Етикети

, , , , ,

Образно топонимията може да бъде представена като огледало на човешката история, тъй като в нея се отразяват народностни названия, исторически събития, своеобразието на домашния бит и личните имена на хората – собственици на различни стопански обекти или основатели на селища. Най-старите топоними обозначават природните дадености на местността – източници на питейна вода, различни особености на релефа, разнообразието на животинския и растителен свят. Топонимите са пазител на езика – съхраняват старинни думи и регионални особености, служат като неоценим източник на сведения за миналото, за което може да липсват писмени паметници.

В тази статия са представени две думи, запазени в днешния език, но в светлината на местните имена те означават обекти от заобикалящата ни природа. Тези думи са показателни за образното и находчиво мислене на предците ни при даване на наименования на различни географски обекти.

  • Гвозд и гвоздей
  • Гвозд ‘млада гора с дървета тънки като гвоздеи’.

Гоз – село в община Брезник. Някога името е гласяло гвозд.

Гозница – бивше село, днес квартал на Ловеч. Селището е старо, за което  свидетелстват останки от крепост Кулата, намиращи се на едноименен връх, на 3 км западно по права линия от центъра на квартал Гозница. Крепостта е с приблизително кръгла форма и по всяка вероятност с двойна крепостна стена. Външният крепостен пояс е с диаметър 100 м, а вътрешния – 40 м.[1] Селищното име Гозница е произлязло от по-старо Гвоздница.

Гоздейка – село в Дряновско. Вероятно от г(в)оздей и –ка.

Гòздевица – село в Смолянско, от първоначално жителско име Гòздевци, наследници на Гоздю (Каневска-Николова 2015: 77). По-точно е да свърже с ЛИ Г(в)оздю, а то от ЛИ Гвозд-ан, Гвозд-ьо и под. (Заимов 1994: 66), от което е произлязла формата Гоздю, поради изпадане на –в–  и суфикс –ица.

Гозниче – село в Зъхненска каза на Османската империя. Сведението е на Васил Кънчов от 1900 г.

  • Прозор и прозорец
  • Прòзор ‘изпъкнало място сред гора‘ (Смолянско), србхр. Prozorje (IM), oт глагола про-зирам. Тук изглежда прозорàк ще означава ‘рядка гора, през която може да се вижда‘, срв. обл. прозòр-ка ‘разтрог, цепнатина‘ (Геров). Наставка –ак подобно на шум-àк, гъст-àк (Заимов 1977: 152).

Прозорковци – махала на село Станчов хан, общ. Трявна.

Прозорица (Позорица) – местност в землището на с. Дол, общ. Бабушница. Формата в скоби е поради преосмисляне след загуба на значението в говора (ГСр).

Прозорак (Прозорек) – махала на с. Несвърта (край Кривофея).

Прозор – град в Босна.

Прозрак – село в Косово. Произлиза от *Прозорак.


Източници:

ГСр – Географска информационна система на Сърбия.

Заимов 1977 – Заимов, Йордан. Местните имена в Панагюрско, Сф., 1977.

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.

Каневска-Николова 2015 – Каневска-Николова, Елена и колектив. Селищни имена от Смолянско, Смолян, 2015.


[1] http://www.bulgariancastles.com/bg/node/3188