Етикети

, , , , , ,

Във високите части на Северозападните Родопи сред стари борови гори се намира с. Фотиново, Пазарджишко. За неговата прежна история почти нищо не се знае. Местните жители твърдят, че са турци, от което би следвало и историята на селището да се свърже с турско население в Северозападните Родопи. Но какво говорят фактите?

Когато през 1912 г. дядо Паскал от рода Яневци се преселил от Широка Лъка във Фотиново, действително нито един жител на селото не знаел български език. След дядо Паскал в селището се заселили и други пришълци от Широка Лъка, Равногор, както и десетина семейства на власи-пастири. На пришълците впрочем им направило впечатление, че не-знаещите български език „турци“ от с. Фотиново употребяват твърде често срещаното име Асан (Хасан) в умалителна форма Асанчо така както българите християни ума-ляват своите имена като Ванчо, Бончо, Денчо, а българите мохамедани, единствени от мохамеданския свят, умаляват наложените им имена Хасан, Метия. Хюсеин и пр. до Асанчо, Асанко, Метко, Усьо. На пришълците направил впечатление и фактът, че огромната част от местните имена, т. нар. топоними, звучат КРЪСТОВЕТЕ, КЪРВЕНИК, ГРАДИЩЕ, БОЖИЛ, СЛИВА, ЩЪРБАНОВО, РАСТЕ, УГЛЕШОВО, СЕЛИЩЕТО, БАТИЩА, ВАБЕЛ, НАВРИ ДОЛ, МАРИНОВО, БРАТИЛОВО, ВАСКОВО ДЕРЕ. КУЛАТА и пр. Все български местни имена, носени през ве ковете от население, което сега се смята за „турско“. Не е ли това най-малко странно?

Ала преди да потърсим истината, нека отбележим една неоправдана и опасна тенденция, която се наблюдава в последно време: същите тези местни имена сега биват превеждани на турски език и така се подават (само от младите интелигентни информатори) на интересуващите се. С такова явление се сблъсках в с. Фотиново, където съобщените ми имена от двамата възрастни информатори Анус Ю. Юруков и Мюмюн Ф. Кьорулу (вж. данните за информаторите накрая) бяха отречени от младите хора. Често тези млади хора тьлкуват посочените имена по тяхна въображаема народна етимология: така ГРАДИЩЕ, КРЕГНЯ, НАВРИ ДОЛ и пр. според тях са турски местни имена. До тази несъстоятелна позиция ги води не само липсата на специална научна подготовка, но и убеждението, че наследените от дедите им имена не могат да бъдат други освен турски.

А освен езиковедските доводи съществува и един безспорен документ от 60-те години на миналия век, кой то опровергава подобно убеждение. Става дума за изследването на Ст. Захариев „Географико-историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, излязло във Виена през 1870 г. Там авторът отбелязва за с. Фотиново: „Фотун, Фатъново, село 2 часа към югозапад от Осенова и 12 часа към юг от града (Пазарджик — бел. Т. Б.) с 80 къщя, 1 джамия. 1 мехтеп с 20 ученика и 270 жители. Помаци (рязр. — Т. Б.), кепеджие, земеделци, скотовъдци, катранджие“.

Излиза, че някак си много бързо българите мохамедани от 1860 г. са изчезнали, без каквато и да е следа, за да отстъпят мястото си през 1909 г. на „чистите турци, които са тук открай време“.

В бележките към новото издание на книгата на Ст. Захариев (1970 г.) краеведът Ал. Арнаудов пише по този въпрос: „Сведенията на Ст. Захариев за народностния състав на Земинорман (Айдиново, днес Исперихово) и Фотун (днес Фотиново) не се покриват със сведенията, които дават по този въпрос днешните жители на споменатите села… За Фотун (Фотиново) пък се твърди, че днешното нехристиянско население на селото е турско и такова е било открай време, противно на Ст. Захариев, който пише, че жителите на Фотун са помаци… Не е възмоно Ст. Захариев да е допуснал грешка при отбелязването на народностния състав на населението на селото. Може да се споря обаче дали днешното мохамеданско население на Фотиново, което говори турски език, е наистина турско по произход“ (стр. 105-106, разр. — Т. Б.).

И така да продължим историята на с. Фотен по малкото документи и по данни на местните имена, събрани през лятото на 1975 г.

Днешното име на селището ФОТИНОВО е узаконено с указ № 3775, публикуван в Държавен вестник през 1934 г. Всъщност селото е започнало да се нарича ФОТИНОВО или ФОТЕНОВО от изходна форма ФОТЕН още през 1885. През 60-те години на миналия век е записано от Ст. Захариев като ФОТУН (ФАТЪНОВО). В списък за събиране на десятъка от 1847 г. е съобщено, че от с. ХОТАН са откупени 150 овце от данъка. Най-стара следа за името на селото е от 1576 г. (вж. арх. № 23, л. 81—б—1 НБКМ) в документ за събиране на десятъка от агнета в каазата Татар Пазарджик. В този документ са споменати двама данъкоплатци от с. ФОТЕН. Към същия документ има един списък на селата в Татарпазарджишко и за измерените разстояния между тях, дето е посочено, че с. ХОТАН (с непроменено х) се намира на два часа път от Хорсово (днешното Форсово село на североизток от Фотиново).

Името ФОТЕН в този си вид турскоезикова редакция на по * селищно име ХОТЕН. Замянат с Ф е възможна, като се има предвид паронимичния[1] процес, вследствие на който османските администратори са сближили неясното им семантично отношение име ХОТЕН познатите им лични имена на други българи (или гърци) данъкоплатци като Фотен, Фотин, Фотаки, Фотий, които възхождат към гръцката дума fotos ’светлина’. (Интересно е, че в този край се срещат и други местни имена, в конто се открива влияние на гръцкия език, директно чрез българския или чрез турския език, срв. например името ЦЕПИНА, където Ц е под влияние на гр. ез. вм. бълг. ЧЕПИНА). Паронимичният процес при промяната на ХОТЕН във ФОТЕН може да се е движел и по народна етимология, при което говорещият турски език може да види в промененото вече ФОТЕН турското fota ’бъчва’.

Промяната X—Ф (записана в случая при селищните имена ХОТЕН— ФОТЕН през 16 в.) е обичайна за много говори от българската езикова територия. Проф. Ст. Стойков (вж. Българска диалектология, С., 1968, стр. 139) отбелязва, че съгласната Ф се е появила в българския език доста късно и то под чуждо влияние и затова се среща предимно в думи. които имат чужд или късен произход. По същия начин както при промяната ХОТЕН—ФОТЕН, а изглежда и по същото време, съседното село със старо име ХОРСОВО (вж. горе), записано от Ст. Захариев (цит. съч., стр. 30) като ХОРСУВА (ФОРЦЕВО), днес звучи ФОРСОВО или ФОРЦОВО в езика на фотенци и равногорци, срв. и местното фотенско име ФОРЦОВСКИТЕ ВОДЕНИЦИ (СИ, 7). Найден Геров през втората половина на миналото столетие е записал множество примери, които говорят за обичайната вече замяна на начално X с Ф, срв. хуния ‘фуния’, хута ’фута’, хутия ’футия’, (вж. Речник на блъгарский язьiк, ч. 5, Р-Я, Пловдив, 1904).

Името ХОТЕН на старинното българско селище е от чисто славянски произход и може да се изведе от личното име ХОТО[2] и наставка за имена — ЕН, срв. РОСЕН, РУЕН, МИЛЕН, KOСТЕH и под. А в това лично име ХОТЕН се крие старобългарският корен ХОШТѪ ’искам, желая’. От този корен са и селищните имена ХОТИЩЕ, изследвано от проф. Й. Заимов, и ХОТЕЛ, ХТѢТОВО, ХОТАНЬЦЬ, ХОТИШТЕ, ХОШТОВА (в западната говорна българска територия), изследвани от проф. Н. Ковачев[3].

От далечна старобългарска епоха (и среднобългарска) са голяма част от местните имена във ФОТИНОВО. Те хвърлят светлина върху най-ранната история на този край. Районът около старото ХОТЕН влиза в територията на българската държава по времето на Омуртаг. По всяка вероятност селището ХОТЕН в началото е войнишко гранично село на важния път за Беломорието и същевременно място за желана почивка на пътниците. Това предположение отвежда към вторично обяснение на произхода на името на селото от стб. глагол ХОШТѪ . В негова полза говорят и множество местни имена КЬОШКА (на СИ,4, 8 км; 3,14; ЮЗ, 9[4]) със значение: ’стая’, ‘специална сграда за почивка на пътници’.

Наоколо е местността ГРАДИЩЕ с друго име — КРЕГНЯ (С,2), чието значение се губи в глъбините на историята. Там се намират следи от крепост, църква и селище, водоснабдено от два извора, под самата крепост. В известията на БАН, т. 5 от 1928—1929 г., е дадено описание на крепостта. Следи от крепости се намират и в местностите КАЛЕТО и КУЛАТА. А това вече говори за някогашно голямо крепостно съоръжение в района на Фотиново. И вече никак странно не изглежда наличието на чешмата АРСЛАН ЧЕШМЕСИ, чието име очевидно е преведено по-късно от познатото ЛЪВОВА ЧЕШМА. Едва ли ще да е случайно изображението на лъва в тази гранична за времето си местност.

Интерес предизвикват и двете местни имена ЩЪРБАНОВО (СИ,4) и УГЛЕШОВО (СИ,4), свързани смътно от местното население с имена на войводи. Тук е мястото да кажем, че в Родопите някои местни имена пазят спомена за исторически личности — например СЛАВЕЕВИ ГОРИ, СЛАВОВО БЪРДО (местно име от Корова) и др. за деспот Слав от рода на Асеневци. В реда на тези разсъждения бихме могли да допуснем предположението, че фотенското местно име УГЛЕШОВО стои в някаква връзка с името на деспот Иван Углеш, господар на Мелник, загинал при Чирмен на Марица през 1371 г.

Изследването на топонимията от с. ФОТЕН напипва следи за историята на селището в периодите около помохамеданчванията. В историята на с. Батак (старо име Батьово) по данни на местните имена се открива интересна подробност. По време на помохамеданчването батачани бягат към Чепина (Целина), където на Стара река образуват село. То бива наречено от тях БАТЬОВО, от съседните дорковци — КЮЧЮК БАТАК, а от другите съседи — СЕЛЦЕ[5]. По същия начин част от хотелци бягат в горите, където някъде около местностите СЕЛИЩЕ, КРЕГНЯ, БАЛДУЙ образуват заедно с бежанците от смолянското село Гращица селище, наречено от тях МАЛЪК ХАTУH, а от смолянските бежанци — ГРАЩИЩА. От това време е останало местното име ГРАЩИЩА (С,6) и неясното МАЛЕН ХАТУН в споменатия вече документ на турски език от 1847 г. Може да се предполага, че по-късно тези българи християни са се изтеглили от мохамеданското окръжение в заселеното отново Батак.

Около с. Фотиново има много местности с развалини от църкви, като ГЕБЕК КЛИСЕ, ’трудна църква’, църквите в ГРАДИЩЕ, КРЕГНЯ, БАЛДУЙ. Навярно това са част от църквите, които по свидетелството на Методи Драгинов са разсипани по време на второто масово помохамеданчване. Но за това трагично време говорят и други езикови следи, свързани донякъде с местоположението на селището — сред високи планински върхове и гъста вековна гора. Не ще и съмнение, че неговите околности са давали подслон на бягащите от помохамеданчването българи. Така в една местност, именувана КЪРВЕНИК, има останки от временни жилища, скрити в ниското, и следи от гробища. Местното име не се свързва с легенда за насилие. Но другото име на същата местност е ПИШМАНСКО, ПИШМАНСКО СЕЛО. Името КЪРВЕНИК води произхода си от едно по-старо съществително име, запазено в днешната сръбска дума СКРОВИШТЕ, ’скрито място, убежище’. Както изглежда, в скритото място КЪРВЕНИК са дошли българи откъм Южните Родопи, които са погребвали своите мъртви със стъклени кандилца. Другото име ПИШМАНСКО е дадено вероятно от местните жители, които не са загубили братските си чувства към бежанците. Скритото място е дало временен подслон и на част от бягащите батачани, чиито колиби са останали в топонимичната история на Фотиново под името БАТИЩА (И, 1). Това име може да се обясни с древното прозвище на батачани БАТЬОВЦИ, със значение храбреци като бащите.

Твърде древна е топонимията на с. Фотиново — в землището му се откриват имена като БАЛДУЙ (С, 4 км), ЧЕРТИЩА (И, 10) КАРЧУНА (И, 12), ЛУП (Ю3, 8), ГОМЕЛ (И, 2) и редица други. Тя е отразявала точно и появата на всякакви етнически елементи. Заселването на няколко мохамедански семейства ковачи-агупти е намерило отражение в името ЧЕНГЕНЕ ЧЕШМЕ (Циганска чешма). Появата на влашките пастири в този край е оставила имената ВЛАХА (ЮЗ, 20), ВАСКОВУ (Ю, 1), ВАСКОВО ДЕРЕ (Ю, 0,5). Всъщност прегледът на топонимията в бившата Пещерска околия показва, че местните имена от Фотиново заедно с тези от Корова (Драгиново), Дорково и Костандово пазят най-много следи от предните векове.

Топоннмията на с. Фотииово е предимно българска и ако съществуват имена от типа ГЕБЕК КЛИСЕ, АРСЛАН ЧЕШМЕСИ и пр., то те са преведени в по-ново време от българските ЛЪВОВА ЧЕШМА, ТРУДНА ЦЪРКВА. Древната топонимия ще илюстрираме с не много, но достатъчно примери, запазили чисто български езикови елементи през вековете: БИЛЦЕ (Ю, 4 — малко връхче); БОЖЍЛ (3, 3 — ливади); БРАТИЛУВУ (Ю, 6 — гора, ливади); БЪРЦЕ (ЮИ, 0,З — малко бърдо); ГАБЕР (И, 8 — габерова гора); ГАШНЯ (Ю, 8 — приток на Въча); ВАБЕЛ (И, 5 — ниви от стб. ВѪБЕЛЬ ’кладенец’); ВОДОПАДА (И, 5); ГРАМАДА (3, 6 — две заоблени връхчета); ГРАНЍЩЕ (регистър от 1910 г.); ГРЕ́БЕНА (Ю3, 3 — скали) ЕЛА (7[6], 4); КАЦА (СЗ, З — извор в Крегня); КЕРНАТА ЛОЧКА (И, 3 — киви и локви, свързани с баба Кера); КОЗАРА (Ю3, 3 — гора); КРЪСТОВЕТЕ (Ю, 16 — гора, без следи); ЛИВАДИЩА (ЮИ, 5); ЛИПОВО (И, 8 — липови дървета): МАРЍНОВО (И, 7 — ниви); МОГИЛАТА (И, 15 — връх); НАВРИ ДОЛ, ВРИ ДОЛ (И, 6 — дъбова гора); ПАПРАТ ПОЛЯНА (И, 2); ПЕНКОВА МАНДРА (С, 6); ПЕРАЛИЦА (ЮИ, 5 — старо пералище на Кървеник); ПОПОВИЯ ВОРХ (ЮИ, 3); ПОПЧЕЛОВО (СИ, 7 — гора и ниви), ПОРЧОВИЦА (СЗ, З — ливади, от порч ’пръч’); ПОТОК (ЮИ, 6); ПРИСОЕ (И, 6 — южна дъбова гора); ПРЯСЛОПА (3, 3 — нива в гора, седловина); РАВНА (И, 15 — ниви на малкото равно място по хребет); РАДОВО (3, 2 — ливади); РАСПЪТЯ, РАСПОТЕ (Ю, 4 — разклон на пътищата за Шипковица и Сърта); РАСТЕ, ХРАСТЕ (С, З — дъбови храсти); РАТ (И, 7 — бърчина, от рът); РИМСКИ ПЪТ — за Беломорието; СЕЛИЩЕТО (И, 1 — легенда за гръцко село, следи от водопровод); СЛИВА (С,5 — нива, без следи); СТУДЕНИК, СТУДЕНЕЦ (Ю, 4 — връхче със студен извор); СЛЕПИТЕ ЛИВАДИ, СТОЙКИТЕ (ЮЗ, 1); ФОРЦОВСКИТЕ ВОДЕНИЦИ (И, 7 — воденици на съседното изселено село Форцово на Фотенската река); ЧЕРНИЯ ВРЪХ (Ю3, 3 — висок гол връх); ЧЕРНОВО (И, З — тъмно. неосветено от слънцето дере); ШИПКОВИЦА (Ю, 5); ЮРУТСКИ ГРОБЕ (Ю3, 5 — ливади с гробове) и др.

Съобщените дотук данни по недвусмислен начин доказват, че в с. ХОТЕН (ФОТЕН, ФОТИНОВО) никога не са живеели турци. Дори нещо повече: наличието на много бежански колиби в околностите на селището говори, че насилствено помохамеданчените фотенци са закриляли и уважавали своите преследвани братя. Тогава как да се обясни парадоксът: откъде е турският език и неоправданото турско съзнание сред българите от Фотиново.

Оказва се, че възрастните жители на с. Фотиново са грамотни на турски език. Още в средата на XIX в. в селото има училище (мехтеп) с 20 ученика, които са твърде много за 80-те къщи. А в Ракитово чак до 1925 г. е имало за българите мохамедани училище с преподаване единствено на турски език. И този факт не бива да се отминава — докато истинското турско население в равнинните части на България е тънело в невежество, българското население с мохамеданска вяра съзнателно е ограмотявано от мисионерите на османските религиозни институти. Използуван е най-силният коз за моделиране на съзнанието — писмеността, грамотността. По този начин всички жители на с. Фотен са били ограмотени и то не на роден език, а на турски. А където се е появила грамотност на чужд език, то там е притъпявано националното съзнание. Съседно явление в нашата предосвобожденска история са гърчеещите се българи, които Паисиевата история, Възраждането успяха донякъде да върнат на народа ни. И в реда на тия мисли само мимоходом ще спомена, че твърдението за изконния турски произход дори на родовете-кореняци в с. Нова махала е твърде съмнително, но това би могло да бъде предмет на друго изследване.

Такава е историята на с. Фотен, не записана на книга, а според данните на местните имена на самия език, носен от фотенци. А той никога не лъже. Грамотността на чужд език е нанесла силни поражения на националното съзнание не само в с. Фотен.

Но когато даден човек и дадена група хора извървят пътя до изворите на собствената си история, сами могат да разберат истината за себе си.

Информатори: местните жители Асан Молов, 66 г., неграмотен, Паскал Марков Яновски, 81 r., IV кл., земеделец, Вълчан Пейов Владев, 67 г., IV кл., горянин, Васил Ил. Кацарев, 79 г., IV кл., земеделец и бивш кмет, Анус Юсеинов Юруков, грамотен на арабица, горянин, Мюмюн Ферадов Кьоролу, 71 г., горянин, Асан Кязин Шехов, 23 г., средно образование, Ахмед Ахмедов Алишев, основно образование, горянин, Васил Манолов Паскалов, председател на съвета. На всички тях изказвам искрена благодарност.


Автор: Тодор БАЛКАНСКИ

Извор: сп. Родопи, 1977 г., кн. 8, с. 36-38


[1] Пароними наричаме думи, близки по външна форма, близки или различни по значение, като смог (отровна мъгла) и смок (животно,) компания и кампания и др.

[2] Вж. Й. Заимов, Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С, БАН, 1967, стр. 179—180; срв. и днешните лични имена Фоти, Хотин, както и Хоти, Хото, които Ст. Илчев неточно смята, че са вм. Фоти, Фото — вж. Ст. Илчев, Речник на личните и фамилни имена у българите. С., 1969.

[3] Н. Ковачев, Още нещо за местоположението на средновековното селище Хотел, Български език, 1961, кн. 5—6, стр. 516—519.

[4] Означенията за местоположение са: С – север, СИ – североизток, ЮЗ – югозапад и т. н., а цифрите оказват разстоянието от селището в км.

[5] Вж. Т. Балкански, Още едно мнение за името на Батак. в. „100 години Априлска епопея — Батак”, Батак, 1976 и П. Петров, Българските летописни сведения за помохамеданчването на Чепино Родопска сборник, т. 1, С., БАН. 1965, стр. 32— 37.

[6] Така е в оригинала. Бел. ред.