Личното име Симан от Трапезица

Етикети

велико търново, епиграфски паметник, лични имена (антропоними), лично име, надпис, пръстен, разкопки, трапезица

Писмените паметници, дошли до нас от далечното минало не чрез преписи, а направо, непосредствено, са предмет на специална наука, наречена епиграфика, според гръцката дума за надпис епиграфе. От самото название се вижда, че се отнася за текст, написан на твърд или мек материал, като камък, метал, предмети от печена глина (тухли, съдове и др.), а също дърво, восъчни плочки, папирус, пергамент и пр., т. е. върху всякакъв вид материя, годна за писане в далечните времена. Епиграфиката обаче в тесен смисъл на думата се занимава предимно е написаното на твърд материал, като камък и пр.[1]

Български етноними в Епир

Етикети

албания, българи, географски имена, гърция, език, епир, етноним, топоним

В миналото, а и днес в Гърция се отрича каквото и да е присъствие на българи или въобще участие на българи в историческите съдбини на появилата се едва през 1832 г. държавица Гърция. С албанците и власите гръцката историография няма такива комплекси – даже замества и извърта сведения, за да ги представи за православни гръкоезични. Нищо ново – голяма част от елинската култура е присвоена и нагло усурпирана от днешните гърци.

Наскоро по време на гръмки протести относно новото име на т.нар. Бивша Югославска република Македония – днес Северна Македония, жители на Атина са излезли със знамена и плакати „Македония е Гърция“[1]. Историческата действителност всъщност е доста по-различна. Можем да обявим друго „Гърция е българска“!

Поморавска ономастика. Осветяване значението на името Несвърта

Етикети

бесна кобила, българия, враня, географски имена, лесковац, несвърта, разлог, селищно име, сърбия, топоними

Статията се фокусира върху изясняване значението на селищните имена Несвърта, срещани днес на повърхнините на две Балкански държави – България и Сърбия, както и на ограничен брой местни имена от същата основа.

Изначалното значение на непрозрачния ойконим (селищно име) ни занимава от около 2 години. За разкриването на неговата етимология бе проучено значително количество труднодостъпна книжнина, издадена в бивша Югославия през миналия век. Благодарение на новите технологии за заснимане и сканиране вече е възможно ползването на недостъпни преди източници. Те ни позволиха да изучим историята на селищата Несвърта – едното във Вранско, а другото в Лесковецко. Събраният материал е оформен в удобен за всякакви електронни устройства формат. Съседното на село Несвърта, Вранско – Крива Фея е разгледано накратко тук.

Името на село Бродилово в Странджа

Етикети

бродилово, географско име, ойконим, планина, селищно име, село, странджа, топоним

Бродилово, Берадиу, Бродиво, Пордикос. Селото е разположено на левия бряг на река Велека, при брод, който е дал името му, и на 20 км южно от Царево. В района на Бродилово са описани три крепости. Първата е разположена южно от селото. Тя е на връх, който доминира околността и се нарича Калето. Втората крепост е в местността Пефтич на 1 км западно от Бродилово.

Фармакида ли е Фармакида край град Приморско?

Етикети

античнa, крепост, планина, приморско, развалини, странджа, топоним, фармакида

Това е разказ за имена от няколко близки и далечни земи в няколко близки и далечни времена. Земите, от които започва това пътуване, са български, таящи в своите дипли тайнственост и мистичност, носени още от древните времена. Това е загадъчната Странджа планина. Загадъчността сякаш пропива всичко в тези разлати хълмогория на границата с просторното и бурно Черно море – от старите друми, лъкатушещи през горите и малките параклисчета, прикътани под зелени корони, до старинните имена на местности. Ако днес тези имена обозначават географското пространство, то причините за произхода на немалко от тях се коренят много назад във времето.

Книга: Честотно-тълковен речник на личните имена у българите

Етикети

лични имена (антропоними), речник, тълковен

„Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ е резултат на многогодишна събирателна и изследователска дейност на личните имена в страната ни за периода 1901 – 1970 г.
За основа на речника са послужили събраните по регистрите за раждане 20 000 имена на родените през посочения период 2 719 839 деца в бившите 99 околийски града. Посочената относителна честотност на имената, макар и не абсолютна, има приблизителна достоверност и дава възможност на читателя да се ориентира в състоянието на съвременната ни личноименна система.

Архиви говорят за старите български следи във Виена и Болоня

Етикети

австрия, болоня, българи, българия, виена, географско име, италия, микротопоним

Виенска гора или Българска гора около град Виена по времето на Карл Велики и българин ли е сред основателите на Болонския университет

1. Виенска гора или Българска гора по времето на войната на Карл Велики срещу аварите

Информацията, че някога в днешната Виенска гора около австрийската столица град Виена¹ е имало българи и че тя тогава се е казвала Българска гора, ни дава т.нар. Саксонска световна хроника,² която е първата немска универсална хроника, създадена вероятно през 1229 г.³ Всичко това научаваме от новата книга на Хайнрих Кунстман (Heinrich Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn, 2019).

Флората в топонимите. Името на хижа Мазалат

Етикети

голям кадемлия, език, етимология, значение, мазалат, пиргос, планина, произход, стара планина, топоним, триглав, флора, хижа, цвете

Ако сте попадали на името Мазалат в някоя кръстословица, вероятно сте го запомнили поради особеното му звучене. А може и да сте посещавали хижа Мазалат, която се намира в Централна Стара планина – кътче от главното било на планината. В близост е резервата Пеещи скали – при бурно време въздушните маси „свирят“ обтичайки скалите. Но всъщност тук се вълнуваме от значението на името Мазалат.

Стойняговска турница – из топонимията на Варненско (6)

Етикети

варненско, голица, етимология, значение, местно име, местност, произход, стойняговска турница, топоним

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живели и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

За село Голешово

Етикети

голешово, денали, история, планина, сандански, село, славянка

Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш”. Голешово отстои на 46 километра от град Сандански, на 21 километра от село Катунци и на 14 километра от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектурата.

Село Горни Юруци, Крумовградско – минало и настояще

Етикети

горни юруци, история, крумовград, родопа планина, родопи, село

Горни  Юруци е най–югоизточно разположеното село в община Крумовград. Отстои на 50 км от общинския център и е почти на самата граница с Гърция. Къщите му са накацали на склон, в подножието на граничния връх Коджаеле, 1268 м надморска височина, който е първенецът в тоя дял на Източните Родопи. По данни от 70-те години на ХХ в., селото е било съставно и е включвало „с. Долно Юруци с 4-5 къщи и с. Горно Юруци с махали: Горна, Долна и Бурмовска” (Примовски 1973: 252). Край него минава р. Юрюклерска, която се влива по-надолу в Бяла река. А Бяла река се втича в Луда река, която пресича Димотишко по пътя си на изток, към р. Марица. Селото е типично балканско. В ниската част на планината вирее предимно дъб, а в по-високата – бук. Срещат се също габер, леска и осен. Преди Балканската война (1912-1913 г.) предишните му жители турци обработвали бука и го продавали в Одрин и околията (Примовски 1973: 252).