Етикети

, , , , , , , ,

Имената на местностите – планини, реки, езера – заемат важен дял в живота на едно населено място или един народ. Бидейки съществен елемент от народното творчество топонимите, както още се наричат, притежават способността да запечатват и съхраняват във времето отминали събития, собственически отношения, особености на релефа, на животинския и растителен свят. Топонимията – паметта на вековете е гранична научна дисциплина между история, география, езикознание. Тя се явява езиков резерват за остарели думи или такива с изгубено или отдавна забравено значение, а друг път, бидейки свързана с хората показва сведения за отделни лица и родове. Често пъти в географските имена се съхраняват лични собствени имена на лица, обитавали дадена местност, собственици на имот или свързани чрез някакво събитие с нея.

Откъслек от топографска карта на ГЩ на СССР с извора Сиротица (maps.vlasenko.net)

Едно такова географско наименование е Сиротица – име на високопланински извор, днес по политически причини на територията на Албания. За историците е добре известно, че в миналото българския етнос е обитавал тези неприветливи краища на Балканския полуостров, а днес казваме, че българско езиково землище се простира над половината Балкански полуостров. Дори е парадоксално, че в съседна на България страни се срещат или са се срещали много повече топоними от български езиков произход отколкото на новоизлюпените балкански държави. Най-очебиен пример е Румъния (до 19-и век – Влако), където лексиката в езика им е над 60% българска, а за топонимията няма точни данни, но е значителен дял. Положението в Албания е подобно, без да разполагаме с точни цифри.

Топонимът Сиротица е отразен на генерал-щабна топографска карта на Съветския съюз (мащаб 1:100 000). Отбелязан е като извор с дебит – 800 литра на час, разположен във високопланинска местност с кота 1281,2 (отразена като вр. Мелаза).

За историята на езика, и в частност за антропонимията, наименованието е занимателно поради факта, че то е съхранило във вековете едно непознато от други източници лично име. Чрез реконструкция от наличния топоним се получава мъжкото име Сирота, което по образуване (строеж) е сродно с Барота от XI век, Босотa XI, Верота (Снегаров 1924: 250), Гневота XIV, Доброта XIV и редица други с обща наставка (суфикс) –ота.

Смисълът, вложен в името само можем да предполагаме – дали е дадено на осиротяло дете, или на такова без братя и сестри днес не знаем. Смислово съответни са топонимите Сираково – село в Северна България и Сираковци – заселка в Кърджалийско. Правдивостта на въстановката се потвърждава още веднъж чрез фамилното име Сиротов, регистрирано в средата на 20-и век.


КНИЖНИНА:

Снегаров 1924 – Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, Сф, 1924. < http://www.promacedonia.org/is/index.html >