Етикети

, , , , , , , ,

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живели и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава.

Имената на местностите никак не са случайни. Те са избирани по конкретен повод, по конкретна причина и без дори да подозираме съдържат в себе си интересна, но закодирана информация. Те маркират събития, случки, преживелици от дълбока древност, граничат дори с мистериозното.

Стойняговска турница е местност в землищните граници на село Голица, днес предимно гора с няколко по-големи поляни. През местността протича река Мурджова. В околностите е още географското име Турницата (Дебелец). В литературата антропоним Стойняг липсва, но е отбелязано Стойнек, като старинно и умалително от Стойно (Заимов 1994, 208). През XV-и век е съществувало името от същия словообразувателен тип Войнèг/Войняг (Заимов 1994, 55), което е запазено в селищното име Войняговци (днес кв. на столицата). Колебанието СтойнЯг/СтойЕг се дължи на якавия запис на името в ТК05, но безспорно отразява диалектното произношение в Източна България. Името е образувано по родово име Стойнягови, днес изчезнало. Допускаме турница да е редукция от торница ‘място, наторявано от добитък; пасище‘ или друго земеписно значение в говора. Податки за съждение в тази носока ни дават местните имена Торица и Торницата (Голица), Халахурските турници (Козичино) и Турниците (Кошарица) – преди 300 дка гора, коренена за ниви през 1926 г. за оземляване на бежанци (Райчевски 2007, 64, 472, 482). В по-далечното землище на село Порой са успоредните Дядовата Тянкова турница, при Доброван е Турнаша, Турничката в землището на изселеното село Лесково (Райчевски 2007, 132, 472). Еркечкият говор обхваща и селата Голица и Гроздьово на север, откъдето е почерпено нашето име. За говорите в Източна България е характерна редукцията (стестяване) на о>у.

Откъслек от топокарта 1: 5000 (kade.si)


КНИЖНИНА:

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.

Райчевски 2007 – Райчевски, Стоян. Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними, София, 2007.