Етикети

, , , , , , , ,

Между землищата на селата Горановци от юг и югоизток, Полска Скакавица от изток, Злогош от североизток, Брест от север и Горно и Долно Уйно от запад, на един, сравнително, висок гребен и по изложените му на слънцето спусъци към с. Горановци, са пръснати махалите на с. Полетинци. Западните стръмни склонове на върха Черенец (1168 м) от изток и Полетинското бърдо от запад, заедно с техните продължения образуват дълбок дол — Полетинската суходолина, която свлича огромно количество рушевен материял и го складира на пространен пороен конус над Драговищица върху горановските овощни градини, наречени Сухите бахчи. По течението на тази суходолина, наричана по-често Полетински куки, минава конски път от Кюстендил през Горановци, Треклина за Трън. Душата изпада човеку от умора въз тия стръмни песъкливи „куки“ особено летно време! Пролет пък, като потекли ония ти мътни вадички, като се раздвижил оня песък като жив, че конят ти едва пристъпя, и ти на всеки миг си изложен на опасност: най-малката непредпазливост на добичето ще те накара да се намериш долу в хендека.

С малки изключения цялото землище на с. Полетинци е плешиво. Голяма част от баирите и долините е покрита с дъбови дървета, но тия места не могат да носят името гора, защото дърветата са раздалеко едно от друго и не могат да спрат нито пороите, пито пък да запазят от пресъхване изворите до техъ, които летпо време или значително намаляват, или пресъхват съвършено.

Вода за пиене селяните взимат от кладенци, извори, чешми и бунари. По-лични и извори са Кокошин дол, Падѝната, Пòток, Муртин дол и др. Водата на повечето от тех е варовита и затова е тежка на пиене.

Целото полетинско землище е открито на всички ветрове — такова е местоположението му. Ето защо селяните винаги избират за къщите си присойните и изложените на юг и югозапад места. Североизточният ветър, наричан от селяните свиньодèрец, най-често духа ип е най-неприятен.

Нивите на селяните се намират съвсем близу до къщите им. Пръстта им се различава от тази на съседното село Горно Уйно, защото е повече иловица, а не песъклива и затова е много по-плодородна. Всички места, които са близу до изворите, са обърнати на ливади; но изобщо, селяните имат малко ливади поради обстоятелството, че немат некой по-значителен поток, чиито води да използуват за поливане на ливадите. Полетинци е единственото село в Крайще, което има най-много лозя — около 50 декара — обаче сега всички са унищожени от филоксерата. Нивите, ливадите и горите се намиратъ в места, които носят следните имена:

Ниви: Грèшник, Скакавичка ньива, Лазарица, Джалевско рамнище, Букарец, Поток, Росуляк, Ширината, Кокошин рид, Шамак, Роплян, Голи ребра, Дисадзи, Старо лозйе, Стублица, Момин рид, Тънка рътина, Тодорище, Куката, Площак, Лопов дол, Йовкин дап, Пещера и др.; ливади: Богдановица, Суруп, Кокошин дол, Муртин дол, Киселица, Перòва ливада, Бачиище, Баба Вукана, Русуляк, Раздолци, Столово, Ридаро, Топило, Браньище, Поток, Студен кладенец и др.; гори: Благуно, Грешник, При Околник, Язовички дупки, Гръбавец, Ридаро, Вучи копач, Лалин дол, Орлов камик, Свинярско осое, Гаста кория, Куката и др.

По-рано, нещо преди 50 години, според разказа на дедо Вено Митрев, 72-годишен старец, село Полетинци било купно селище. Всичките му домакинства (той ги знае 11) били на едно место, в днешната махала Село. Селяните изоставили купното село и се пръсвали по махали зарад удобството при земеделието и по-лесно отглеждане добитъка. На това разселване помогнали и турците, които много често обезпокоявали селяните със своето нощуване, защото „пат го бие, та они много ни досаждаа“. В самото село е имало и турски чифлик, последният владетел на който се наричал Осман бег.

Днес с. Полетинци е пръснато на 20 махали, които би могли да се групират в 9, защото много отделни махалици носят общо име:

  1. Пàдинье махала — 5 къщи, все от единъ род. Наричат ги още махала Стойòвци; преселени са тук от с. Злогош.
  2. Пàшина махала — 3 къщи, от един род. Наричат ги още Трèнчовци.
  3. Плàтнарска махала — 2 къщи от единъ род. Наричат ги Ивàновци; преселени са тука много отдавна от с. Бèгуновци (Брезнишко).
  4. Мòин рид — 1 къща. Домакинът е от с. Горановци, пак и сега зимно време тамо живее.
  5. Зèменска махала — 3 къщи. Наричат ги още Йовановци. Преселени са тука от с. Злогош, от махала със същотото име.
  6. Лòмничка махала, 9 къщи от един род. Наричат ги още Дедо Пейчови. Преселени сж тука отъ с. Ломница, Кюстендилско.
  7. Богдановци махала — 2 къщи. Те са от един род с тия от Земенска махала.
  8. Чивлѝко, 4 кжщи отъ 2 рода: дедо Митòвци 1 къща и Милòвци 3 къщи.
  9. Дръндèва махала — 2 къщи от 1 род. Наричат ги още Дедо Велинови.
  10. Раздòлска махала — 3 къщи от един род. Наричат ги още Дедо Младенови.
  11. Кàмичка махала — 2 къщи. Наричат ги още Атанасови.
  12. Манчòвци махала — 2 къщи от един род.
  13. Село — 2 къщи. От тех едната е циганска.
  14. Пенòвци — 3 къщи от 2 рода: Пенови — 2 и Божилови 1.
  15. Липов дол махала — 2 къщи от един род. Наричат ги още Димѝтринци.
  16. Джàлевци махала — 4 къщи от един род. Наричат ги още Станковци.
  17. Мирàсчиийска махала — 4 къщи от един род. Наричат ги още Дедо Митòви,
  18. Махала Гòли дол — 2 къщи.
  19. Пантѝлевска махала — 8 къщи от един род. Наричат ги още Цветановци.
  20. Божилова махала (Цръвена ябука) — 3 къщи от един род. Наричат ги още Гергинови.

Изброените 20 махали могат да се групират в 9 по-големи: Пантелèвчане, Мирасчѝиска махала, Чивлòко, Лòмничка, Пàдинчане, Раздòлци, Зèменчане, Лу̀повчане и Селото.

Дето са построени къщите, около тех са и сградите за добитъка. Нема нито едно домакинство, на което кошарите да отстоят на големи разстояния от къщата за живение. Пък и нивите са близу до кошарите, защото зарад тия ниви селото се е пръснало —да може да се хвърля тора от добитъка върху тех. Ако кошарите беха на едно место — у махалата Село — тогава немаше какъ да се докара този тор до нивите, понеже местата, дето са разположени те, са мъчно достдпни.

И тук не е запазен спомен за първия основател на селото. Името Полетинци също не се знае, отде иде. Уж некога, кога се „тресла“ земята, целото сегашно полетинско землище „полетело“ да падне към Драговищица над с. Горановци, та затова сега селото носи име Полетинци. Най-вероятното обяснение ще да е това: на запад от черквата се издига една висока скала, наричана Полетински камик — 1071 м височина — от чийто връх се отваря широка гледка, широк поглед към всички страни; от думата „поглед“ станало селище Поглетинци или Полетиндци.

Откъм старини селото е бедно. Не може да се посочи место с остатъци от стари сгради или пък с име Градище. Днешната черква е издигната върху основи на старо цръквище, в което намерили, когато почнали новата, плоча с надпис св. Параскева. Сега не знае никой, къде се намира тази плоча. Оброчища има на две места: 1. ПантелèПантелевска махала). Преди неколко години в това оброчище са изкопани един голем кюп и неколко също големи тухли. Сега на св. Пантелиомон (27. юлий) целото село се събира на обща служба. Тук има и един голем ддб, от който никой не смее да сече гранки. Второто оброчише е върху Полетински камик. На Илинден тука става събор. И на това место има неколко „свещени“ дъбови дървета.

Понеже селяните немат овощни градини или друг вид доходни имоти, затова главното им занятие е земеделие; ражда се добра пшеница и ръж. Почти половина от селяните имат по припеците лозя, сега съвършено унищожени от филоксерата. Когато били здрави, брало се е по 200—250 товара грозде в целото село. Скотовъдството е застъпено толкоз, колкото и в другите крайшки села. Никога, обаче, само от земеделието и скотовъдството не може да се изкара толкоз, че да постигне за всички разноски в къщи. Затова мнозина от селяните отиват по печалба извън селото. Преди 25—30 години са ходели по Сърбия и Влашко, а също и в Света гора заедно съселяни от с. Злогош. Печалбата им не е била дип голема. В Света гора им плащали на ден по сто пари или най-много 3 гроша, като ги и хранели от монастирската кухня.


Извор: Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. Kнига XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., с. 418-421.