Етикети

, , , , ,

В Широколъшко (Солища и Широка лъка) е известно семейното име Герзилов, което буди интерес със странното си звучене. По сведение на Манол Манолов, уредник в Окръжния исторически музей в Смолян, всички Герзѝлови са наследници на преселник от Беломорието на име Герзѝл, който преди няколко века се заселил в с. Солища и основал рода Герзѝлци. Още преди Освобождението (1878 г.) част от тях започват да живеят и в Широка лъка, а след Балканската война се преселват в Девин.

Семейното име Герзилов не е познато в други български области и неговият произход не е занимавал досега езиковедите. Името откриваме единствено в речника на Стефан Илчев за личните и семейните имена у българите, но там то е посочено без ударение, места на разпространение и без обяснение на потеклото му (Ст. Илчев, Речник на личните и фамилни имена у българите, БАН, София, 1969, стр. 131). Лично име Герзил или семейно, образувано от него, няма у нито един съседен или по-далечен народ. От друга страна, то не може да бъде славянско, понеже на славянобългарския език днес не е свойствено съчетанието герз— (би трябвало да бъде примерно гряз-). Това обстоятелство ни насочва да търсим произхода на името Герзил в езика на траките.

В известния труд на акад. Димитър Дечев, в който той е събрал всички стари писмени следи от езика, местните и личните имена на траките, откриваме тракийското лично име Дерзилас, написано с гръцки букви в надпис от остров Тасос (Д. Дечев, Тракийските езикови остатъци (на немски език), Виена, стр. 127). Това име, което славяните ще заемат като Дерзил, представлява умалително-гальовен облик на тракийското божеско име Дерзис (Д. Дечев, пак там; Вл. Георгиев, Тракийските имена на богове (на немски език). Балканско езикознание, кн. XVIII, 1, стр. 30.) На Дерзилас отговарят звуковите варианти Дерзелас, Дерзалас и Дарзалас (Д. Дечев, пое. съч., стр. 119; Вл. Георгиев, пак там). Известен е култът към Дарзалас, „Великият бог на Одесос“, за който научаваме от надпис и изображения върху монети от Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик) и Томи (Кюстенджа), т. е. от Варна и съседния й район (Хр. Данов, Древна Тракия, София, 1968, стр. 96, 420; Г. Михайлов, Траките, София, 1972, стр. 239). Божеското име Дерзис, от което са образувани останалите тракийски имена, произлиза от индоевропейския корен dhers (със звукова промяна -rs в -rz-, характерна за тракийския език) и е еднакво по произход и строеж със старогръцкото лично име Thèrsis (Thèrses), при което на Дерзилас точното съответствие е Thersilos. То е сродно също така със старогръцката дума thèrsos „смелост, мъжество; дързост“, със старобългарския облик ДРЪЗЪ „смел“, новобългарския дързък (Вл. Георгиев, пак там, Вл. Георгиев, Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960, стр. 86—87) и следователно означава „смел, дързък“. То се съдържа също така и като първа част на сложни тракийски лични имена, например в Дерзи-зенус.

Остава да видим как от тракийското лично име Дерзил(ас) се е получил в българския облик Герзил, от който е образувано семейното име Герзилов и който е съществувал като лично име в миналото (вж. например списъка на широколъшките кехаи в сб. Широка лъка — просветно огнище в Родопите, София, 1947, стр. 310). Обяснението е съвсем просто, понеже в широколъшкия говор меките зъбни съгласни дь и ть (а предната гласна е силно смекчена от предходните съгласни) преминават закономерно в гь и кь, т. е. както имаме в местния говор вугьеница вм. воденица, сегьем вм. седем, кокье вм. коте, така и Дерзил задължително ще даде Герзил. И наистина, семейното име Герзилов се изговаря с голяма мекост на началната съгласия и ако искаме по-точно да го означим графически, би трябвало да го напишем Гьерзилов, а не Гирзилов, както се среща понякога. Единствено правилният начин на писане на името, съобразен и с изискванията на българския правопис, е Герзилов.

Изясняването на произхода на семейното име Герзилов, образувано от изчезналото вече лично име Герзил, ни дава възможност да открием и потеклото на географското име Герзовица — десен приток на Елинска река, която пък 2 км западно от Смолян се влива в Черна река. С Герзовица се назовава изобщо местността около реката и особено боровата гора, намираща се на 7 км западно от Смолян. Според д-р Анастас Саламбашев географското име Герзовица вероятно е образувано от изчезнало лично име Гèрзо и топонимична наставка -ица (Ан. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, БАН, София, 1976, стр. 111). Веднага трябва да се каже, че обликът Герзовица се среща само в Смолянско, докато в Широколъшко името звучи Герзьовица и този облик трябва да приемем за по-старинен поради следното съображение. В среднородопския говор, на който се говори в Смолянско, съществува стремеж към затвърдяване на някои първоначално меки съгласни (в случая на зь), който е чужд на широколъшкия говор, срв. зòмам (с широко о) в Смолянско срещу по-точното и по-правилното от гледище на историята на българския език и неговите диалекти зьòмам „вземам“ в Широколъшко. Същото явление имаме в при облиците сòдни (с широко о) и сьòдни „седни“ съответно в Смолянско и Широколъшко. Следователно, по-старинният и етимологично по-правилният облик е Герзьовица, който знаят и употребяват широколъчани. В такъв случай речното и местното име Герзовица произлиза от първоначално Герзьовица, образувано от изчезнало вече мъжко лично име Герзьо (възможно е и от Герзи, но това е по-малко вероятно, понеже в Средна Родопа мъжките, лични имена обикновено завършват, на -о, -ьо и -йо, срв. Тасо, Куртьо, Грудьо, Пейо) със сложна топонимична наставка -ов-ица (не -ица), срв. за строежа на пример местното име Петровица край Устово, получено от Петър. Изчезналото вече мъжко лично име Герзьо е получено от Герзи, което е местен звуков вариант на споменатото по-горе тракийско божеско име Дерзис, употребявано и като лично.

Следователно, географското име Герз(ь)овица и семейното име Герзилов са от един произход, при което първото е образувано от тракийското лично име Дерзис, а второто — от производното му Дерзилас, които са били заети от славяните и съответно променени звуково и морфологически. Впрочем, промяната на дь в гь и на ть в кь би могла да бъде и диалектно тракийско явление, но това засега е само едно предположение и изисква сигурни доказателства…

Обстоятелството, че покрай Герзил в района е съществувало и сродното му лично име Герзьо поставя под съмнение истинността на народното предание, че първият Герзил е преселник от Беломорието. Разбира се, можем да приемем, че освен него е имало и друг преселник на име Герзьо или пък, че Герзил и Герзьо са били употребявани като варианти на едно и също име, но този въпрос може да бъде разрешен успешно само след задълбочени допълнителни проучвания.

В заключение трябва да се подчертае, че семейното име Герзилов и географското име Герз(ь)овица, употребявани в Широколъщко, са сигурна езикова следа от траките, най-старите жители на нашите земи и една от важните съставки на българския народ.


Автор: Мочил ЧАЛЪКОВ

Извор: сп. Родопи, 1977 г., кн. 2., с. 36