Етикети

, , , , ,

Село Ситово, Пловдивско, близо 50 години вече привлича вниманието на наши и чужди учени с обстоятелството, че северно на около 3 км от него върху скали е издълбан надпис с неразчетенн до днес странни знаци. Този надпис, наречен Ситовски по името на селото, е открит за науката и обнародван за пръв път от д-р Александър Пеев, който предполага, че е останал от траките (вж. Ал. Пеев, Новооткрит надпис в Родопите, Известия на Българския археологически институт, т. V, София, 1929, стр. 363—365). Неотдавна известният наш траколог Иван Венедиков твърде аргументирано също изказа предположение, че Ситовският надпис е дело на най-старите жители на нашите земи — траките (вж. Ив. Венедиков, Надписът от Ситово, сп. „Родопи“, год. XII, кн. 2, 1977 г., стр. 34). Скалите с надписа се намират недалече от известната в околността височина Щут град, където според Н. Терзиев също имало надписи и разни знаци (вж. Н. Терзиев, Към историята на с. Ситово, сп. „Родопски преглед“, год. IV, кн. 4, София, 1933, стр. 122.) Вижда се, че изясняването произхода на селищното име Ситово има важно научно значение, понеже то би могло да допринесе за определянето народностната принадлежност на първите жители на тоя ? и, а оттам в немалка степен и на създателите на Ситовския надпис, който според всички изследвани датира от древността.

В последно време полк. Ангел Вълчев в своето изследване на миналото на село Лилково засегна подробно и въпроса за имената на съседните села, като използва и нов, неизвестен досега изворов материал. Според него селищното име Ситово е образувано от Сит или близко звучащ облик, който представлява личното име на основателя на селото, с наставката –ово. Авторът смята, че несъществуващото днес лично име Сит, най-вероятно тракийско по произход, се е употребявало в миналото, като подкрепя това свое твърдение с пример от устава на Пантократорския манастир от 1134 г., където се споменава това име (вж. А. Вълчев, Лилково, сп. „Родопи“, год. IX, кн. 5, 1974 г., стр. 15—17).

Д-р Ал. Пеев с пълно право не приема записаните от самия него местни простонародни обяснения, според които Ситово се наричало така, тъй като населението му било сито, т. е. нахранено (вж. А. Вълчев, пос. съч., стр. 16). Не е по-точно и тълкуването на Васил Миков, който извежда името на селото от гръцката дума сѝтос — „жито, пшеница“ (вж. В. Миков, Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 228).

Единствено убедително и приемливо е обяснението на А. Вълчев. Наистина може да приемем, че в миналото е съществувало името Сит, което определено е тракийско по потекло. У траките е засвидетелствано мъжкото лично име Ситас с варианти Ситес и Сита (вж. Д. Дечев, Тракийските езикови остатъци (на немски език), Виена, 1957, стр. 452), което след заемането му в български ще звучи Сит. Днес това име е запазено в получените от него семейни имена Сѝтев и Сѝтов, които се срещат в с. Дълбоки, Старозагорско, в Стара Загора и Казанлък (вж. Ст. Илчев, Речник на личните и фамилни имена у българите, БАН, София, 1969, стр. 452). Стефан Илчев се е подвел по народното тълкуване и ги е обяснил от прякор Сѝтия, т. е. нахранения. Споменатото тракийско лично име Ситас се е срещало и в разширен облик, който също е бил зает в български и който е засвидетелстван като Ситар през средата на XVl век в турски документ и в семейното име Сѝтаров, което съществува до ден днешен в Златоград (вж. Потекло на личното име Ситар в Златоград, в. Родопски устрем, Смолян, бр. 73, 1976 г.).

А. Вълчев в споменатата вече работа посочва, че местното и околното население нарича селото Цитово, като най-рано засега този облик е засвидетелствуван в турски документ от 1792 г. Както вече беше изтъкнато (вж. Тракийският произход на думата зерма в с. Яворово, Асеновградско, сп. „Родопи“, год. XII, кн. 7, София, 1977, стр.35), изговорът ц вместо първоначалното с е звуково явление, характерно за някои диалекти на тракийския език, което също говори в полза на предлаганото обяснение. Сегашният официален облик Ситово най-рано е отбелязан в турски документ от 1810 г., но е сигурно, че той винаги е съществувал успоредно с варианта Цитово, щом се е запазил до днес. Най-ранното споменаване на селото е в турски документ от 1753 г., преводът на който е поместен от А. Вълчев в посочената по-горе статия. В него то е записано като Четово, което представлява турският изговор на Цитово. Както е известно, в турския език липсва звук ц и в чужди имена той е бил заменян с най-близкия му ч. Така например, в турски документи редовно се срещат Белащиче вм. Белащица, Орешич вм. Орешец. Челапиче вм. Цалапица и мн. под. Що се отнася обаче до написването с е вм. с и, т. е. Четово вм. Читово (ако правилно е разчетено името), то може да отразява и изговор Цетово вм. Цитово, подобно на Лелково покрай Лилково. Това явление (преходът на и в е под ударение) се наблюдава в района и в други случаи и може сполучливо да бъде обяснено като влияние на народния латински език върху тракийския в миналото, но подробното разглеждане на тоя въпрос ще остане за друга бележка.

И така, селищното име Ситово (Цитово) е образувано от заетото в българския именослов от тракийския език мъжко лично име Сит (Цит) с помощта на топонимичната наставка -ово, срв. за строежа Петково. Лилково, Димово и мн. др., образувани съответно от Петко, Лилко и Димо със същата наставка. Предположението на Ангел Вълчев, че Ситово води името си от основателя на селото, е най-вероятното, но езиковедският разбор на произхода на селищното име не дава еднозначен отговор на поставения въпрос. Първоначално тава би могло да бъде и име на местност, на която след време да е основано селището. Бъдещите археологически проучвания и евентуалното откриване на нови документи биха помогнали да се установи по-точно времето, когато е възникнало днешното село.

По-важното е, че имаме основание да твърдим, че в землището на Ситово от старо време живее българско население (не случайно край селото се намират развалините на средновековното градище Щут град, вероятно на мястото на предишна тракийска крепост), което в миналото е носело лични имена и от тракийски произход, каквото е разгледаното мъжко име Сит (Цит). От този извод следва, че заселилите се славяни са заварили местно тракийско население, което се е претопило между тях. Всичко това свидетелствува, че най-старите обитатели на землището на Ситово са били траките и в голяма степен подкрепя мнението за тракийския произход на Ситовския надпис.


Автор: Момчил ЧАЛЪКОВ

Извор: сп. Родопи, 1977, кн. 10, с. 35.