Етикети

, , , , , ,

Село Говедарци се намира в северозападния дял на Рила планина, в котловина, разположена по течението на р. Черни Искър.

Много предания и .легенди, свързани с образуването и историята на селото, са живи в съзнанието на по-възрастните му жители[1].

Вероятно е траките да са открили тази долина и да са се заселили в нея[2]. Наоколо имало хубави пасища, планината изобилствувала с железни и златни руди, а „тракий­ските рудари странствували навсякъде, където имало руди и златен пясък по реките[3].“

          Може би не траките, а римляните са добивали злато и желязо по горното течениe на р. Черни Искър[4]. Южно от с. Говедарци, в местността Вàда и по двата бряга на Искъра около тази местност, личат едва забележими вече галерии от стари мини. По кое време са функционирали те и от какъв произход са, не е установено.

Кога са се заселили славяните и българите в тази долина, няма никакви данни. Всички сведения и документи се отнасят за по-ново време.

На север от селото, по билото на възвишението Тапàнковица в Лакатишка Рила се намира местност, наречена Поляните. Селяните, които имали ниви на топа място, често изравяли керемиди и глинени съдове. Безспорно е, че в тази местност имало някакво селище, съществувало вероятно около XIV или XV в., което възникнало благодарение на рударството, развито в тази долина по това време и престанало да съществува по неизвестни причини[5].

Всички хора в Говедарци знаят, че някога на Поляните имало „калè“ и „цръ̀квище“[6]. Говори се за „юруци-овчаре“, които пасели стадата си наоколо, имали и свое село някъде около т. нар. Юру̀чка рèка. На мястото на юручкото градище хората намирали гърнета, тухли и керемиди[7]. Старото име на Юру̀чка рèка било Маàтарица, така знаят всички в Говедарци, Може би названието Мàтарчица би могло да бъде отъждествено с „виднище Махѝчица“, споменато в турски документ от 1565 г., в който се определят границите на пасище, притежавано от Мусли паша в местността Тапанковица край село Говедарци[8].

На около един километър западно от „Юру̀чка рèка“ между местността Топлѝко и река Лòпушна в гората се забелязват зидове, обхващащи голямо разстояние. Там — по сведение на селяните — имало град, името на който бил Надарица. Наоколо личат купища сгурия — „шлякна“, както я наричат местните жители. Различни предположения са изказвани за времето, през което това селище е създадено[9]. Безспорно е, че то е съществувало в 1528 г. и че населението му се е занимавало с рударство[10].

В Дефтерханата в Цариград се съхранява стар турски документ от XVII в.,[11] в който съществуват интересни данни за историята на с. Говедарци. В документа се споменава, че великият везир Ахмед паша, живял по времето на султан Сюлейман хан I (1519—1566 г.), купил „известни празни места, називаеми още от завоеванието на Бели и Черни Искър, и издействувал да се обложат с данък от 100 аспри. След това с робите, които той купил със собствени пари, основал на тези места селата Българи, Маджари и Сърби, които благодарение на неговите средства станали цветущи, и по­дал молба да му се издаде крепостен акт за казаните села и празните им места.“ Такъв акт му бил издаден и Ахмед паша имал право да събира поземления данък, „да владее като собственост казаните си законни емляци или да ги продаде, или ако пожелае да ги обяви за вакъфски, без някой да има право да се намесва“. По-нататък в горецитирания документ пишело, че той определил на с. Черни Искър, називаемо още Българе-говедаре, сумата 10 330 аспри, на с. Луди Искър, називаемо още и Сърби — 6175 аспри и т. н.

Вероятно, преди Ахмед паша да купи земите около Бели и Черни Искър, там, по-скоро на мястото на днешното село Говедарци, имало някакво малко селище, жи­телите на което били говедари и овчари. Ахмед паша, изглежда, е купил роби — ун­гарци и сърби,[12] с които основал селата Маджаре и Сърби (дн. с. Мала църква), ку­пил е и българите говедари, живеещи наблизо (защото в документа не се говори откъде е купил робите), и за да се различава селото им от това на маджарите и сърбите, го нарекъл с. Българе. Може би пък Ахмед паша не е измислил ново име на селото, а просто е запазил името, което то е носило два-три века преди това. В Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.[13] наред със селата и имотите, дадени на Рилския манастир, се споменава и село „Блъгарино“[14], вероятно идентично със с. Българе-говедаре на Ахмед паша и днешното с. Говедарци, Самоковско. Че това действително е възможно и правдоподобно, се вижда от следното; в Рилската грамота на Иван Шишман се изброяват границите на владенията, подарени на манастира. Там между дру­гото четем, че границата върви по „планина средна от где Рила изтичает, на Злану, та на Лепшор, също и с река Илийна до гдето се съединява с Рила и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен на метох манастир­ски и от десная страна града Стоба, в Рила и низ Рила в Струма и въз Струма до Германщица и въз Германщица до Блъгарино и въз Блъгарино та на Песи прескок и на Агупови клети[15] и на Шаак и на Рибное езеро и на Прекуковица и на Рила пак“. От всяка карта на Рила планина се вижда ясно, че земите, дадени на манастира, образу­ват голям затворен кръг около него с гореизброените граници, а именно: започва се с „планина средная от където изтича Рила“, т. е. Рилската река. Това са местностите, простиращи се на юг от Партизанска поляна, обхващащи Бричебор и връх Баба до Мермера. След това границата върви по Илийна река до вливането й в Рилската река. Оттам на юг се намира Царев връх. На запад от Царев връх, горе-долу на една линия с него е днешното село Стоб (старият град Стоба). След това границата отново е Рила (реката протича през селото). По нея се върви до вливането й в Струма, след което границата тръгва по Германщица[16]. Някъде около Германщица трябва да бъде село Блъгарино. Като се има пред вид, че след него следва Рибното езеро, мястото на Блъгарино се пада някъде на изток от Джерман и Сапарева баня. Рибното езеро пък за­тваря кръга, образуван около манастира, тъй като съвсем близо до него е Мермера.

Ясно е, че като разглеждаме запазените и познати днес наименования на мест­ности, споменати в Рилската грамота на цар Иван Шишман, и като следваме реда, по който са посочени, виждаме, че село Блъгарино спокойно е могло да бъде през 1378 г. на мястото на днешното село Говедарци.

Вероятно името Блъгарино, Българино, Българе постепенно е изчезнало, като се е запазила втората част от името на селото Българе-говедаре[17], което по-късно е станало Говедарци, както срещаме името на селото през 1819 г.[18]

Възниква въпросът, ако с. Блъгарино е с. Българе-говедари, защо около 1519—1566 г., когато е купено от великия везир Ахмед паша, то не е манастирско владение? Отговорът е ясен. По време на царуването на султан Мурад II (1421—1451 г.) имотите на Рилския манастир били разграбени, а в манастира не останал никой.[19] Тогава вероятно и местата около Бели и Черни Искър били присвоени от някой турски голе­мец, който ги продал на известния ни Ахмед паша.[20]

Още едно основание да предположим, че земите около село Говедарци са били притежание на Рилския манастир преди падането на България под османско робство, ни дава и фактът, че в документ от 1750 г. се споменава, че Рилският манастир при­тежавал „една нива в местността Сърбища в Рила планина“[21], т. е (б. м.) около с. Сърби (днешното с. Мала църква до с. Говедарци). Че местността Сърбища е в земли­щето на с. Мала църква, ни подсказва и следното: в описа на имоти, цитиран по-горе, непосредствено след споменаване нивата в местността Сърбища се говори и за „една ливада в местността Добрева дъбрава — с. Доспей“. А имотите на село Доспей, Самоковско, са в непосредствена близост с нивите и ливадите на селата Говедарци, Мала църква и Маджаре.

В списък на имоти, владени от Рилския манастир, с дата 9 юли 1841 г. между другото четем; „. . . 4. една нива и една ливада, лежащи в Лева река; 5. една нива в местността Павлова долчинка“[22]. И двете гореспоменати местности са пак в днешното землище на селата Мала църква и Говедарци. Лева река е най-горното течение на р. Леви Искър над с. Мала църква, а Павлова долчинка или Павлов дол се намира между местността Гюлечица и кладенеца Яничерино в местността Овнарско край село Говедарци.

Щом Рилският манастир е владеел земи около с. Говедарци, ясно е, че притежаваното от него с. Блъгарино може да се намира именно тук, на мястото на с. Българе-говедари и днешното с. Говедарци.

Планината Рила, а съответно и селата, намиращи се в нея, били подарени от султан Баязид II Мустафа паша през 1508 г. В нея се намирали и работели 11 самокова за желязна руда, а всички жители в Рила планина се ползували с правото да не плащат данъци за право на раждане, на умиране и право на произвеждане.[23]

Следователно жителите на селата Маджаре, Сърби и Българе-говедаре по време на османското робство също са били рая със специално предназначение и се занимавали и с рудодобив. Те били задължени да работят ангария на маданите и видните на поробителя до 1845 г. След тази година ангарията била премахната, но селяните били пак икономически зависими и трябвало да работят на маданите.[24]

След Освобождението българи изкупили маданите на р. Искър. Скоро добиването на желязо като съвършено нерентабилно западнало съвсем и било прекратено.[25]

Името на с. Маджаре е запазено в руската генералщабна карта и по времето, когато тя е съставена, то брояло 31 къщи. Село Сърби вече се наричало Мала църква и имало 40 къщи, а с. Говедарци — 103 къщи.[26]

От всичко изнесено по-горе бихме могли да направим следния извод: село Блъгарино, споменато в Рилската грамота на Иван Шишман от XIII в., село Българе-говедаре на Ахмед паша от XVI в. и днешното село Говедарци са едно и също село. Споменатото в много трудове „никому, неизвестно“ село Българино в Софийско е днешното село Говедарци.

Аврор: Лилия РАДЕВА

Извор: сп. Векове, 1972, г. 1 кн. 2, с. 64-68


[1] Самоковското поле било някога езеро. Най-късно се източила водата от долината на Говедарци и понеже почвата била много плодородна, „изникнале чамови гори и буйна трева, само за пасища. Дошле туа некакви ора, май траки биле, направили си тадева села, имали ного конье и овци, па сбирале и злато по реките.“ (Преданието е записано през 1958 г. от Иван Мирчев, 85-год., грамотен, земеделец, жител на с. Го¬ведарци.)

„Горе у „Вада“ ного отдавна сбирале руда — зрънце злато, зрънце железо. Сите — и жени, и мажье — работиле по цал ден. Тия, що сбирале рудата, римляне биле. Саде едно лошо имало, жените им се чудйли дека да остават децата си, па еднаж една ба¬ба им рекла:

— Вържете ги тува у гората у люльки и я че ги люлям сите.

— Епа какво че люляш толку ногу, дор до седемдесе люльки — питале жените.

— Че ги люлям, а вия работете и за менека, оти не видим дасбирам зрънца. — Па бабата връзала на седем места по 10 люльки, секи 10 люльки с по едно въже, дърпала тия седем въжа и люляла сите деца.“ (Записано през 1959 г. от Коста Кленов, 78-год., грамотен, земеделец, жител на с. Говедарци.)

„Цар Костадин у стар вакът имал палат каде наше село. Тамока одил саде летото, оти туа е по-ладно.Имало и негови ора тадева, каде „Вада“ копали злато. Палато на царо бил на Искаро, имало и мосте, та царо минувал и на другиьо брег. Он ного се расождал навам-натам сос царицата — нея я викали Елено и на нойно име кръстили Еленин връх (б. м. —  за селяните от Говедарци връх Мальовица е Еленин връх). Царицата бендисала връо и ного пати сос царо одила тамока.“ (Записано през 1959 г. от Иван М. Кленов, 85-год., неграмотен, земеделец, жител на с. Говедарци.)

[2] Г. Кацаров, Принос към старата история на Тракия и Македония, С., 1910, с. 2 и 10. Авторът изтъква ,че „Херодот и Тукидит не споменават за селища около Витоша и р. Искър, но няма съмнение, че в тази област селища е имало още в най- старо време“. Хр. Семерджиев, Самоков и околността му, С., 1913, с. 262, съобщава за разкопана тракийска могила край с. Доспей. Хр. Марков в „Принос към историята на с. Доспей“ (С., 1936, с. 3) твърди, че около дн. с. Доспей и нагоре по течението на р. Искър (към с. Говедарци) живеели траки от племето сапеи или сапи. Ако въобще тука са живели траки, но те не са били от племето сапеи, тъй като пос¬ледните се заселили край долното течение на р. Места, на границата между древна Тракия и Македония. На запад от най-горното течение на р. Искър и Рила планина живеело тракийското племе агриани. Вж. Г. Кацаров иД. Дечев. Принос към античната география на България, с., 1915, с. 25, Die Welt per Antike, Тахhenatlas van der Dr. A. von Kampen, Gotha, 12 Auflage, С. 10 — с. 12.

[3] Г. Кацаров, Очерк за историята и бита на древна Тракия, БИБ, I, 1928, кн. I, с. 17; Извори за българска история, II, 1958, с. 17, 108, § 8; с. 291, §24.

[4] Б. Г е р о в, Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, С., 1967, с. 63; О. Д е в и с, Най-ранната железорудна индустрия в България, ИАИ. XI, 1937, с. 300.

[5] В. Миков, По долината на Черни Искър, Български турист, кн. II, 1930, с. 32.

[6] За „калèто“ в местността Поляните записах от Иван Мирчев, 85-год., грамотен, земеделец, жител на с. Говедарци, следното предание: Живеел там с дружината си славен войвода. Дошли размирни времена и врагове заобиколили калето, но малката дружина се биела храбро, защото имала достатъчно вода и храна. Откъде идвала водата в това безводно място, това не могли да си обяснят нападателите. Тогава стара жена им казала да хванат муле, да го държат три дни без вода и след това да го заведат при калето. Така и сторили. Мулето изведнъж започнало да рови земята. Като разкопали на мястото, където ровело, открили „кàлени кюнци, па по кюнците нашли кладенец — сега му викаме „Янѝчерино“ (б. м — Л. Р., днес извор и чешма в местността Овнарско на около 6 км югозападно от с. Говедарци). Разбили кюнците, водата спряла и войводата паднал в ръцете на „яничарите, оти тия, що нападале, биле яничери, тия, що се били — българе“. Същото предание с повече подробности е записано в Костенец и е свързано с падането на града под турско робство. (Вж. X р. Семерджиев, Самоков и околността му, С., 1913, с. 266.

[7] В. М и к о в, Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки планини и места, С., 1943, с. 106. Вероятно юруците са дошли в долината на Черни Искър и са се заселили там около XVI век.

[8] В. М и ко в, Два турски документа от XVI и XVII в. из Самоковско. ИИД т. 10, София, 1930, с. 137.

[9] А. Г. Христофоров в „Изчезнал град“ (сп. Турист, 4, 1956, с. 20) твърди, че че селището в м. Надарица е от римски произход, наричало се Теримера и престанало да съществува през XI или XII век.

[10] В. М и к о в, Два Турски документа, с. 137-138. Според автора градежът на стените в Надарица се различава съществено от градежа преди 1393 г., следователно селището е строено след XIV в., а не в римско време и не е престанало да съществува през XI или ХII век.

[11] X р. Семерджиев, Самоков и околността му, с. 112. В. Захариев,Стенописите в старата църква в с. Мала църква, Самоковско, ИИИИ, кн. 7, 1964, с. 147.

[12] Г. К. Георгиев, Железодобивна индустрия в Мървашко, сб. Рударството в Югозападна България и Югоизточна Македония, С., 1953, с. 21. В. М и к о в, Произход и значение на имената, с. 139.

[13] И в. Д у й ч е в, Стара българска книжнина, т. II, С., 1943, с. 179.

[14] Й. Иванов, Св. Иван Рилски и неговият манастир, С., 1917, с. 37; В. М и к о в (Произход и значение на имената, с. 49) пише, че в грамотите на българските царе се изреждат много названия, днес никому неизвестни, като Житомиск,…, Бъл­гарино и др. В Шишмановата грамота някъде из Дупнишко се споменава село Българино, днес неизвестно (с. 100).

[15] В. М и к о в, цит. съч., с. 106. В Шишмановата грамота са споменати „агупови клети (колиби)“. В западните предели на бълг. земи циганите са известни с името агупци, гюпци.

[16] В. М и к о в, цит. съч., с. 185. „Германщица“ вероятно е река Джерман до с. Сапарева баня (древната Германия).

[17] Й. З а и м о в, Заселване на българските славяни на Балканския полуостров, С., 1967, с. 213, обяснява, че „името на село Говедарци, турско Говадар, произхожда от говедари, пастири на говеда“.

Че действително някога жителите на селото са били говедари, съдим и по след¬ните предания: „Дошле у стар вакът одоват Суарево двойца бракя българе. Едениьо го викали Симон, он пасал овци, другиьо бил говедар. Они туа си направиле кошари. Па ного им аресало тадева и Симон изплел седем кащи, живеял тамока с родата си и така основал маала Симоновци, днеска й викаме Доспей маала. Минало време и другиьо брат — говедаро — напраил кащи, ама у горниьо край, каде гората, че тамока била по-убава пашата за говедата му. На тия къщи викали „Говедарци“ . (За¬писано през 1958 г. от Иван М. Кленов, 85-год„ неграмотен, земеделец, жител на с. Говедарци. Преданието И. К. знаел от дядо си.)

„Одават Мечито е Кобйлино брйнище. Тадева пасли коньете си говедаре от наше село, ама ного одавна било това. Ка си пошли наесен за село, забувариле тамока една кобила. Она била ждребна, ождребила ждребето, крила го по смриките да му е жежкоа сигур и с вуците се е била, но го отбранила. Кога се запролетило, говедарете па искарале стоката на чало, па нашли кобилата сос ждребето. Та затова това место се вика „Кобилино бранище“. И днеска нашите говедаре одат летото, та там пасат говеда и овци, че ного убава трева има.“ (Записано през 1958 г. от Георги Попов, 65-годишен, гра¬мотен, земеделец, жител на с. Говедарци.)            .

Животновъдството, говедовъдството по-точно, е било много развито в с. Говедар¬ци. Всички разпитани информатори твърдят, че дедите им отглеждали много голям брой крави, волове и коне и че така било още „у ного стар вакът“ (старо време). През 1896 г. само в с. Доспей махала, което е непосредствено до с. Говедарци, имало над 300 крави. Вж. СГОДА, ф. 432, а. е. 1, протокол № 2 от 17. 1. 1896 г. Вероятно по същото време броят на кравите само в двете села е бил над 700—800.

[18] Й. К  ъ  р  ч  о  в  с  к  и, Различна поучителна наставления, Будинѣ градѣ, 1819, с. 3.

[19] Й. И в а н о в, Св. Иван Рилски и неговият манастир, с. 41— 42; пак там, с.153, е публикуван договор, сключен между Рилския манастир и манастира „Св. Панталеймон“ (Русик) в Света гора с дата 6. VI. 1466 г. В договора се споменава „…ние монасите Давид, Теофан и Иоасаф. . . намерихме светия Рилски манастир запустял от много години, но… го въздигнахме и обновихме“ и т. н.

[20] В. З а х а р и е в, Стенописите в старата църква в село М. църква, с . 147.

[21] Д. И х ч и е в, Турските документи на Рилския манастир, С., 1930, с. 243.

[22] Д. И х ч и е в, цит. съч. , с. 252.

[23] Д. И х ч и е в, цит. съч., с. 219.

[24] X р. С е м е р д ж и е в, Самоков и околността му, с. 201.

[25] А. А н д р е е в, Някогашната железодобивна индустрия у нас, ИНЕМ, I, 1921, кн. 3—4, с. 127.

[26] Генералщабна карта на България, Wien, Kunst und Land кагten Handlung, Агtaria I Со, VII—3. За името на с. Говедарци в последните години се заговори отново. По твърдение на А. Г. Христофоров старото име на селото е Мацакурци,През 1956 г. дори беше издадена от него книга със същото заглавие, отнасяща се за селяните от с. Говедарци. С това твърдение не можем да се съгласим, тъй като голям брой възрастни жители, които разпитахме, въобще не са чували това име. Същото не е споменато в никакъв документ или акт за владеене мери. В руската генералщабна карта, квадрат VII 3 южно от с. Сапарево, непосредствено до с. Гюргево (днес Станкедимитровско) е отбелязано с. Мацакурево, К. И р е ч е к в „Пътувания из България“, С., 1889, с. 615, пише: „Между селата Баня и Сапарево на десния бряг е разположено село с чудно име Мацакурево.“ Следователно с. Мацакурево и с. Говедарци са две отделни села.