Етикети

, , , , , , , ,

Ето какво пише Йордан Заимов за тази отрицателна частица, срещана рядко в топоними. Той счита че по служба тя не се различава от представките-предлози и затова трябва да се разглежда неразделно от тях, тъй като представката посочва точно пространствено отношение на префигираното име към неговото непрефигирано нарицателно или собствено име (напр. За-гора, Под-гора), то частицата не- посочва общо, че името с нея означава обект с противоположни качества спрямо друг обект (напр. в СелИ Небрегово в Прилепско и Брегово, Видинско). Заимов добавя още, че не- се среща рядко в топонимията и случаите с нея трябва да се считат за твърде старинни (Заимов 1967: 23-4).

Един такъв случай е ойконима (име на селище) Неправища.

Записът Неправишта предава име на село в Южна Албания, в околностите на Аргирокастро (Гирокастро). Oтбелязано e на карта, придружаваща труда за топонимията в тази западнобалканска страна, която в голяма степен е свързана чрез езиковия си произход с българско население, обитавало в миналото тези краища (Селишчев 1931: 306). Названието не е изследвано чрез ономастичен анализ от същия автор.

Източник: Уикипедия

Този топоним е сравним с името Правища – днес град в Егейска Македония, център на дем Кушница (Пангео) в Р. Гърция. Името е изследвано от Й. Иванов и от И. Дуриданов, чиито становища взаимно се допълват. В подправената Калиманова грамота от XVI век се среща формата „Правица“, кaто се предполага, че се отнася до Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.[1] Относно етимологията му Йордан Н. Иванов пише, че Правища е патронимично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не[2]. Академик Иван Дуриданов доуточнява етимологията на името от първоначалния патроним на -ишти *Правишти от личното име Прав(о). Дават се и някои успоредици за сравнение в личните имена – ФамИ Правов (Илчев 1969: 405), както и сръб. ЛИ Правоје от Прав + -oje, също Право-љуб, Право-мир (Грковић 1977: 159).[3]

Тогава ще си позволим следната постановка за Неправишта. Ойконимът е образуван от нерегистрирано лично име *Неправ(о). Предвид наличието на лично име Прав(о), показано по-горе – касае се за особено рядко и старинно лично име. Но *Правишти може да бъде без астериск, защото в  писмен регистър от Атонския манастир Ивирон (Грузински) за 1316 г. се среща личното име Πράβιτξας (Божилов 1995: 40). Както показва примера от Калимановата грамота по-горе лично име Правица е съществувало, и то в близка географска област на селището Правища.

Частична успоредица се явява името на село Неправдичи, общ. Соколац, Босна[4]. От него може да се получи изходна форма на лично име < *Неправд(-а, -о) като –ичи служи за назоваване на потомците му (срв.  службата на –ов при Иванов син). Лично име с префикс не- е Нестонг – българин, живял през X-XI в., чието име е засвидетелствано писмено.

Заслужава внимание и сведението, че Управда е славянското име на по-късно известния като император на Източната римска империя Юстиниан, което говори, че подобни лични имена в миналото са съществували. Управда е живял V-VI век.

Относно вътрешната структура на топонима може да се сподели, че географските имена на –ишт (–ища) са били присъщи на българския език преди XV в.


КНИЖНИНА:

Божилов 1995 – Божилов, Иван. Българите във Византийската империя, Сф. 1995.

Грковић 1977 – Грковић, Милица. Речник личних имена код Срба, Београд, 1977.

Заимов 1967 – Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967.

Илчев 1969 – Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите, София, 1969.

Селишчев 1931 – Селишчев, Афанасий. Славянское население в Албании, Сф., 1931. < http://www.promacedonia.org/seli_sna/index.html >


БЕЛЕЖКИ:

[1] Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. / / В: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, с. 188.

< http://macedonia.kroraina.com/lsm/lsm_6.htm < 1.03.2017 >

[2] Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, с. 207.

[3] Дуриданов, Цит. съч.

[4] https://en.wikipedia.org/wiki/Nepravdići < 12.10.2019 >