Етикети

, , , , ,

В Средна Родопа съществуват доста местности, чиито имена са образувани от словообразувателни основи Турчин- или Турч- с помощта на различни наставки, от които най-честа е -ово.

Такива местни имена са: Турчиново — 1. Ниви на склон южно на 1 км от заселката Кобилин дол на с. Аламовци (Златоградска община); 2. Гола бърчина северно на 1 км oт с. Аламовци; 3. Местност в с. Исьорен (българското му име е Брещене или Обрещене и сега се намира в Гърция); 4. Горната част на с. Ряка (Търънска община); 5. Нива на стръмен склон западно на 400 м от с. Търън; Турчиновото — равнинка в Рудозем, където сега е флотационната фабрика; Турчинско — нива южно от Смолян; Турчинакво — местност в средата на с. Долен (Златоградска община), където сега е училището; Турчино — висока гола бърчина северозападно на 400 м от заселката Касапско (Върбинска община), където някога е имало черквище, а сега — купчина камъни; Турчовото — стръмна нива северно на 1,5 км от заселката Равнища (Маданска община); Турчин мост (звукови варианти Турчи мост и Турчил мост) — малко мостче западно на няколко километра от гр. Неделино. Всички тия имена на местности са извлечени от издадени вече трудове за местните имена в бившите Маданска и Смолянска околия, както и за някои селища в Южна Родопа. Авторите на тези съчинения почти във всички от изброените случаи обясняват възникването на тези местни имена с обстоятелството, че били „на някой турчин имота.“ (вж. Г. Христов, Местните имена в Маданско, БАН, София, 1964, стр. 314, срв. и стр. 113; А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, БАН, София, 1976, стр. 166; А. Саламбашев, Топонимични успоредици от Смолянско, Родопски сборник, т. II, БАН, София, 1969, стр. 410; Патриарх Кирил, Българомохамедански селища от Южни Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско), София, 1960, стр. 46, 58).

Изброените местности се отличават в някои общи особености: всички те се намират в или край българомохамедански селища и нито една не се среща в християнско; всички те са в самото селище или много близо до него (обикновено на разстояние от няколкостотин метра до 1—1,5 км). Единственото изключение е Турчин мост край Неделино, който е на няколко километра от града.

Следните пък съображения говорят против обяснението, че тези местности са наречени така, понеже били собственост на турци:

  1. Населението на Родопа в миналото е наричало турците читаци, а не турци (вж. Ст. Шишков, Българо-мохамеданите, Пловдив, 1936, стр. 65—66; П. Кирил, пос. съч., стр. 18), така че ако трябва езиково да се означи имотът на някой турчин, т. е. читак, то местността се е наричала Читацкото или Читаковото. И наистина в Маданско и Смолянско има няколко местности с такива имена (вж. Г. Христов, пос. съч., стр. 331; А. Саламбашев, пос. съч., стр. 173). Броят им е съвсем малък, понеже тук никога не е имало за продължително време турци с изключение на някой и друг турски чиновник. В българомохамеданското село Змис (Мустафчовска община, сега в Гърция) съществува местност Читацко дере, за която авторът патриарх Кирил дава следната много любопитна и съдържателна бележка: „Дерето е така наречено, защото иде от Читацкото, както зоват турското село Есидже, а тамошният планински дял — Читацки балкан“. Още по-ясно и недвусмислено това положение е изразено със следните думи: „Българомохамеданите са наричали турците читаци и с това са означавали народностната си отлика от турците. Макар и да са мохамедани, те дълго време са помнели своята народностна принадлежност и са се ограждали народностно от турците“ (вж. П. Кирил, пос. съч., стр. 41, бел. 16 под черта; стр. 35, бел. 1 под черта). Към тези думи трябва да се добави, че не за дълго време, а винаги българите мохамедани с изключение на единици са помнели и знаели, че са част от българския народ, която е била принудена да приеме мохамеданството. Що се отнася пък до юруците (скотовъдци-чергари), то нашето население ги е различавало много добре и никога не ги е смесвало с турците.
  2. Някои от тези местности представляват голи бърчини (например при Аламовци и Касапско), неподходящи за стопанска дейност, та не турчин, ами никой не би ги взел за имот.
  3. В местността Турчино при Касапско има струпани камъни („грамади“) от разрушено черквище, т. е. следи от черква или параклис, та мъчно можем да си представим, че някой турчин ще присвои или купи такова „неверническо“ място, което според тогавашните разбирания би могло да му докара само беда, т. е. да го „чаптиса“, както биха казали родопци.

Мисля, въз основа на горните съображения, че тези местности са получили имената си не защото са били имоти на турци, а по някаква друга по-особена причина, обща за всички случаи. Правилният отговор на този въпрос е подсказан от обяснението, което неделинци дават за произхода на името Турчин мост. Според запазеното и до днес предание на това място е станало с огън и меч налагането на мохамеданството (вж. за това предание в сб. Родопа българска твърдина, изд. на БКП, София, 1961, стр. 118; Родопите през вековете, Историческа христоматия, изд. на БКП, София, 1966, стр. 192; Г. Христов, пос. съч., стр. 37, 314; А. Примовски, Бит и култура на родопските българи, СбНУ, т. LIV, БАН, София, 1973, стр. 205). Всички тия местности са наречени така, понеже на тях е станало помохаменданчването, т. е. „турченето“ (налагането на „турската“ вяра) според тогавашния израз и схващане, наложено от официалната османска власт. Сега се разбира защо тези местности, без изключение, са във или край българомохамедански селища, понеже, както се знае от спомените на стари люде, насилственото налагане на мохамеданството обикновено е ставало на полянки и равнинки край селото, тъй като турците, по-скоро еничарите, не са си давали труд да водят своите жертви далеч от селището, за да ги помохамеданчват. Това обяснение се потвърждава и от следния случай. Според старите местни жители на Рудозем селището по-напред било в днешната местност Юртет. Юрт е турска дума, значи „край, родина, жилище, дом; двор“ и с нея много често се назовават места, където преди е имало селище. Но точно под местността Юртет (равнозначно на Селището) се намира „равнишка наречена Турчиновото, където днес е построена флотационната фабрика. Излиза, че старото селищеле действително е било в местността Юртет, а помохамеданчването е станало досами селото на равнинката, която е получила поради тази причина сегашното си име.

От всичко казано по-горе можем да направим следните изводи:

  1. Разгледаните местни имена като Турчиново, Турчино и под. отразяват най-трагичното за родопските българи събитие — насилственото налагане на мохамеданството.
  2. Имената на тези местности са създадени от местните българи, които са имали злочестината да бъдат насилствено помохамеданчени. Техните потомци са днешните жители на тези селища.
  3. Най-вероятно е, че тези събития са станали по време на второто масово помохамеданчване, т. е. приблизително преди 300 години. Оттогава датират и разгледаните имена на местностите, които дотогава са се наричали другояче.
  4. Ясно е, че гореизброените селища са съществували по време на второто масово помохамеданчване и следователно те са най-малко на 300 години. Разбира се, от това не следва, че те не могат да бъдат много по-стари, какъвто е случаят например с град Неделино. XVII век е само един сигурен ориентир в тяхната история.
  5. Разгледаните местни имена са само от бившите Маданска и Смолянска околия с някои посочвания и от Южна Родопа. Няма съмнение, че след събирането на всички местни имена в Родопа ще се открият още много такива езикови паметници на нерадостната историческа съдба на родопските българи.

Целесъобразно би било Горна Ряка да престане да се именува и Турчиново, както се среща в различни карти и официални книжа. Селото се състои от две заселки — Горна и Долна Ряка, подобно на Горно и Долно Влахово, Горен и Долен (сега квартал „Възраждане“) Рудозем и мн. др. Местното обяснение, че старото име на Горна Ряка било Турчиново, понеже първият заселник бил турчин мандраджия (вж. А. Саламбашев, пос. съч., стр. 55) е несъстоятелно, простонародно тълкуване. Там наистина може би е имало мандра и то не на турчин, а на юрук, тъй като в миналото именно юруците са владеели пасищата и са имали мандри по тия места, но както видяхме, името е възникнало по съвсем друга причина.

В заключение ще подчертая, че неописуемите мъки, на които поробителят е подложил родопските българи в ония страшни и съдбоносни времена, са оставили изключително силни и трайни следи в народната памет, която чрез езика ги е запазила за идните поколения.


Автор: Момчил ЧАЛЪКОВ, научен сътрудник в БАН

Извор: сп. Родопи, 1977, кн. 1, с. 36-7