Етикети

, , , ,

Топонимите могат да бъдат интригуващ източник на познание за мястото, където живеем. Имената не само на селищата, но на реки, местности и възвишения са свързани, както с реалната история, така с предания и легенди. Най-често те пряко отразяват възприятията на хората, живели преди нас – как те са виждали околната природа и релеф, какви вече несъществуващи обитаеми места е имало тогава. Ако имате интерес към краеведчеството, това може да се окаже част от интригуващо ваше собствено разследване за околностите, където живеете. Разбира се, съвсем съвременните имена нямат тази познавателна стойност. Колкото от по-отдавна са названията – по-добре.

Неофициалните, предавани от уста на уста имена на местности, често пъти са свързани с поизбледнял спомен за неща, съществували по турско време или малко след това. Така например, в пограничните райони, където селата често пъти са се премествали, заради болести или набези на турски банди, се срещат местности, които се казват Селището, Старото селище, При кладенчето. Те указват, че там някога е имало село. Име като Кулата показва, че там е имало пътен пост, съгледваческа охранителна кула, а Манастирището, Светилището – че мястото е свързано с някогашен храм. Не рядко околният пейзаж коренно се е променил, но имената пазят спомена какво е било някога. Сечището може да се казва напълно голо място, където е имало гора, Орман – там, където е била гъста дъбрава. Местности с име като Къшлите, Смокините, Кестените или Анкини агъли ясно напомнят какво е имало някога на това място.

И тъй като живеем по места, обитавани от хората от древни времена, названията са от най-различен произход – тракийски, славянски, рядко прабългарски, а като най-късен пласт – турски. Най-често имената са свързани с онова, което са виждали очите на нашите предци. Дълбок дол и Усое се казва селището, ако мястото, където е направено, е именно такова, Припек или Завет, ако това отговаря на местоположението му, Кутловица – старото име на Монтана, а има и такова село в Силистренско, е от котловина. Най-популярното наоколо растение не рядко дава името и на селището – Елхово и Тополовград, Габрово – от името на растящ по тези места габър, Дряново и Шипковци. Имената на други селища са свързани с околната фауна – например Сърница, Говедарци. Не рядко местности носят имената си от местни предания – Игликина поляна, Дяволското гърло или Дяволският вир. Има селища, чиито имена идват от природните им дадености – Вонеща вода, Баните.

Често пъти старите селища са сменяли имената си през вековете и накрая дори се забравя защо и от къде идва названието. Така се раждат много и различни теории за произхода им. Така например за името на Варна съществуват теории, че е от старобългарското „варнъ“, което означава „черен, вран“, според друга е от „вар“, което значи минерален извор – не случайно съществува чешкото Карлови вари. За името на Бургас се предполага, че идва от латинското бургос – кула. Според друго тълкувание е от римски пътен стълб „бург“. Езиковедите са единни, че името на Сливен е от думата „сливам“, но има разногласие дали предците ни са имали предвид, че там се сливат полето и планината, или става сливането на три реки, което все пак е извън града. За старото име на Търново – Търновград най-разпространената теория е, че е от „тръневъ“, „тръновъ“ – трънлив и „градъ“- укрепено място, твърдина. И до днес в основата на името при някои селища е турското им название: Хасково от старото Хаскьой, което означава османско феодално владение; Харманли – от харман; Пазарджик, Кърджали.

През 1934 г стотици български селища сменят турските си имена с български. Някои са превод от турското название, а други са произволно, но красиво избрани. Така на картата се появяват звучните имена на села като Денница, Иглика, Ружица.

Старинните имена на всичко край нас – селища, реки, планини, местности са една разтворена книга, от която може да се чете до безкрай и да се пътува назад във времето. Вярно, че за част от местата има написани краеведчески книги, но далеч не за всяко място. А и защо да не направите своето собствено проучване. Тогава ще установите как може най-близкото и баналното край вас да се окаже интригуващо, запазило много стари истории – къде истински, къде доукрасени .


автор: Светлана ЧАМОВА

извор