Етикети

, , , , ,

Имената на географските обекти – планини, реки, езера – заемат важен дял в живота на едно населено място или един народ. Бидейки елемнт на народното творчество топонимите, както още се наричат, притежават способността да запечатват и съхраняват във времето отминали събития, собственически отношения, особености на релефа, на животинския и растителен свят. Топонимията – паметта на вековете е гранична научна дисциплина между езикознание, география, история. Тя се явява езиков резерват за остарели думи или такива с изгубено или отдавна забравено значение, а друг път, бидейки свързана с хората показва сведения за отделни лица и родове. Често пъти в географските имена се съхраняват лични собствени имена на лица, обитавали дадена местност, собственици на имот или свързани чрез някакво събитие с нея.

Един такъв топоним е Богатица (Bogatica) – наименование на планински рид или височина, отразено на средномащабна карта, съставена от австрийски картографи за нуждите на Генералния щаб на Австро-Унгария през 1885 г. Намира се в днешната област Епир, на територията на Гърция.

Оронимът (название на релефен обект) представлява интерес, защото подобно название не ни е познато с наставка –ица. Освен това местните имена от територията на днешна Гърция са изследвани по-рано от Макс Фасмер – руски славист от немски произход, но точно това не е отразено в монографияta му.

Топонимът Богатица на австрийска карта, 1885 г. (mapire.eu)

Срещат се и успоредици в редица географски имена: Богатово – село в Севлиевско. През 1638-9 г. упоменато в архивите под Богатова e с 22 домакинства (ханета). Срещат се следните успоредици: Богатино – село в Ардинско; Богатска махала – част от село Нановица, Момчилградско; Богатица – в землището на село Уши, Треклянско; Богатево – местност в землището на село Богутево, Чепеларско.

За историята на езика и въобще за популярната история е слабопознатия факт, че думата богат в миналото е носела съвсем друг смисъл, видно от „архитектурата“ й (строежа). Богат се е считал духовен човек, който е в общение със своя Създател, оттам бог и наставка –ат, подобно на космат, окат ‘който вижда добре‘, ръкат ‘сръчен‘. Днес за богат се счита човек със значителни материални ресурси, което откровено противоречи на първичния смисъл, вложен в думата.

По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие (Мат. 19:24).