Етикети

, , , , ,

Професор А. Иширков още преди 50 години в статията си „Прилагателните бял и черен в нашата топонимия“ (сп. „Родна реч“, год. II, 1928/29, кн. 4, стр. 85—87) обърна внимание за географско-топонимистичното значение на тези две прилагателни.

Изхождайки от народното разбиране на прилагателните „бял“ със значението на добро, благоприятно, и на „чер“ с противното значение, родоначалникът на българската география (А. Иширков) накратко разглежда този въпрос, и то главно в две посоки: 1) топонимията на речните имена — при два притока, напр. бял и черен — Тимок, Лом, Вит, Осъм, Искър, Места и др., винаги „белият“ води към проход, понеже е благоприятна природната обстановка, а „черният“ — към високи и недостъпни било планински места, било заблатени низини и др. 2) удобни проходни места за съобщения, напр. Бели-брод, Бели просек, Бела вода и др.

Сам А. Иширков заявява: „Аз нямах намерение да събера и изложа системно всички случаи, дето Бел и Черен в преносен смисъл означават благоприятен и неблагоприятен, а само да обърна внимание. . . върху този въпрос. . .“

Оттогава изминаха немалко десетилетия, но делото на А. Иширков по този въпрос остана незавършено. Години наред по време на пътуванията ми из страната аз не веднъж се убеждавах в правотата на Иширковите тълкувания, събирах нови и нови имена с горепосоченото значение. Освен това установих, че подобно трябва да бъде и тълкуването на много селищни имена, като Белград, Белоградчик, (Бяла, Белене, Белово, Бяла черква, Бели брод, Бели бряг, Бели мел и много други.

Накратко събраните от мен селищни имена ще се опитам да систематизирам в няколко групи:

1) С име Бяла и близкопроизводни — град на кръстовището В. Търново — Русе—Свищов и Попово; Бела — село на кръстовището Видин—Белоградчик — Михайловград—Арчар; Бяла —курорт на Черно море на магистралния път от Варна за Бургас; Белене — град на брега на р. Дунав с пътища към Никопол, Свищов и Плевен; Белово — град средище на пътищата София—Пазарджик—Юндола; с име Белово е бил познат до 1925 г. и днешният град Земен, заради много благоприятното възлово транспортно положение с пътища към Радомир, Трекляно, Дивля и др.; Беленци (Ловешко) на кръстовището между Луковит, Ябланица и Роман; с. Белица (в Софийско, обединено със с. Хераково), гр. Белица (Благоевградско), с. Белица (Силистренско), с. Белица (Хасковско) и др. все с благоприятното им кръстопътно положение: напр. гр. Белица с пътища за Разлог, Якоруда и Самоков (през Семково); Белиш (Троянско) със стар път от Калейца (и Троян) за Патрешко и Троянския манастир.

2) С име Белград, днешната югославска столица, където като във фокус се събират пътищата по р. Дунав, р. Сава, р. Тиса и р. Морава; Белград — изчезнал средновековен български град при Върбишкия проход, недалеч от днешния град Върбица — на кръстовище към Шумен, Сливен и Преслав; Белоградчик и близки до него на многоблагоприятната и проходна седловина, градът господствува на пътищата за Видин, Лом, Михайловград, а чрез проходите през Западна Стара планина и към Ниш, Пирот и Бела планина; с. Бели мел (Михайловградско) с кръстовище на пътищата за Михайловград, Чипровци и Белоградчик; Бели брод (Михайловградско) между Лехчево, Фурен и Михайлово; Бело поле (Видинско) и Бело поле (Благоевградско; във връзка с плодородието на землища, респективно; по р. Лом и р. Струма; Белотинци (Видинско) и Белотийци (Михайловградско) — на стари и нови пътища между Михайловград и Видин, респективно за Варна и Оряхово.

3) С имена на реки, извори и проходни места, напр. Бели Осъм (Ловешко) на пътя през Троянския проход с шосе от Троян за Карлово, Горна и Долна Бяла речка на прохода между Лакатник и Вършец; Бели Искър (Софийски) със Стар път от Самоков за Белица; Бяла Слатина — кръстовище на пътища за Враца, Плевен, Червен бряг, Оряхово идр.; Белчински бани (Самоковско) край минерален извор и на пътя от Самоков за Станке Димитров; Белцов (Русенско) на р. Янтра с път от Бяла за Свищов и др.

4) Във връзка с видимостта на проходните пътища. Напр. Беловидово е старо пътно име на Златоград (преди Дъръдере); Видраре (Софийско), Целовижда при Сливница и др. Зараево и Светлен (Поповско) имат нови имена и не са от разглеждания тип.

У нас има редица топонимистични названия „бял“ и „бел“, които имат и друго значение, напр. за бяла почва, бял скален материал или пък са превод от турски или произволно дадени при преименованието им. Ето някои примери: Белоградец (Варненско) е преименовано в 1934 г. (от Тюркарнаутлар); Белозем (Пловдивско) в 1920 г. (от Гирен); Белокопитово (Шуменско) на името на руския генерал Бе-локопитов от Кауклий; Белослав (Гебедже — Варненско); Белополяна (Кърджалийско) от Акалан; Бели пласт (Кърджалийско) от Акче Койряк и др.

С прилагателното „чер“ са свързани имената на много по-малък брой селища, отколкото с „бел“ и „бял“. В този случай най-често се касае за селища с неблагоприятно географско разположение, далеч от проходи и главни пътища. Тях можем да систематизираме в две групи:

1) Свързани с имена на реки, могили, върхове и др., напр. Черни Вит (Ловешко) в долината на р. Вит — далеч от главните пътища за Плевен, Ловеч, София и т. н.; Черни дял (В. Търновско) махала, слята със с. Беброво; Черногорово (Пазарджишко), далеч от главните пътища за Пловдив, Пазарджик, Панагюрище и Пещера; Черни връх (Софийско) до 1900 г. е броено към с. Видраре; Черни връх (Ловешко) е било името на махала от с. Ново село, сега влиза в новия град Априлци; Черни връх (Михайловградско) се е почти сляло с новия град Вълчедръм.

2)     Голям е броят на селищата, в името на които лежи и прилагателното „черно“, но те са предимно преводни от турските селищни имена. Много е възможно някои от тях да са препревеждани, т. е. да са били български, с идването на османците се превеждат на турски, а след Освобождението, главно през 1926 г. и 1934 г., са преведени отново на български език. Ето и някои примери: Черноконьово (с. Караатлии), сега квартал на Димитровград; Чернозем (Каратопрак) село в Пловдивско; Черно-дъб (Кара хадър) в Хасковско; Черногорово (Кара орман) в Хасковско; Черноград (Кара сарлии) село в Бургаско; Черноглавци (Карабашлъ); Черник (Кара лар) село, слято с гр. Дулово и др.

Особено място заемат селищата с имена, дадени им в по-ново време, като Черни Осъм (до 1934 г. е известно с името Колибито), разположено е на р. Черни Осъм, с. Черноморец — курорт на Черно море, наричано до 1951 г. с имено Свети Никола, и др.

Целесъобразно е любознателните читатели (студенти, учители и местни деятели) да обръщат внимание и на имената на местностите и изчезналите селища, в които са вплетени прилагателните „бел“ („бял“) и „чер“. С това ще допринесем за още по-правилното разбиране на техния произход и връзката им не само с топонимията, но и със стопанския живот.

Голям интерес представлява и проучването на имената с подобен произход в другите славянски страни. Затова ни поощряват и имената като руските: Белгород, Белая черква, Чернов(иц) и др.; югославските: Белград, Бели и Черни Дрин, Бели и Черни Тимок и др. полският град Белисток — средище от много пътища, и др.


Автор: Игнат ПЕНКОВ

Извор: сп. География, 1981 г., кн. 8, с. 16-7