бял дъб), Папратлива, Усойната, Азмаците, Камъка, Белилката, Крушата, Трапището, Голяма поляна, Седлов камък, Гьолчето; трети са неразгадани – Хадърите, Кютлоджа, с култови имена – Черковището, Кръстова ливада, Брезки рът, Даверски рът; на селища, които не съществуват – Юрта Брязово, Яджийски курии, Касапи, Хиндани, Юкарда, Велиевци, Стражалъка, Крушковци, Язаджии. Интересни наименования има и в селото и махалите. Голяма част от тях са забравени. Браделевия кладенец, намиращ се на юг от Черквата, на 100 метра от пътя за Каменари на югозапад, Хаджи Станевия хан – в дясно преди пътя за Каменари да пресече Тумбовската река в Палици, Дядо Недювото кладенче в Миневци – по течението на минаващия поток след навлизане в тесния провлак в дясно.

Поглеждайки разположението на местностите и населените места (съществуващи и несъществуващи) се вижда, че около населените места с народностен състав българи имената са български, но останалата, голяма част от тях турски, поради това, че селото е било заобиколено от села и махали с народностен състав – мюсюлмани. До Руско-турската освободителна война в гореспоменатото землище са съществували множество малки и големи махали, населението на които е било мюсюлманско. Поради жестокостите и издевателствата, упражнявани на българското население, една част от жителите още по време на войната напускат пределите на България, а друга част в близките след войната години, а селата и махалите ликвидирани. Такива са: Касапи (видно от останките – турски гробища е било голямо населено място), Велиевци, Странджа-лъка, Крушковци, Хиндани, Язаджии (голямо населено място на 4,5 км южно от Ахметлии (Константин) и 2000 м от махала Брязово с наличие на джамия, Армасъра, Деведжии, Юкарда, Курлека (видно от гробищата голямо населено място) Чаталърмут, Карачомелика, Пачеджии.

От предложената карта се вижда, че те са били свързани с пътни връзки и са били разположени около пътя Давери, Палици, Каменари, прохода Железни врата (Вратник) за Сливен и Ямбол – път от римско време, значим в ония времена.

  1. Име – създаване

Кога е създадено село Палици не знаем. Със сигурност можем да допуснем, че в прастари времена в нашия (Палишки) край е кипял живот. Опирайки се на спомени, наименования на местности (историята и имената) знайните вече находки в близките до нас села, можем да се доближим до истината за името и заселването.

В историческите бележки на Христо Георгиев Дюлгеров – учител, краевед, читалищен деец, той пише за развитието на селото и благото на хората, както и в други източници са описани няколко предания за произхода и името на селото. Христо Дюлгеров пише:

„Първото е, че при заселване на тия места, те били гористи и обрасли с папрати. За да сторят място за ниви и пасища, хората били принудени да горят горите и папратите. И тъй като горели гори и папрати били наречени паличани, а селището Палици. Но това е тълкувано отпосле, а не историческа истина.

Второто предание е, че по тия места са се заселили двама братя. Единият, който заемал източната част на тия места, бил дребен на ръст. И както дребните кучета наричат палета, така и него нарекли „пале“ и оттам „палик“ и селището Палици. Другият брат, който живял по-назапад, имал доста добитък свини. Тъй като първият зимно бреме със шейната си правел пъртина, то свинете на вторият разваляли пъртините, като ровели из нея. Поради това той бил наречен развалипъртина или развалак и от там Развалаци, което име носи почти до днес самото село Палици. Това предание за името и на двете махали, но и то е повече тълкуване, отколкото историческа истина.

Като най-правдоподобно за името на селото е това, което е отбелязано в Енциклопедията за произхода на селищата във Великотърновски окръг, че името му произхожда от латинското название Poli – курортно място и Palatium (Палациум) – лятна вила, палат. Такива леки постройки имали римляните на времето по своите пътища. И от там селището добива своето име Палациум – Палици.“

Че най-правдоподобна е третата версия се потвърждава от множеството факти.

Един от основните пътища, който римляните строили за връзка по поречието на река Дунав градове и Константинопол е свързвал Нове (край Свищов), Никополис ад Иструм, през днешните села Миндя, Златарица, пресичал Бързица между Деденци и Мъжлевци, покрай местността Караборун, Давери, Палици по долината на река Тинева, през Железни врата, Кабиле (Ямбол) и водел до Хадрианополис и Константинопол. Останки от този път се намират в Караборун. Името на с. Давери говори също за латински произход – от „таверна“ – крайпътен хан, страноприемница, кръчма; Костел – от латинското име „кастел“ – крепост (край село Валето има древни останки от римска крепост). Има намерени римски монети около Бялковци, Костел, местността северно и под крепостта се нарича Селището. Тук са намерени сребърни и една златна монета от Юстиниан I Велики (527-565).

В землището на с. Палици на юг-между с. Палици и местността Горска се намира местност Камъка. Там са открити римски монети от времето също на Юстиниан – разкопки там не са правени. На разкопките, направени от иманяри се вижда, че там е имало римско селище, а не стражеви пост. И сега ако отидете там е разорано от иманяри, което говори, че са открити и други предмети с историческа стойност. Може би там е било селото с име Palatium или близко до него. Като имаме доказателства – позовавайки се на следите оставени от тракийското племе корбизи в тракийските могили в селищата Костел, Долни Марян, Константин, Кипилово може да твърдим, че от това племе са били първите жители на Palatium. За наличието на село с името Палици пише в Руховски сборник П. Чернаев, а в историята на с. Бойковци (старо име Ресенлии) пише за град Палациум, намиращ се в близост до пътя от Нове, Никополис ад Иструм през пр. Вратник за Кабиле, стигали на изток до Стара река, а може би и по-нататък.

Строейки своите пътища, римляните изграждали пътни станции за смяна на конете и пренощуване на пътниците. Освен това, по тях е имало антични километрични знаци сигнални огньове на видими височини (прилагам снимки) В района на с. Палици са съществували два хана с водоизточници (кладенци) на пътя. Единият се е намирал западно от смесването на двете реки – сега там се е запазил кладенец, наречен Браделевия кладенец южно от църквата и западно от пътя за Каменари в махала Развалаци. По записките на Хр. Дюлгеров в дясно преди моста на Тумбевска река на пътя за Каменари се е намирал камък (такива и сега има около Никопулис ад Иструм в Никюп-Крушето) от геран. Това място се нарича Хаджи Станев хан по името на последния му притежател Хаджи Станю от Беброво и на запад от м. Горно Палици. За тия ханове пише и Хр. Станев в книга за еленския край (с. 105). Непосредствено на югоизток от него е м. Белилката – височина, от което се вижда височината на с. Давери както и Караборун. Вероятно там се е намирало място за видима сигнализация, а в близост два хана и не далеч селище – местността Камъка. Различните източници не дават еднаква информация за населението на Палици и махалите в далечното минало. В търсенето на историческите си корени за селищата от района се навлиза все по-назад в миналото. В Д. Марян са открити през 1947 г. находки от тракийско погребение. Краеведът Васил Узунов говори за гелите (гелени, мляни), като част от населението на Аспаруховата държава. Според историка Никола Станев, до падането на България под османско иго Еленския край е бил почти не заселена гориста местност – феодално владение на Шишмановци (Хр. Станев, Книга за Еленския край).

В Български диалектичен атлас ч. I Североизточна България С., 1966 с. 17, се твърди, че в Еленския край известен брой населени места са съществували преди падане на България под турско робство. Като такива се сочат: Беброво, Палици, Стара река, Кипилово, Костел, Лазарци, което е достоверно В своите исторически бележки Хр. Дюлгеров пише, че говорът на хората е почти еднакъв с тия от Беброво – близък до тоя на Търново. На запад от Чакалската река наречието е с „КЯ“-кане – население от заселници на Пирдоп и Златица.

По приетото правило както имената на населените места, така и на местностите са свързани с имена на основатели, с характерни особености и др. В района на Палици има имена, които са свързани с историческото минало на хората от този край. Юрта Брязово (Брезовската юрта) – високо плато намиращо се на север от м. Брязово, с наклон на юг и запад и периметър на погледа на запад, север и юг, обхващащ значителна площ. В тълковния речник: юртата е преносимо конусовидно жилище у някои азиатски народи. Българския тълковен речник с 1973 г. дава следното тълкуване „Юртище – 1. Запустял двор, празно място, 2. Пладнище за добитък, 3. Оброчище.

На изток от м. Брязово и Миневци се намира равнина, с пек поглед на запад. Голямо за Балкана плато 15 000 кв. м с име Юртището Като се има предвид, че за да пладнува добитъка са необходими сенки от рядки дървета и в близост водоизточник, каквито там и около няма, то е нормално да се приеме, запустял двор; оброчище. Това ни довежда до извода, че там и на юрта Брезово е имало прастари селища. Навярно това селище е разграбено от турските нашественици, защото в близост до него са се създали турските махали и села – Хиндани, Язаджини, Армасърт, Деведжии и др. Това потвърждава твърдението, че с. Палици и района около него е бил населен преди падането на България под турско робство. Заселването на Солник и Герлово (тъй наречения Тузлук) с турско население – 1550 Врани кон, 1573 – Абланово, 1530 – местност Паникьой, засяга и района на Палици и махалите. Това е станало около 1680-1690 година. Преданието разказва, че на 7 май 1685 година турците завземат с. Каменари, което до този момент е заселено с чисто българско население. Турците избиват част от него, друга вземат за роби и откарват в Мала Азия и заселват с турско такова. Те стигат до Беброво и Марян. Турците се заселват и в Чакали. В турските данъчни регистри са записани мъжете християни в някои села на Търновски вилает. В записаните християнски домакинства към 18 април 1691 година фигурират селата Къпиново с 67, Чакали с 54 и Стеврек с 48 домакинства. В книгата, сраженията край Елена през освободителната война Хр. Станев пише за написаното от Л. Байков. Българките например редовно ходят в изоставеното от турците Чакали. Между Чакали и Палици е имало голямо турско село Касапи. Около селото е имало и други турски махали – Кючюкисифовци (сега Горска) и несъществуващи вече Велиевци, Сранжалъка, Крушковици, Курлека и други места с по няколко турски къщи (чифлици). Това е предпоставка за множество разваляне на селото от палежи и грабежи. Голямата част от хората заселват места в Балкана, който за малоазиатските турци в началото на робството бил непознати и те избягвали да ходят там. Това твърдение не е без основание, турците и кърджалиите нападали предимно селищата на открито, на пътищата и близко до тях. Палици е такова село. Това е обяснението, че Палици по това време не е компактно, а се е разпръснало на много махали, в т.ч. и Горно Палици и Развалаци. Хр. Дюлгеров пише: “Преди руско-турската война тук паличани в Развалаци (моя бел.) са имали хубави дървени къщи с капаци и релси на прозорците. Но във войната били принудени да напускат жилищата си и да бягат с една кола покъщнина. Когато били на местността Дъбравата на път за Елена видели, че къщите им горят, запалени от башибозуците и ордите на Сюлейман паша“. Това най-вероятно е станало преди битките при Марян и Елена. На рида срещу с. Чакали е имало укрепена турска позиция. Намирала се е на юг от западната част на селото. От сега това място се нарича Табята от турската табия – окоп, укрепление. Всичко горе казано ни дава право на отговор за името Развалаци – развалени домове, а жителите му заели долината на изток по поречието на реката запазили името му.

След освобождението от турско робство започва изселване от съседните махали и за разкрояване терена на м. Развалаци, което си връща името Палици. Най-напред се заселват родове от м. Горно Палици. Там терена разположен около реката е стръмен и недостатъчен. Първи от тях бил Дели Иван (Йордан Иванов), който постоява къща на мястото, където е незавършената кооперативна сграда. В последствие се преселват Ралчо Милков, поп Стоян Дюлгеров, Филип Милков, които заели югозападния край на Развалаци – там, където преди войната е имало хубави дървени къщи с капаци на прозорците, които били изгорени от башибозуци и ордите на Сюлейман паша, разположили се на Табята.

Тук се създава общинското управление, тук се строи Църква и училище.

Други местности, отбелязани на различни места из книгата: Елиевци, Геневото, Ортака, Крушковци, Ковачи, Мутафовци, Тумбевци, Силевското, Имирите, Хамзовото, Чакърово, Гьолчето, Караджовица, Чобановото.


Автор: Стефан Ив. ТОДОРОВ

Извор: Село на високо плато. Спомени и материали за историята на село Палици, В. Търново, 2013, с. 7-17.