Етикети

, , , , , , ,

Писмените паметници, дошли до нас от далечното минало не чрез преписи, а направо, непосредствено, са предмет на специална наука, наречена епиграфика, според гръцката дума за надпис епиграфе. От самото название се вижда, че се отнася за текст, написан на твърд или мек материал, като камък, метал, предмети от печена глина (тухли, съдове и др.), а също дърво, восъчни плочки, папирус, пергамент и пр., т. е. върху всякакъв вид материя, годна за писане в далечните времена. Епиграфиката обаче в тесен смисъл на думата се занимава предимно е написаното на твърд материал, като камък и пр.[1]

Многоброен е епиграфският материал от периода на Втората българска държава. От самото начало на XIII в. (1204 г.) е надписът на дука Врана, в който се чете името на цар Калоян. От епохата на Иван Асен II (1218-1241 г.) са запазени няколко надписа — Кричимски, Станимъшки (1230-1231) и Търновски от 1230 г., най-значителен от които е последният, съдържащ важни сведения за Клокотнишката битка, както и данни за църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново.[2]

Един такъв надпис се явява откритият при археологически разкопки през 2007-8 г. в северния сектор на Трапезица при Търновград сребърен пръстен. Разкрити са 50 м от западната крепостна стена, северната кула, 20 м от източната крепостна стена, военна сграда до северната порта, работилница за металообработка, 103 гроба от некропола на църква № 2, сграда ІІ северно от нея, както и църква № 19 с некропол от 35 гроба.

В гроб № 126, на дясната ръка е открит сребърен пръстен. Той е анонимен, от групата на печатите, с изображение на двуглав орел, а върху едното му рамо вторично е гравирано името Симан (СНМАN). Според антропологичното изследване на д-р В. Русева индивидът е починал на възраст към 70 г., но е преживял тежка травма на черепа (вероятно от копие) около 40-та си година.[3]

Сребърен пръстен с надпис Симан (СНМАN). Снимка: http://www.trapezitsa-sever.info

Какво знаем за подобни имена? Лично име Симàн е представено с именника на проф. Йордан Заимов. Според него Симàн по строеж е съставено от Сѝмо, от Симеòн и наставка -àн. Заимов датира най-рано това име към XV век. Личното име Симàн се среща писмено и в османски данъчни документ от 1447 г. (ТИБИ 2, 55). Името смислово е равнозначно на Божан, защото Симеòн от еврейски е ‘(бог) слуша‘, то ест готов е да изпълни молба, желание (Заимов 1994, 199). В документи от Влашко, където са описани новопристигнали изселници от България след Руско-турската война от 1828-1829 г. се намира един Калчю, син на Симан (Велики/Трайков 1980, 261).

Из нашата топонимия се откриват няколко случая на засвидетелстване на това лично име:

Над Симанов дол – местност при село Костанденец, Разградско. Наличието на този топоним означава, че съществува и съответния топоним *Симанов дол (РГН);

Симàница и Симàничка рèка – ниви при Драгалевци, Софийско (Ликовски 2011, 506-7);

Симàнов кàмик – скала с пещера, западно от Чипровци в Монтанско (Михайлова 1984, 179). Още веднъж същото при село Прекръсте, Годечко (Симеонов 1966, 213).

Симàнова падѝна – местност СЗ от Разлог, заета от падина и ливади (Попов 1979, 154);

Симàновска маалà – при село Билинци, Брезнишко (Велев 2009, 406);

Симанов кладенец – местно име при град Твърдица, Сливенско (РГН).

В днешна Албания, южно от Елбасан, при западнните склонове на Кошица планина и край река Томорица има село Siman. В Албания има множество географски имена, които са от несъмнен български произход. Източно от село Симан има селище Trebël, Тербъл (~ Тервел), още Tërrovë, Терово. Терово е село в района на Янина, днес северозападна Гърция. В 1910 г. Тербъл е записано Tobal (ATK, л. 38-41).

В резултат на епиграфския материал, добит арехологически разкопки може да се каже, че личното име Симан се предатира до XII-XIII в., вместо досегашната най-ранна 1447 г.


КНИЖНИНА:

Велев 2009 – Велев, Вельо. Местните имена в Брезнишко, В. Търново, 2009.

Велики/Трайков 1980 – Велики, Константин; Трайков, Веселин. Българската емиграция във Влахия след Руско-турската война 1828-1829 г., Сф., 1980.

Заимов 1994 – Заимов, Йордан. Български именник, 2-ро издание, Сф., 1994.

Ликовски 2011 – Ликовски, Николай. Топонимията на Софийско, Сф., 2011.

Михайлова 1984 – Михайлова, Димитрина. Местните имена в Михайловградско, София, 1984.

Попов 1979 – Попов, Констатин. Местните имена в Разложко, Сф., 1979.

РГН – Регистър на географските названия в България, интернет.

Симеонов 1966 – Симеонов, Борис. Етимологичен речник на местните названия в Годечко, ГСУ, 1966.

ТИБИ 2 – Колектив. Турски извори за българската история, Сф., 1966.


БЕЛЕЖКИ:

[1] http://www.promacedonia.org/vb/vb_1.html < 28.11.2019 >

[2] http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/epispecimina.html < 28.11.2019 >

[3] http://www.trapezitsa-sever.info/investigations2.php?info_id=3&index_id=1 <28.11.2019 >