Етикети

, , , , , , ,

(Височина — 960 м при Витанова махала).

Най-горнята махала на това село е отдалечена около 2 км на юг от черквата на с. Горни Коритен, а с останалите махали заема разширената част на Коритенската долина и склоновете й. С малки изключения долно-коритенското землище е плешиво, и част от долините му са смъкнати от пороищата. В дъното на дола тече слаб поток, наричан Реката, по течението на който са направени 5 воденици. Те мелят само зимно и пролетно време, а през летото „лежат“. Често пъти потокът съвершено пресъхва, та зеленчуковите градини, що са разположени от двете му страни, завехват.

В целото селско землище има само един по-значителенъ извор, наричанъ Извòро, който се намира под махалата Витàновци. От него се напояват около 10 декара овощни градини. Изглежда, какво и този извор е карстов, макар че в съвършено сухи години водата му намалява и пресъхва. За пиене от него се ползува само Витанова махала. Другите махали вземат вода за пиене и пране от около 12 бунара и 4 чешми. Имената на чешмите, са следните: Връба, Параспур, Пèсяк и Чешмàта. В 4 от бунарите водата не е добра за пиене, защото е тежка и безвкусна или „геранлива“, както казват тук. По-дълбок бунар от 8 м. нема. Близу до махалите има и кладенци, нещо около 12 на брой; половината от тех летно време пресъхват, и тогава махалците „гьичат“, т. е. мъкнат вода с „буколи“ (дървени съдове) от по-далечни места,

Макар открито и безгорно, селището не е много студено; обикновено снежният покрив не става по-дебел от 40 см и не спира съобщенията. Некои от махалите са пò изложени на северозападните ветрове отколкото другите; изобщо, всека махала е избрала по възможност най-запазеното от ветровете место, но все пак долно-коритенският синор се счита за ветровит. „Ни суша, ни снег, ни дàж (дъжд) досаждат толку човеку, колку ветъро“, говорят селяните. Ветровете носят следните имена: северняко (северният), совиянино или козодеро (североизточният) и югò, жешкио (южният). Последният докарва дъжд или снег. Най-силен и мразовит е северният ветър.

През селото не минава главен път, а обикновен конски, но но него вървят селяните от много села за Радомирско, а некои и за Кюстендил и често пъти остават да нощуват в селските кръчми. Тъй че през селото минават два пътя, които се събират при ’Ановете: прекият път от Босилиград за Радомир и старият от Извор и Божица за Кюстендил.

Работната земя има състав както тая в с. Горни Коритен — плов чернозем. Нивите, що са на изток от хановете, имат чисто и лова почва. От житните растения най-много се сеят ечмик, ръж, и овес, по-малко пшеница и царевица. По-високите и изложени на ветрове места засеват изключително с овес. Ливадите се намират от двете страни на Реката и ония от тех, които могат да бъдат поливани, дават два пъти коситба — за сено и за отава. Селската мера е сащо близу до къщите; пръсната е между нивите и ливадите и от година на година става все по-малка и по-малка, защото се разорава и присвоява. Частна паша нема. Зеленчуковите им градини са съвсем малки — от 1 до 4 ара. И в с. Долни Коритен нема гора — редките дъбови кории, от които се взема и за градивен материял, и за гориво, и за шума, не могат да се нарекат гора. На север от оброчището св. Петър (от лево, над пътя за с. Сушица) има запазена една дъбова гаста гора (около 150 декара), която принадлежи на черквата (макар тя да не е още направена).

Орната земя и ливадите са средно плодородни. На семейство от 8-10 души е потребно 80-100 декара ниви, 15-20 декара ливади, 20-30 декара кория (гора), 50 глави овци, 2 коня, 3-4 крави, чифт волове и неколко свине, за да може да „помине“, т. е. данъкът да се изплати и семейството да се изхрани.

Селото е пръснато на махали, отдалечени една от друга от 5-10-15 минути, а от Сульовци до Дроньовци има 1/2 час. Махалите са следните:

  1. Долня махала се намира на южната част на синора, на юг от гробищата, и се дели на 3 по-малки махали:

а) Дея̀новци — 4 къщи от един род;

б) Сульòвци — 5 къщи; от тех 4 са от 1 род с име Сульовци, а едната носи име Клубарòвци;

в) Джагальовци — 1 къща. От Деяновци до Сульовци има около 1000 крачки.

  1. Около 200 м западно от Изворо се намира Витанова махала — 10 къщи, всички от един род. На 6.VIII.1909 г. цялата фамилия (махала) Витановци броеше 116 души. Основателят на махалата, дядо Витан, е дошъл от близкото село Сушица и, като намерил незаето место, дето сега е разположена махалата, поселил се свободно. Син му, дедо Петре, станал състоятелен човек, та върлуващият по това време в Крайще турчин разбойник Мустафата му пратил хабер, да ся готви, че щял да му дойде на гости. После му изпратил и кървав рабуш, т. е. да готви колко пари има и с добро да ги даде, защо инак с кръв ще му ги вземе. Дедо Петре бил юнак човекъ, та и „он му врънал абер — нека дойде, ако обича“. Но Мустафата не посмел да дойде, понеже къщата и част от имота на дедо Петре били заградени с висок зид, а освен това имал много зли кучета. В тази махала пръв път е била покрита къща с керемиди. Това направил дедо Спасе, син дедо Петрев. Тогава минал от тука за с. Извор през махалата кюстендилският митрополит Иларион Ловчански, отбил се и светил вода в новата къща. Стопанинът „за чест и слава, заклалъ теле и крава“!
  2. Долу, в реката, има самостойна кжща, отделена от Витановци.
  3. Срещу Витановци, от лева страна на дола, се намира махалата Смолнѝче — 5 къщи от един род. Махалата носи още име Портарцѝ, защото едно време целият им имот бил заграден с общ градеж, и всички от фамилията влизали през една порта (врата). Махалата носи име Смолниче от местността: на много места в брега, изровен под махалата, излизат борови пънове, из които тече смола. В същия страничен дол има и лигнитни каменни въглища, от които махалата се ползува за горивен материял; горят ги заедно с дърва, защото инак не издават пламък.
  4. Близу до Смолниче е махалата Гилèвци — 8 къщи от 4 рода.
  5. Дроньòвци или Дропарцѝ — 6 кжщи. Носятъ това име, понеже били нечисти, раздърпани, непрани, защото немали близу вода, и им турили и второто име — Дропарцѝ. Едно време живели в низки, наполовин изкопани в земята къщички.
  6. Яловàрник махала — 3 къщи. Махалата носи това име поради обстоятелството, че тук едно време селото пращало на паша яловината си (овци, които не се доят). Махалата е от един род с Дропарците.
  7. Бачовци — 4 къщи. Те са се заселили на местото, дето по-рано ставала селската бачия.
  8. Манчовци — 2 къщи.
  9. Чомаровци — 1 къща. Семейството днес е задруга от 28 души членове.
  10. ‘Ановете (меяните, кръчмите) — 3 къщи.
  11. Пèсяк махала — 3 къщи. Тя се намира най-близу до с. Брест.

Всички сгради за добитъка, както и други такива, нужни за домакинството (хамбар, плевня и др.) се намират до къщите за живеене и в повечето случаи са заградени с общ градеж. Гумното с плавника и до тех кошарата винаги се заграждат с общ градеж.

Не е било много отдавна — нещо преди 70-80 години кога селото броело само 6 къщи, всички застроени на едно место, в Реката близо до днешните гробища. В некои от днешните махали се намирали кошарите и търлите за добитъка на това купно село. След време и семействата отишли на постоянно местожителство по кошарите. Местото, дето било старото заселище, сега е обърнато на зеленчукови градини. Днес за център на селото служи махалата ‘Ановете, където се събират селяните, кога има да решават общи работи.

Околността на селището е богата със старини. В Долня махала (до Деяновци) се намира местност с име Градище. То е един конусообразен връх, достъпен само от северозапад. Висок е 100 м. В основите му се забелезват остатъци от дебел хорозанен зид, а отгоре, на върха, личат рушевините на сгради. Намират из тия сгради едри кюпове (връчви), груби ножове, разенъ вид „железурия“, монети и пр. Тук е намерено едно кандило. Сега го притежава селянинът Мите Деянов.

По-надолу, из долината, има остатъци от втора крепост, която селяните наричатъ Бодин град. Тук е интересно и това обстоятелство, че ливадите, що се намират между Витанова махала и горно-коритенската махала Джуркина, се наричатъ Бодино полье. А пък между Бодин град и Градище има една могила, която явно личи, че е изкуствена, издигната от човешка ржка.

На две места в синора на селото има развалини от стари черкви. Под махалата Витановци, в царевиците, на юг от Изворо, са разкопани основите на черква, обаче, нищо интересно не е намерено. В средата на гробищата стърчат основите на друга черква. И днес стоят парчета от 3-4 греди.

Преди 25 години, кога се правил пътя от Кюстендил за с. Извор, на север от хановете, към с. Горни Коритен, са изкопали неколко връчви, плочи, тухли, каменно корито и кюнци (пръстени) за чешми.

В оброчището Св. Спас се намират монети и едри тухли.

От всичко това, що се каза за старините, може да се заключи, че тук некога цъвтело големо заселище с великолепен замък за владетеля, построен в местността Градище, който сега заслужва да бъде разкрит, за да се хвърли светлина върху тъмното минало на този край.

Жителите на с. Долни Коритен се занимават главно със земеделие и скотовъдство. Нивите, ливадите и горите (кориите) им се намират на места, които носят следните названия: ниви: Бодин град, Смил, Глого, Прогон, Езеро, Параспур, Кьилавец, Жижниче, Додàн, Раслатица, Видим, Песяк, Модро полье, Асприте, Джорговица, Кавенето, Турски гроб, Мало полье, Лаловица. Крънжилица, Турска орница, Обръшинье, При Аначкоте и др.; ливади: Глого, Габер, Старо седалище, Бодино полье, Шарабанкьи, Излако, Герен, Раснатица, Клено, Езеро, Клубарица и др.; гори (кории): Цръвенка, Рупата, Навой, Вуча круша, Крецул, Кьилавец, Обръшинье, Планината и др.

Покрай главното занятие (земеделие и скотовъдство) мнозина селяни доизкарват прехраната си и с второстепепни — шивачи, кожухари, дюлгери и кираджии. „У работа“ (дюлгерлък) отиват най-много в Дупнишко. В селото има 3-4-ма майстори дюлгери, които всека година събират „тайва“ (тайфа) чираци и калфи и съ тех отиват по печалба. Излизат в началото на пролетта и се връщат за „Печинден“ (14 октомврий — Петковден). Майсторите обикновено спечелват по 400—500 лева, а чираците и калфите — по-малко. В селото има и кираджии (5—6 души) с коне. Донасят манифактурни и други стоки от Радомир за Босилиград и околните села, а изнасят кожи, масло и др. за Радомир (Напоследък тия неща се донасят и изнасят вече чрез Кюстендил). Некои от кираджиите продават и ракия из Софийско и Врачанско.


Извор: Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. Kнига XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., с. 429-434.