Етикети

, , , , , , , ,

Село Ерул се намира на 13 км южно от гр. Трън, в седловината между върховете Росен и Лиляк, в подножието на Големи връх – най-високият в Ерулската планина.

Някои смятат, че името на селото е дошло от названието на немското рударско племе херули, които са дошли да работят тук през ХVIII век в близката мина „Злата”. Други допускат, че може да е наименувано на гръцката богиня Хера (СбТК 1940: 62). К. Иречек изказва мнение, че е румънско име. Съобразно старите записи Херул 1576, Мирул 1576, Еруль 1878 Анна Чолева стига да извода, че става дума за селищно име, производно от лично име Ярул, с преглас на jа > я (йотирано а преминаващо в я) с ударение на първата сричка Ѐрул. За сравнение тя дава топонима Ярулица в Радомирско (Чолева 2002: 125).

Селото се смята за едно от най-старите селища в района. Някога е било в м. Селище. След безчинства на турците се разселва из близката планинска околност и се образуват махалите. В османски извори е регистрирано през 1576 г. (РСт: 407).

Bulgaria_Tran_Municipality_geographic_map_bg.svg

Карта на община Трън, Уикипедия

Праисторическо селище е открито ЮЗ 3 над селото в пещерата Яма (Ямка). Там са намерени керамични фрагменти, а в близост и бронзов меч. Източно от селото в м. Градище имало следи от керамика и зидове от антична крепост, които вече не се виждат на повърхността, а на около 1 км от тях и следи от средновековно селище.

В местността Манастир, на пътя Трън – Душинци, имало средновековен манастир „Св. Троица” (XI–XIV в.), от който е останал само един параклис, възстановен за последен път от 84-годишната Ангелина Стоянова през 2005 г., след като многократно е разрушаван и възстановяван по време на робството и след това. Пред входа му има две вековни дървета (ясен и бук), за които се смята, че са засадени преди повече от 900 години. Има местна легенда, че дърветата са израсли там, където в първите векове на робството турци посекли Бука и Ясен – красива девойка от селото и нейния любим. Според друга легенда при възстановяване на църквата през 1832 г. строителите вградили сянката на местно момиче и дядо Методи – последният монах от някогашния манастир, виждал духа му, облечен в бяло, да излиза нощем от „Престола“ (древен монолитен блок, поставен вляво от входната врата) и да броди из гората.

Поглед към централния дял на Ерул. Снимка: Бисер Янакиев

Легенда има и за името на махала Мучи баба, записана от Иван Ерулски (Ерулски 1992): „Имало преди много години една стара жена – чудно име имала тя – Гордена. Когато била млада, Гордена пристанала на един момък от Ерул. Родила момиченце, но тъй като била сираче, не могла да отгледа свидната си рожба. Момъкът от Ерул се бил вече оженил, когато разбрал, че има дете от Гордена. Говорил с невестата си и я убедил да си вземат детето, казали и на Гордена, а тя горката нямала какво да прави и склонила. Разбрали се, че майката ще може да идва в Ерул по всяко време, за да вижда рожбата си. Гордена била от Бусинци. Това станало, след като ерулчани преместили селото си от Селище.

Пръснали се родовете из балкана… Търсили укритие от турците. Къщи били построени и на преслопа под Лиляк. Именно през този преслоп бил най-прекият път от Бусинци за Ерул.

Често идвала Гордена в селото. Хората я разбирали и не я корели. Само веднъж в манастира по време на събор един от калугерите й казал вече никога да не се хваща с мъж и да не се омъжва – това щяло да й бъде наказанието. Гордена втори път не пристанала на мъж. Годините минавали. Гордена стареела, детето й растяло. Но ето, че краката й вече не я носели. Един ден й обадили, че нейното момиче (а то било вече пораснало и било толкова красиво, че от околните села много често идвали да я искат за жена) ще се жени.

Тръгнала Гордена от Бусинци за Ерул. Когато се изкачила на преслопа при Лиляк, била така уморена, че решила да си почине, полегнала върху тревата и заспала. А сватбарите я чакали, чакали… Решили да тръгват към манастира – там трябвало младите да се венчаят. Пътят им минавал през преслопа – имало музика, гълчава, но Гордена така и не чула. Когато се събудила, вече преваляло пладне. Решила да не става за смях и се върнала, проклинайки съдбата си.

Минали години… Гордена била вече твърде стара, а някогашната й дъщеря била вече и тя на години. Една нощ старата жена сънувала, че трябва да иде в Ерул и да види своите внуци, а те били три момчета и две дъщери. И тръгнала – станала твърде рано, защото до Лиляк имало доста път, пък и този върляк така я уморявал. Успяла някъде към ручък да се изкачи на преслопа, но така била изморена, че щом стъпила на равното, паднала. От построените тука къщи я видели и решили да й помогнат.

Този върляк ще измучи всяка баба – им казала баба Гордена, а хората веднага подхванали речта й.

Мучѝ баба, мучѝ баба…

От Ерул пристигнали дъщеря й и внуците. Пристигнали и други хора. Направили веселба точна под Лиляк. Този преслоп и тази махала днес се наричат „Мучѝ баба“.

Червените почви между селата Душанци и Ерул. Снимка: offroad-bulgaria.com

Стари родове: Антови; Гергинови, Гюрови, Дънкови, Йосифови, Миланови, Николаеви, Никови, Падинки, Чилови, Шишкови.

Махали: Бунѝчовъц, Глогòвишка маала (Мина Злата, Глогòвишка Поклапàч), Гу̀шовъц, Гъргорѝца, Ковашки падѝни, Лòква, Мучѝ баба.

Местни имена (топоними) в Ерул: Айду̀чко клàденче, Айду̀шки клàденци, Андрèйн кладенец, Байнѝчавец, Бàлин камик / Бàлин камък, Бàнище, Бàра, Бàре, Бачѝйще / Бачище, Беглѝг, Безòвица, Бèли кàмък, Бѝевище? / Бѝлевище / Билèвище / Биловище?, Бòръе, Бу̀ичавъц, Буйначавъц, Буничарец/ Бунѝчовец/ Бунѝчовъц, Бу̀чинска рекà, Бъзòвица, Веселѝнов ридàр, Вѝнов град, Вѝрове, Висòка гора, Влàвица/ Влаòвица, Вòйновъц, Вòчник/ Вòчняк, Врелò, Върбà, Въ̀рла нѝва, Въ̀рпела, Въртàнка, Гàбер, Гàбрак, Гàбриче, Гàбриче-градѝна, Гàрван, Гàрина, Главѝница, Главшин вир, Глогòвишка маалà, Глогòвишка Поклапàч, Глогòвъчко, Глубиняк, Голаш, Голегу̀пац, Големà нѝва-Въ̀пнела, Голèми връх, Големи Гàрван, Големи Голубѝняк, Голила, Голобиняк /Глубиняк, Гòрен Попòв клàденец, Гòрен ридàр, Гòрна лàзина, Гòрна река, Гòрна Тършèвина, Гòрни дел, Гòрни Рòсен, Гòрно Росу̀ле/ Гòрно Росу̀лъе, Гòрнов дол, Горнòвър, Гòшавъц, Грàвище, Градѝнище, Градѝшки дол, Градище, Грубàница, Гръгорѝца, Гръ̀дни дел, Гу̀внище, Гу̀шавец / Гу̀шовъц, Гъгу̀лица, Гъ̀рбаница, Гъ̀ргалица/ Гъргулѝца, Деекорда, Дел, Джогàница, Джòрджевец/ Джòрджовец/ Джòрджовъц, Джу̀рино плàднище, Дòлна лòква, Дòлна падѝна, Дòлни Бàлин кàмък, Долно Росу̀ле/ Долно Росу̀лъе, Дòлно Стàнци, Дрèзга, Дреновица, Друм, Ду̀дино баръе, Ду̀дино борьè, Ду̀ревица, Дъ̀нковото, Дъ̀рма, Дъ̀рма-Мàрковото, Дъ̀рма-Мѝрчино, Ѐрулската планина, Жèравец, *Жоржòвъц, Жу̀рино плàднище, За Сивàк / За сѝвяк, Зад въ̀ршина, Зад кошàре, Зàедница, Здрàвченица, Ивàнов ридàр, Ивàнове орнъѝце, Игрищèто, Илѝйна падѝна, Йовàнов ридàр, Йовàнова орнйца Йòвчине ливаде, Кадѝина бу̀ка, Кàкъи ридàр, Каменѝтица, Кàмик, Киселѝца, Киселѝчки ридàр, Китèнова кру̀ша, Китàнова рекà, Клагè, Клън, Клъ̀нище, Кòвача падина-Тигàн, Ковàчки падѝни/Ковàшки падѝни, Кòжина ливàда, Кòжинска рекà, Кòжински рид, Кòлин кàмък, Конопнѝще, Конопнѝще-вòчник, Коня̀рник, Кòпран, Краище, Крѝва орнѝца, Крѝва падѝна, Кру̀ша, Кру̀ше-Гу̀шовец, Кру̀шище, Крушчè, Ку̀ка, Лàзина, Лескòво присòе, Лечевине/Лечèвинъе, Лещàк, Ливàде, Лѝлин дол, Лѝляк, Лѝляк-връх, Лиля̀чка чу̀ка, Липàк, Лòква, Лòквица, Лòквища, Лòквище, Лу̀да киселѝца, Лудино барие, Лънѝще, Лю̀бѝчин дол, Манастѝр / Манастѝр „Св. Троице”, Марѝнкова маала, Марѝнкова падѝна, Марѝнкова поя̀та, Меча дупка, Мѝлин дел, Мѝлковец, Мина „Злата”, Мирò, Млàдо сèлище, Мучѝ бàба, На клàденец, Над брàнище, Над воденѝца, Над Жоржòвъц, Над прѝсаде, Над пътя за манастѝр, Над топѝле, Над хамбàр, Нѝва при градѝна, Нѝва при кладенец, Овсѝще, О̀греня-манастѝр, Огризово òрище, О̀рлош, Орнѝце, Осòина, О̀стри камък, О̀стри камък над пъто, Падѝна-Гарвàн, Падѝна-грѝвище, Падѝна-сèлище, Падина-я̀ма, Пèйчина нѝва, Плàднище, Плàнина, Плòча, Плу̀жин, Побѝен камък/ Побѝт кàмък, Под топѝла, Под Тършèвина, Поклапàч, Помòчана ливàда, Помòчка, Помòчка-падѝна, Попòви клàденци, Пресàдница/ Пресàдници, Прèсека, Прèслоп, При градѝна, При кѝселица, При кошàре, Прѝсад, *Прѝсаде, Просеке / Прòсекъе, Пънище, *Пътя за манастѝр, Равнѝщето, Раду̀лица, Разкръ̀с, Рид, Рид-Никòлчино, Рид-сèлище, Ридàр-до пъ̀тя, Ридар-селище, Рòсен, Росен-връх, Росуле, Ру̀дино барье, Светà водà / Светенà водà, Светѝ Илѝя, Свинàрник, Свиня̀рец, Свлàчище, Седлàр, Секѝрни преслап, Секѝрска падѝна, Секѝрски преслоп, Секѝрско присòе,         Селѝмов мост, Селище, Селище-Вòчник, Сèлище-òгреня, Сѝвляк/ Сивряк, Сѝвяк-падѝната, Смирѝка/ Смрѝка, Смърдан, Смърдàн-градѝните, Сòвище, Сòрна падѝна, Средорѝдина/ Средоринина, Стàнци, Стàнчев кàмик, Стефанова нѝва, Стòйчина падѝна, Стòйчов камик, Стоянов валог, Стрàмошница, Сту̀блица, Стъ̀рчи крак, Су̀хи извор, Татарин гроб/ Татàрски грòбища, Теглѝ жѝле, Тèжка рекà, Тèжки дел, Тодòров дол, Тòминото, Топила, Трещàк, Трещена круша, Три клàденци, Тършевина, Хайду̀шки кладенец, *(Х)амбàр, Цвèйна падѝна, Цѝганско пàдалище, Чàпляк, Чукàр-Глог, Шàрена горà, Шèрби рид, Шѝкарно нивчè, Шилковец, Шипъ̀к, Ширòкото, Шопчè, Шубàница, Шу̀мняк, Шуние, Щубаница, Я̀ворища, Я̀ма, Яма-падина, Яма-пещера, Я̀мие, Я̀мки, Я̀нина ливада, Я̀ница, Я̀сен (Цветкова 2016: 53-6).

ЗА ДВЕ ДРУГИ СЕЛА В ТРЪНСКО:

СЕЛО ЗАБЕЛ – ПРОЧЕТИ ТУК.

СЕЛО СТРЕЗИМИРОВЦИ – ВИЖ ТУК.

Ерулъ на карта от 1878 г.


ИЗТОЧНИЦИ:

Ерулски 1992 – Ерулски, Иван. Ерул – мит и история, Перник, 1992[1].

РСт – Стойков, Руси. Наименования на български селиа в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. / / В: Известия за 1959 г., т. 1 (VII), Сф., 1961.

СбТК 1940 – Сборник Трънски край. Принос към изучаване на западните български краища, Сф., 1940.

Цветкова 2016- Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016.

Чолева 2002Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена от югозападна България, Сф., 2002.


БЕЛЕЖКИ:

[1] https://alba-books.com/Ерул-Мит-и-история-[Иван-Ерулски]-Ерулски-Иван <18.10.2019 >