Етикети

, , , , , , ,

Бродилово, Берадиу, Бродиво, Пордикос. Селото е разположено на левия бряг на река Велека, при брод, който е дал името му, и на 20 км южно от Царево. В района на Бродилово са описани три крепости. Първата е разположена южно от селото. Тя е на връх, който доминира околността и се нарича Калето. Втората крепост е в местността Пефтич на 1 км западно от Бродилово. Стената е от ломен камък без хоросан. Укрепление има и в местността Плаката. То е било обградено с ров. Югоизточно от селото се откриват следи от стара църква, дала името на местността Палеокльос. Тук зидът е каменен с бял хоросан. Около Бродилово има три могилни некропола и следи от металургична дейност. Най-ранното споменаване на селото е в документа за търговията със сол от 1498 г. Изброяват се 32 домакинства. Открива се и в регистри на кааза (окръг) Анхиало от XVII в. В картата на Хайнрих Киперт от края на миналия век е нанесено с името Бродиво. До 12 юли 1914 г. селото е населявано от гърци-нестинари. В къщата на нестинарския старей Георги Глигор имало нарочен нестинарски параклис. След войните Бродилово е заселено с български бежанци от Източна Тракия. В 1926 г. Бродилово имало 221 къщи и 1110 жители, от които 720 бежанци от Източна Тракия. Сега има 488 жители.[1]

Бродилово на руска триверстова карта, 1878 г. (kade.si)

Селищното име Бродилово произлиза от засвидетелствано чрез този ойконим лично име Бродил, по строеж от Брòд(о)-ил, като Брòдо е умалително-гальовен образ от сложни имена като Бродимир, Бродислав със значение ‘да е славен, да броди, да ходи много, да бъде пъргав, подвижен‘ (Заимов 1994: 37). В Сърбия – Бродарово, находящо се в югозападната община Сеница. В тоя случай обаче се мисли за бродар – деятелно име за лодкар.

Името не може да изведе от брод ‘плитко място за преминаване на река и под.‘, както мисли Карайотов, защото по този начин остава без обяснение наставката –ил (името се члени Брод-ил-ово). Така че ние се придържаме към тълкуванието на Йордан Заимов за лично име Бродил, за което той не уточнява от какъв източник ползва; най-вероятно от селищното име Бродилово.

Бродилово на топографска карта от 1933 г. (kade.si)


КНИЖНИНА:

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.


[1] Текстът е част от материал в книгата Странджа, Природен парк. Малко Търново 1999, редактори Атанас Радойнов и Георги Цъгов, Автор; Иван Карайотов Обитателите на хълмистата планина, – Странджа, Природен парк, Малко Търново 1999, стр. 83.