Етикети

, , , , , , ,

(Височина — 830 м при училището).

На въпроса, кой пръв е дошъл тук и побил колец, та основал селото, дедо Спасе Стоянов, 75 годишен старец от Стоймирова махала, отговори: „Море кьорав да се е побил! Преклет да е! Та нема ли на друго место да го побие, а тая пустолия избра, та село да прави?!“ По-верна характеристика за селското землище не може и да се даде. И, наистина, цялата околиост на селото не е нищо друго освен един лабирин от пороища, които са издълбали и моделирали лесноразрушимите дилувиални пластове и са свлекли и свличат грамадно количество материял, който трупат от двете страни на Сушичката долина и полека-лека унищожават миниатюрните ливади, гледани с такава голяма грижа от бедните селяни. Този именно състав на земните пластове прави да не може да се вземат сериозни мерки за спиране на пороищата. Цялото землище почти е абсолютно оголено. Рядката дъбова гора, останала само на 2-3 места, не е в състояние да спре свличането на песъкливата почва, и затова голямото инак село Ресен е застрашено за бъдещото си съществуване. Всичките ресенски долини пращат през пролетта водите си, а през летото песъците си, в голямото пороище Сушичка долина. Самото й име показва, че тя е безводна. Тя почва над местността Стари кладенец (около 1 1/2 км на северозапад от училището), а при Селище (дето сега се намира по-големата част от зеленчуковите градини на селото) приема от лева стрина друга суходолина. От извора Стари кладенец изтича вода, колко що требва за една малка чешма, но по-надолу се усилва с още толкоз вода, която излиза из песъчните насипи, та се образува поточе, с което целото село полива поменатите зеленчукови градини. Преди десетина години тук ставали големи разправии, придружени често пъти със скубане на коси и разкървяване на носове между жените, дошли да поливат, но сега тая неприятност е избегната: селото си „уцанило“ един човек, който срещу 48 л. „платка“, пази ред при поливането, та сега, доде „водаро“ не повика, никой не дохожда да полива. По течението си Сушичкият дол приема от двете страни много суходолини — пороища, от които по-големи са два: оня що иде откъм ресенската махала Стèпановци и друг, който дохожда откъм с. Белут.

Целото ресенско землище, гледано от местността Ветърна воденица (1010 м), представява от себе си една тъжна и грозна картина: оголени сухи баири, изподрани от пороища, склонове на долини, покрити с камъни и песък равнини и… само песък и песък: горе, доле, в дево, на десно — навсекъде голота и песък. Силният летен пек те кара да си мислиш за Сахара. И действително, пръснатите тукъ-там зелени, но съвсем малки ливадки, в които стърчат плодни дървета, ти наумявам и за сахарските оазиси!

Интересно за ресенското землище е, че всека почти долчинка има и малък поток — нещо което туря в недоумение пътника, защото почвата на пръв поглед изглежда варовито-песъклива, и всеки би предположил, че в такива места нема или пък е редкост изворната вода. Горе, в Рудината, южните склонове на която припадлежатъ на с. Ресен, нема вода ни за цер. Подпочвените пластове са чисто варовити скали, из шуплите на които дъждовната вода се процежда като през решето. Обаче, по-долу, при селото (махалите му), дето почвата и подпочвата е насип, смъкнат от рудината и дето основната скала е на много дълбоко, водата не достига до нея и не пропада, а излиза на много места, като незначителни кладенци. Ето защо селяните имат достатъчно вода за пиене, само че летно време за добитъка не навсекъде се намира. „Немаме си голема вода, а оно опака не ни е малко“, казват селяните. Защото си немат „голема вода“, затова в селото нема и воденици. Само зимно и пролетно време у Сушичка долина (от лева страна, под Шеинова махала) меле една воденица; ето защо селяните са принудени да носят мливо в селата Радичевци, Райчиловци, Млекоминци и Рибарци. По-лични чешми в ресенско землище са: Вирове над Стèпанова махала и чешмата У село, близу до училището. Последната чешма усилва водата на дола, дето извира, та служи за поливане на зеленчуковите градини. По-добър извор (летно време не успева да оттича, защото много се черпи от него) е Кладенец до Глоговска махала. Останалите махали вземат вода от малки кладенци и от бунари. Днес в селото има 5 бунара, изкопани все на „вододражни“ места. Водата им не е дип вкусна; най-вкусна и лека е тая от чешмата У село.

Нивите на селяните са пръснати безредно из синора, та отделно место за пасбище почти нема, освен част от ребрата и билото на Рудината от южна страна. Работната земя е много неплодородиа и, ако се не наторява (най-често посредством егреци), не би дала никакъв приход. Ето защо селяните са принудени да разорват и заорават големи пространства от земя, за да изхранят семействата си. Всеко „вододражно“ (дето държи вода) место е използувано за ливада. Все пак селото е „кът“ откъм сено (не му достига). Гори (кории) имат съвсем малко и то само от дъбови дървета. Не ги секат до корен, а само кастрят шумата, твърде нужна за храна на добитъка им; инак и едно дръвце не би останало. Преди много години в селското землище ще да е имало и борови гори, тъй като силните порои често пъти сега изравят едри борови пънове. Нивите, ливадите и горите им се намират в места, които носят следните имена: ниви — Заногье, Заедница, Света вода, Кьекьерина падина, Райкьевица, Честар, IIровавльеница, Бара, Раздолци, Дудучица, Мурич, Рудина, Деяновци, Прèсвета, Лас, Пужар, Залузина, Мрътвица, Шеинка, Майсторица, Терзийско Расйе, Врътача, Звезда, Стублица, Путилка, Ленище и др.; ливади: Ястребов дол, Разкръсйе, Радислàвица, Пашино орище, Бубреница, Селище, Бегличко гумно, Масàрко, Кляш, Крушица, Парговище, Ласъ, Котлинье и др.; гори: Луков дол, Пàлтина, Гяков рид, Плачковица, Солище, Лас, Адамово присое, Мартивица, Калуджарско осое, Обръшинье, Кьитка, Чèстър, Уйненско шумйе и др.

Село Ресен е разбиен тип селище. Тука нема условия за големо купно село: нито има место, дето би могли да се съберат толкоз къщи и имотите им да бъдат близу и лесно достъпни, нито пък други некои условия позволяват да съществува подобен тип селище. Изглежда какво в Краище, за да съществува купно или разпръснато селище, едно от главните условия е, дали работната земя е под ръка, та лесно да се наторява от гюбрето, което се изхвърля от кошарата, построена винаги и всекога близу да къщата за живеене. Ако може да се отива с кола навсекъде из землището, тогава селището е покупно, инак всеки отива да бъде най-близу до работната земя. Така е и със селото Ресен. Сега то брои 14 махали, пръснати в кръг, на който център може да се вземе местото, дето е училището и зеленчуковите градини (там където преди 60 години е било купното зеселище):

  1. Стèпановци, Стèпанова махала, брои 4 къщи от един род. Разположена е в началото и от десна страна на едноименна долина. Водата им за пиене се намира далече около 500 крачки на север. Близу до махалата минава коларски път от изворската махала Сушичка махала за към Кръстанова махала (Ресенско).
  2. Около 2 км на югоизток от Стèпанова махала в един оголен валог на Руднната (полите й) е разположена Кръстанова махала — всичко 6 къщи от едно потекло.
  3. Около 1 1/2 км на югоизток от Кръстанова махала в нача­лото на Крецулската долина се намира махалата Бубреница — 9 къщи. Две от тех са малко по на север от общата махала и се казват Пачеръзовци.
  4. Точно на венеца, който дели ресенските долове от Горно Уйненската долина, е разположена Глоговичка махала или както н наричат Лас махала — 7 къщи.
  5. Около 200 крачки на заиад от тази махала се намира Младжина махала, разположена в един валог, който доста добре пази къщите от студените ветрове. Тя има 10 къщи. Точно на юг от тази махала — около 1/2 км далече — на преслъпа Джево стоят, усамотени две ханчета: баба Гòпиното и Пòповото. Преди да бъдо направено шосето БосилиградКюстендил ио течението на Драго­вищица тука минаваше тоя главен път. Сега ханчетата стоят почти запустели.
  6. На юг от Ресенските ханчета, откъм рибарския дол Го­ляма падина, в едно стръмно место, е разположена махалата Люто осое — 4 къщи.
  7. На запад от тая махала, далече около 1 1/2 км, по югоизточ­ната страна на оголения баир Драина глава, е разположена махала със същото име — Драйна глава — 7 къщи. Наричат ги още Глоговичанье.
  8. На юг от Драйна глава се намира Влаенска махала или както я наричат Влаиньа махала — 6 къщи.
  9. Шеѝнова махала е пръсната на малки групи, отдалечени по 300—400 крачки по северните склонове на Драйна глава.

По десните склонове на Сушичката сухо долина, южно, югоизточно и източно от върха Китка (1024 м), са разположени още 5 махали:

  1. Бàрбулова махала — 7 къщи (близу до пътя, който иде откъм с. Бèлут).
  2. Кьерàвска махала — 4 къщи.
  3. П ладнище — 3 къщи (всичкиге са цигански).
  4. Стоймирова — 7 къщи.
  5. Бара махала — 1 къща.

Във всички махали, освен Шеиновата, домакинствата са от едно потекло и самите махали носят имената или прекорите на първите си основатели.

И село Ресен е било (преди 60 години) купно заселище. Дедо Стоица Митрев, 85 годишен старец, помни купното село с 20 къщи, разположени в местността Селище, малко по на север от училището, от десна страна на дола. И сега даже може да посочи чия къща на кое место е била. Говори се, че най-старото заселище било още по на север, в местността Старн кладенец; то броело малко къщи и уж било изгорено от минаващи тука един път турски войници, та се преместило по-ниско. Днесь нема никакви остатъци от това най-старо заселище. Местата и на горното и долното заселища сега са обърнати в зеленчукови и овощни градини, в които само Стèпанова махала нема делове.

Никой ие знае нещо за първите основатели на селището, за име­ната им, защо и откъде са дошли. А също никой не може да знае, отде иде името на селото. Наричатъ го Рèсен, а землището казват решлянско, хората — решляне, а не ресенчане.

Селището не е бедно откъм старини. В местността Кляш, която се намира малко на запад от Ветърна воденица, днесъ се изравят големи тухли, служели вероятно за постилка на сгради, защото са правилни и съвсем не приличат на погребалните. Говори се, да са от „латинско“ време. На това место се намира оброчището св. Бо­городица. Темелите на старинската черква селяните са открили, но нищо интересно не е намерено. Сега зарад оброчището се пази съсед­ната малка дъбова горичка, от която никой не смее да сече, за да не „оградише“.

Близу до махалата Бу̀бреница се намира оброчището св. Тройца, Доскоро до това оброчище сгърчели 7 грамадни дъба, от които сега стои само един. Говори се, че едно време големият събор св. Тройца, който сега става в местността Славчето в с. Извор, ставал тук. Турците го преместили в с. Извор, защото еднаж (на събора) в Ресен станало „гулемо убийство“.

В Стèпанов дол, в местността Калуджарско осое, имало не­кога голем монастир, от който сега не е останало нищо. Само оста­тъци от употребявани за градеж материяли (тухли и хорозан) се намират в местността Градище (дето са градините на Стèпановци). Преданието казва, че с. Белут било метох на тоя монастир, а белутчани работели имотите му на изполу. И защото укривали по нещо от монастирския „берекет“, сега мнозина от них са аляви (не­дъгави): кой гушав, кой крив, кой гърбав. Монастирът (името на храма никой не знае) бил изгорен от турците, а калугерите му се разбегали.

В местността Ямите, над Кръстанова махала, има 3 големи дупки, които вървят в земята хоризонтално. Те не са пещерни дупки, а по всичко се вижда, че са изкуствени. Те са рударски ями, защото в изхвърлената из тех земя се иамират парчета от железен пирит и галенит. Преди години в тия ями селяните криели част отъ овците си при проверка на бегликчиите стражари.

На две-три места из синора на селото стоят едри грамади от пръсть и камъни, остатъци от грамадна рударска работа. Тук сигурно е „плавено“ злато — така е останал поне спомен у селяните. А че действително злато е търсено и задоволително намирано, говори и фактът, че и днес пролетно време из много от тукашните долини, кога още водата не е пресъхнала, неврокопски златари премиват песъка и изкарват люспи злато. Ако би имало всекога вода, златарите не би напускали работата и през летото. Говори се, че за да си набавят вода, старите златотърсители отбивали по дълга вада Метохийска река и през местиостта Славчето (при с. Извор) докарвали тук водата. Иай-добре са запазени следите от рударската работа в местиостта Грамадите (около 50 крачки на изток от училището) и при Бубреница махала (началото на Крецулска долина).

Поминъкът на селяните е тежък. Занимават се главно със земеделие и скотовъдство, но пак „да не е торбата, сите че пропаднеме“, дума дето Спасе Отояновъ. А това значи, че почти всички селяни с торба на гърба и сечива в нея обикалят цела България, за да припечелят по нещо. Решлянье са много добри майстори-дюлгери. Като такива, те и в по старо време са ходели по Сърбия и Влашко, но печалбата им не е била много голема. Сега, където и да отиват, дохождат си доволни и с добра печалба.


Извор: Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. Kнига XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., с. 424-429.